Глад за 20 000 IT специалисти до 2 години

Според бизнесмените от софтуерния бранш българското училище имало нужда от спешна реформа, за да се преодолее недостигът на ИТ специалисти у нас. Браншовите организации са пресметнали, че вузовете у нас трябва да започнат да произвеждат тройно повече ИТ специалисти - от 2000 в момента до 6000.

Светлин Наков за Actualno.com: Ние сме българският Google от гледна точка на имидж

Основното занимание на Светлин Наков е обучението на софтуерни специалисти в Софтуерната академия на „Телерик“. Той работи ...

Прочети повече

Софтуерната индустрия ще достигне 1,7 млрд. лв., или 1,8 от БВП в следващите десет години, сочат още данни от проучване на БАСКОМ. При образователна реформа и повече софтуерни специалисти индустрията може да удвои размера си до около 3,7 млрд. лв., или 3,8 от БВП. Часовете по математика в езиковите и професионалните гимназии били дефицит. Предметът се преподавал само по два - три часа в седмицата като част от задължителната подготовка, което било недостатъчно.

Ако искаме да развиваме IT сектора, трябва да развием информатиката. За целта тя предлага математика да се изучава 4 часа седмично, защото не може да се обучаваш по информатика, без преди това да си усвоил математиката. Това заяви вчера директорката на Професионалната гимназия по телекомуникации и представител на просветното ведомство Радостина Мекова по време на кръглата маса.

Всеки пети студент от Факултета по математика в Алма матер бил изоставащ заради пропуските си в средното образование. Това каза от своя страна и деканът на факултета Иван Сосков. Той обясни, че се налагало студентите да наваксват липсващите си знания от училище в университета. „Преди време от математическите гимназии в СУ постъпваха десетки нови студенти, а сега са двама-трима, другите заминават за чужбина“, каза още Сосков.

Професори, педагози и експерти, които присъстваха на вчерашната кръгла маса, обсъдиха и създаването на съвет към образователното министерство. Планира се той да има функцията да подпомага ведомството във формулирането на държавната образователна политика. Общественият съвет трябва да има три направления, които са на училищно и предучилищно ниво, висше образование, икономика на знанието или постигне на добавена стойност в икономически аспект.

БГ мозъци в действие: IT секторът у нас сред най-развитите в света

IT секторът е най-развитият сектор в Източна Европа. Най-добрите софтуерни разработчици в Google и Facebook са българи. Това не е от д...

Прочети повече

Идеята е структурата на съвета да се състои от двама съпредседатели - единият да бъде министърът на образованието, а другият - човек, избран от самия съвет. „До момента от министерството на образованието дават много добри индикации към предложението”, каза Явор Джонев от Българската асоциация по софтуерни компании.