Синдикати и работодатели ще предложат увеличение на доходите. Днес представителите на бизнеса и властта се събират в Министерския съвет, за да обсъдят увеличението на цените и какви мерки да бъдат взети. На срещата ще присъстват председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев и председателят на КНСБ Пламен Димитров.
Още: Младежката безработица в Китай достигна рекордно ниво
Още: Египет с амбиция да увеличи приходите от туризъм с над 40 процента
„Говорим за увеличение на доходите през късната есен, за да се поемат ценовите увеличения. Нашите прогнози са инфлацията ще мине 6-7% на комолативна годишна база. Следователно трябват спешни мерки за компенсация. Първата е да се увеличи линията на бедност. И то не самоцелно, а такава, каквато е според изчисленията на Евростат и методиката. 460 лв. е сметката, която трябва да бъде заложена във всички политики за социално подпомагане – енергийни помощи, тези, които са социално уязвими”, обясни Димитров.
30% от минималната заплата на българина отива за сметки
От КНСБ ще поискат увеличение на минималната заплата, която според синдикатите трябвало да расте изпреварващо през следващите 4 години, както и показателите, които засягат плащанията и обезщетенията, да бъдат коригирани.
Още: Кая Калас разкри детайли за новите санкции срещу Русия и съгласувани ли са със САЩ
Още: Нидерландия възобновява субсидиите за вятърни паркове
„Според нас правилните политики са за ограничаване на инфлацията. Засега тя е 5% и правилните политики са за нейното потискане, най-вече с компенсиране за високите цени за електроенергия, топлоенергия и газ. Нещо, което не се случва в достатъчни размери. Доходите може да раста с инфлацията, но това няма да предпази спестяванията от обезценка, освен това ще ни затрудни по пътя към Еврозоната. Що се отнася до минималната работна заплата – ние сме в челната тройка по съотношение минимална работната заплата към БВП на глава от населението. Тоест за това, което произвеждаме, имаме твърде висока минимална работна заплата. Трябва да полагаме усилия да произвеждаме повече, не механично и административно да вдигаме заплатата”, обясни Васил Велев.
Независими и обективни новини - Actualno.com ги представя и във Viber! Последвайте ни тук!
Още: Инфлацията се стабилизира в ЕС и еврозоната, но не и в България
Още: Неочакван обрат в цената на петрола на фона на опасения за доставките от Русия
Българският бизнес: Цените ще скачат
Според него, ако тя бъде направена такава, каквато предлагат синдикатите, и се добавят 10% клас прослужено време, брутната минимална работна заплата би станала 840 лв. Според него поне в 10 икономически дейности средният осигурителен доход е много под това число.
„Ние се борим за по-висока средна заплата, а не за по-висока минимална заплата. Трябва да се концентрираме върху политики, които правят по-добър ръст в икономиката, без това да е свързано с галопираща инфлация”, добави Велев.
Още: Преди въвеждането на еврото: Фирми и граждани бързат да внесат левовете си в банки
Още: Заради украинските атаки: Русия обмисля да намали производството на петрол?
„Имаме еднакво виждане както за хората, така и за бизнеса. Но когато става въпрос за бизнес и хора, мненията се разделят. 500 000 българи работят на минимална заплата. Хората отказват да работят за минимална заплата. Да обясняваме, че тя ще стане много висока и хората ще се чудят какво да я правят, е малко цинично”, отвърна Димитров.
