Безводието мори над 700 хил. човека у нас. България така изглежда. Каква е причината и има ли решение? На тези въпроси отговаря бившият министър на околната среда и водите Борислав Сандов в предаването "Лице в лице" по bTV. Според него причината големи населени места като Плевен и други по-малки години наред да стоят без вода е неглижирането на проблема от институциите.
"Инвестира се в инфраструктура, която по неподходящ начин, скъпоструваща, пораждаща много корупция. Некачествено категорично, защото много често от случаите ние виждаме проблеми с инфраструктура, построена съвсем наскоро, близо във времето. Шумен е един от тези случаи – десетки милиони за водния цикъл, за да довеждат водопровод и той започва да се пука на втора-трета година. Даже на втората година, годината след като го пуснаха в експлоатация. Което показва вероятно много силна корупция. Имайте предвид, че проектите от този тип са същите като магистралите, ако говорим за стойност. Големи стойности, големи фирми. Разликата е, че по магистралите се движим всеки ден и те биха били по-видими, а при водопроводите и канализацията, те се заравят под земята и всъщност, често пъти ние не можем да видим какво се е случило - разбираме когато ни спре водата", каза той.
Сандов заяви, че десет процента от населените места тази година вече са били във водна криза. Във всяка една втора община в България на практика има режим на водата, като населението на този етап възлиза около 7,2 процента от населението. Според бившият министър краят на този проблем през тази година няма да е сега, а ще бъде поне около месец, а може би месец и половина, тъй като заради климатичните промени, които са друг фактор, но те са по-скоро подсилващ фактор, основният проблем е управленската немощ, небрежност и лоша инфраструктура.
Лошата инфраструктура
На въпрос къде е причината – в нямането на вода или в язовирите бившият министър отговори, че към момента вода би имало за всекиго, ако имахме добра мрежа, инфраструктура, която да кара тази вода от водоизточника до ползвателя на тази вода. "Имаме лоша инфраструктура, имаме загуби, които са 60% средно, но тук трябва да имаме предвид, че 10% от населените места, това са основно малки населени места, но в тях живеят около 40 000 души в България, въобще не са обхванати от ВИК-а оператор, така че ние за тях нямаме информация, не можем да ги вкараме в статистиката", обясни Сандов.
"Другото, което е важно да се знае е, че едва една трета от водоизточниците, които влизат в водопреносната система, имат измервателни уреди. Две трети нямат въобще измервателни уреди. Всеки човек, занимаващ се с управление на някакви активи, ще ви каже, че когато нямаш измерване в началото, ти няма как да си сигурен какво се случва по трасето. Така са възможни големи отклонения, възможни са големи кражби, без да е ясно какъв е техният размер“, обясни още бившият екоминистър.
Още: Пеевски предлага, парламентът приема: Може да има промени в определянето на цените за водата и ВиК
На въпроса кой може да краде вода, Сандов коментира, че наскоро министърът на регионалното развитие и благоустройството отговори на въпрос, свързан с кражби на вода, възлизащи на около 40 милиона всяка година за последните три години. Но това са само установени. Не установените, вероятно, са много повече. Това са така наречени търговски загуби.
Той заяви, че по време на неговото управление са заложили проект за поставяне на измервателни уреди. "Ние бяхме заложили, когато аз бях част от правителството, заложихме в плана за възстановяване и устойчивост проект, който да бъде именно за устойчиво управление на водите. Той залагаше цялата система от води да бъде измервана. От началото до края. Всички тези водоизточници. Това е един от проектите, който беше много ключов. Един от трите проекта на Министерството на околното среда и водите, в съдружие с други институции. И той беше провален от забавени, впоследствие оттеглен официално от кабинета, няколко кабинета след мен", каза още Сандов.
"Трябва управление на водите"
Според бившия министър основната отговорност за кризата с водата е на министъра на регионалното развитие и благоустройството. "Изисква се структурна реформа. Изисква се по някакъв начин управлението на водите. Трябва да се направи някаква структурна реформа, защото ние наистина се проваляме като държава в обезпечаването на нещо основно за населението и за бизнеса, а именно водата. Тя е екзистенциално благо, което ние би трябвало да задоволяваме. При условие, че ние граничим с море, имаме и река – Дунав“, каза той.
На въпросът, може ли те да бъдат използвани от някаква форма - Сандов отговори: "Може и трябва да бъдат използвани повече. Разбира се, река Дунав може да бъде и сега доста сериозно използвана за напояване или за друг тип условия, които предоставя, но тя може да бъде използвана и за питейно-битови нужди. Имам предвид не да се черпи директно от реката, правят се и има такива, правени в миналото и сега има ВИК-оператори, които използват реки, води, които са от подпочвените тераси, в смисъл терасите, които помпят подпочвени води от Дунав и захранват населението. Между другото, такова е решението за Плевен. И става въпрос в много къс водопровод, който може да се изгради там и да се реши този въпрос“.
Още: Водната криза в Плевен и Брезник: Кметът на Перник със съвети
Според Сандов язовир "Черни Осъм" няма да се построи. Защото е на много голямо разстояние, защото местните хора не го искат, защото създава риск, защото е много скъп и ще минат 10 години до тогава. На въпроса защо хората не биха искали язовир бившият министър коментира, че според него за тях това е съсипващ бизнеса и поминъка в района, отделно, че ще отнеме една голяма част от територията и отделно, че представлява риск, ако се получи някаква авария или нещо се случи, те да бъдат пометени буквално от висока вълна.
Северна Централна България, от Павликени до Свищов и въобще целият Велико Търновски участък и от други области в тази част, могат да бъдат захранвани от язовир Александър Стамболийски, който е язовир за напояване. Сега в миналото имало много тежка промишленост в района Севлиево и Габрово и заради това този язовир е определен за това нещо. Но сега водата му е сравнително чиста и с определени допълнителни дейности тя може да бъде изцяло пречистена и да се пусне в системата, всъщност тя да задоволява нуждите.
Още: Пример с "Южен поток" как се съсипва водата в България - от бивш екоминистър
„Отделно язовирите, които са по каскадата Цанков камък, Въча, Кричим, те са сега за енергетика. Те могат да осигуряват вода за битова нужда. Води за големи градове, като Пловдив, Хасково и целият този район на Горно-Тракийската низина, особено южната част на Горно-Тракийската низина, които имат също много сериозни проблеми и това са големи населени места“, обясни той.
На въпроса защо това не се прави, Сандов заяви, че има управленска немощ. "Просто тази тема не е приоритет и явно не се залагат достатъчно средства и достатъчно политики в тази посока. Между другото, много вода се ползва от субекти, които плащат много евтино. Знаете ли, че в енергетиката, за използване на един кубик вода, например за охлаждане на реактори, се плаща 0.0003. Това е една десетохиляднинка. Ако, нали, стотинката е една стотна, това е една десотохиляднинка от лева, което е изключително евтино. А всъщност, ако стойността на тази използвана вода, се увеличи поне малко, това може да даде поток финансов, с който ние да управляваме добре и да можем да използваме тези средства за именно инфраструктурата, която дава толкова много проблеми. Особено ако започнем с 20% от течовете, от които следват 80% от загубите на вода", категоричен е той.
Още: Недостигът на квалифицирани вещи лица - основните причини да се бавят делата за катастрофите
