Нова 5% вноска върху приходите на самостоятелните батерийни системи, заложена в проектобюджета за 2027 г., заплашва да срине един от най-успешните инвестиционни сектори у нас и да блокира проекти за милиарди. За това алармират от Асоциацията за производство, съхранение и търговия на електроенергия (АПСТЕ) и настояват спорният текст да отпадне изцяло. ОЩЕ: Икономист: Бюджетът предлага най-същественото свиване на дефицита за последните 10 години, но се работи на парче
Само за две години България успя да привлече над 3 млрд. евро частни и европейски капитали и да изгради над 6,3 GW (20 GWh) мощности за съхранение, превръщайки се в европейски лидер и „батерията на Балканите“. Според бизнеса обаче държавата е напът да зачеркне този успех с мярка, вкарана „на тъмно“ – без обществено обсъждане, без консултации с тристранния съвет (НСТС), без оценка на въздействието и дори без разчет колко пари изобщо се очаква да влязат във Фонд „Сигурност на електроенергийната система“ (ФСЕС).
„Вместо да пренесем този успех и в други сектори, рискуваме да го зачеркнем с необоснована мярка, предложена без анализ на ползите и въздействието“, предупреждава председателят на АПСТЕ Никола Газдов.
Данък върху оборота, не върху печалбата
Големият проблем с предложената 5% вноска във ФСЕС се крие в начина на изчисляването ѝ. За разлика от ВЕИ централите, които произвеждат ток от нищото, батериите са търговци на време – те купуват евтина енергия в часовете на излишък, съхраняват я и я продават обратно в мрежата при пиково търсене.
Тъй като държавата иска 5% върху целия приход, без да приспада разходите за купения ток и технологичните загуби, реалната финансова тежест върху операторите се оказва многократно по-висока от номиналните 5%. Към това се добавят още три сериозни риска.
Опасност от фалити: Повечето системи работят едва от няколко месеца и изплащат огромни банкови кредити, чиито финансови модели не предвиждат подобен налог. Вноската може да изяде парите за обслужване на заемите и да доведе до несъстоятелност.
Двойно облагане: Един и същ мегаватчас ще бъде обложен два пъти – веднъж при продажбата от производителя и втори път при продажбата от батерията.
ОЩЕ: Франс прес: България се превръща в "батерията на Балканите"
По-скъп ток и балансиране: Вноската ще удари и услугите за балансиране, когато батериите се активират по нареждане на Електроенергийния системен оператор (ЕСО), което неизбежно ще оскъпи разходите на целия пазар.
Риск от връщане на 600 млн. евро на Брюксел
Смяната на правилата в движение поставя на карта и над 600 млн. евро европейско финансиране, получено по Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ) именно за изграждането на тези мощности.
„Нелогично е държавата да насърчава инвестициите в батерии с европейски средства, а веднага след изграждането им да променя икономическите условия за операторите. Ако мярката бъде приета, ще настояваме Европейската комисия да провери нейната съвместимост с европейските правила“, заявява Никола Газдов. Подобна проверка от Брюксел носи директен риск от финансови корекции и връщане на пари.
ОЩЕ: Euronews: Бумът на батериите за съхранение на енергия в България се отплаща
Спасяват пазара от ценови шокове
Ударът идва в момент, в който данните на ЕСО за 2026 г. доказват ключовата роля на батериите за енергийната ни сигурност. Отдадената от тях електроенергия е скочила близо 9 пъти (от 265 GWh на 2354 GWh за периода януари – ноември). Производството от вятър и слънце пък е нараснало с 22% (до 8,58 TWh), а нетният износ на ток почти се е удвоил (+94% до 3,5 TWh), обясняват от Асоциацията.
През горещото лято на 2026 г., когато производствените ограничения в съседните страни поставиха региона под напрежение, именно българските батерии успяха да оберат вечерните ценови пикове и задържаха борсовия ток у нас по-евтин от този в Румъния и Гърция.
Според АПСТЕ щетите от подобно решение ще излязат далеч извън енергетиката. Внезапното влошаване на условията за вече направени инвестиции изпраща токсичен сигнал към международния капитал точно когато България се опитва да привлече нови заводи и центрове за данни. Вместо да използва батериите като визитна картичка за предвидима бизнес среда, държавата рискува сама да изгони следващата вълна от милиардни инвестиции.