Цената на газа в Европа скочи с над 20% тази сутрин. Това ще вдигне както тока, така и торовете в Европа. Нефтът сорт Брент е почти $80 за барел или +10%. Ако всичко това наистина продължи 4 седмици - както е казал Тръмп последно - ще видим далеч по-смущаващи цени. Ако се закучи с месеци, ще боли много. Това написа в профила си във Фейсбук Боян Рашев - експерт в управлението на околната среда, природните ресурси и енергията.
Уточняваме - след скока от всъщност дори 14% за "Брент"-а, цената падна и увеличението отиде на 7% - ОЩЕ: След повишение с 13 на сто: Цената на петрола ограничи ръста си
Ако Иран продължи да блокира световното търговско корабоплаване, европейските потребители биха могли да се изправят пред хранителна инфлация от 30% до 70% в рамките на 2 години, твърди той.
Още: Израел започна офанзива и срещу "Хизбула"
Затварянето на Ормузкия проток
Според него Ормузкият проток е практически затворен и това е безпрецедентна ситуация.
"Бегъл поглед върху картата на Vessel Finder показва, че Ормузкият проток е празен. През него обикновено минават десетки кораби едновременно в двете посоки. Сега те са струпани от двете му страни и чакат. Не помня някога да съм виждал такава ситуация. Напомням, че оттам минават около 25% от петрола, 25% от втечнения природен газ и почти 50% от азотните торове в света", коментира експертът.
Според него заради тоталната доминация на флота и авиацията на САЩ и Израел това положение не би трябвало да се задържи твърде дълго.
Още: Николай Младенов обяви дали Дубай ще гони туристите от хотелите
"Очевидно Иран няма сили да затвори протока, но явно удари по 2-3 кораба са напълно достатъчни, за да спрат трафика. Точно според очакванията, корабните компании и застрахователите не поемат никакви рискове", пише Рашев.
По думите му най-вероятно ситуацията ще се разреши за броени дни, но това няма как да е сигурно и светът трябва да бъде подготвен "за най-лошия вариант".
"Прекъсване на корабоплаването в Ормузкия проток за повече от две седмици би имало много тежки последствия за света. Можем само да се надяваме американския флот бързо да влезе в дългогодишната си роля на пазител на глобалната търговия", пише Рашев.
Перфектната буря за цените на храните в Европа
Още: Призив към родителите: Деца под 16 г. да не гледат новините за Иран
"Когато се говори за Ормузкия проток, вниманието почти винаги е насочено към петрола. Напълно логично – през тази тясна морска артерия преминава около една пета от световната търговия с нефт и значителен дял от глобалния износ на втечнен природен газ. Далеч по-малко обсъждан остава един вторичен, но не по-малко стратегически ефект – зависимостта на световната, и особено европейската, хранителна система от търговията с торове, която минава през същия маршрут", пише още по темата Боян Рашев.
По думите му около 1/3 от глобалния износ на торове е пряко свързан с Ормузкия проток.
"При азотните торове зависимостта е още по-голяма – между 40% и 50% от международната търговия с карбамид и значителна част от амоняка се изнасят от държавите в Персийския залив. Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства и Бахрейн практически нямат алтернативен морски излаз към световните пазари. Това превръща Ормуз не просто в енергиен казус, а в критичен възел на глобалното земеделие", котегоричен е той.
Експертът подчиртава, че производството на азотни торове е по същество трансформация на природен газ в хранителен ресурс, като между 70% и 80% от себестойността на амоняка и уреята идва именно от газа.
Още: Бъдещата власт в Иран: Вариантите според проф. Чуков и доц. Майер
Следователно всяко прекъсване на трафика през Ормуз води до двойно въздействие – първо чрез скок на цените на газа, и второ чрез физическо ограничаване на износа на готови торове, смята той.
Според него Европейският съюз е особено чувствителен към този механизъм.
"След Парижкото споразумение за климата от 2015 г. и особено след енергийната криза от 2022 г. значителна част от европейските заводи за азотни торове вече работят с намален капацитет, директно внасят готов амоняк и/или са силно зависими от цените на вносния втечнен газ. При нов енергиен шок производството на торове в ЕС би било сред най-силно ударените браншове", пише Рашев.
Той е на мнение, че историческият опит показва, че дори частични сътресения могат да утроят цените на торовете. "При сериозно ограничаване – за повече от 2 седмици – на корабоплаването през Ормуз цените на уреята и амоняка биха могли да скочат 2-3 пъти", пише енергийният експерт.
По думите му при продължително прекъсване на трафика през Ормуз европейските потребители биха могли да се изправят пред хранителна инфлация от 30% до 70% в рамките на 2 години – сценарий, който надхвърля мащаба на ценовия шок след войната в Украйна.