От 13 юли тази години в сила влиза забрана физически лица да предават метали в пунктовете за вторични суровини. Хората трябва да карат вехториите си на общински площадки, а с метални суровини ще могат да търгуват само предприятия.
Още: Заради нарастващия дефицит: Русия обмисля повишаване на ДДС догодина
Още: Румъния като България: Иска ЕС да ѝ остави въглищните централи за повече време
"Промяната ще засегне близо 600 хил. души, които редовно събират метални суровини. Те са основно социално слаби и необразовани хора, които ще бъдат лишени от препитание", каза председателят на Българската асоциация за рециклиране (БАР) Борислав Малинов пред в. "Преса".
Мерките обаче се вземат, за да спре краденето релси, което води инциденти с влакове. "Проблемът е, че общински площадки все още не са създадени, затова нашето искане е забраната да влезе в сила от началото на 2015 г.", каза Малинов. Идеята срещала разбиране в Министерството на околната среда и водите. Подготвена е и поправка в Закона за управление на отпадъците, но липсата на действащ парламент блокира приемането й. Според БАР последиците ще бъдат негативни за бранша.
Фирмите вече почнали съкращения на персонала. Сега в тях работят около 15 хил. души, но се очаква да бъдат съкратени 5000. На забраната не се радват и металургичните заводи, които работят с евтина местна суровина. В най-затруднено положение ще бъде "Стомана индъстри", която е основен потребител на черен скрап. В България се предлагат и вносни суровини, но те са по-скъпи. В момента килограм старо желязо се изкупува за 35 ст.
Още: Литва скъса окончателно с руския ток
Още: Зелена светлина за газопровода от Израел до Египет
Забраната физически лица да предават отпадъци от черни и цветни метали бе въведена през 2012 г. именно с цел да се спрат кражбите от обществената инфраструктура, както и да секнат посегателствата срещу частни домове. На фирмите и общините бе даден двегодишен гратисен период, за да се нагодят към новите изисквания. Но, уви, те пак не са готови.
Още: Бундесбанк изрази оптимизъм за германската икономика след реформите на Мерц
