От първите дни на войната на Русия в Украйна потребителите в Киев не се бяха сблъсквали с празни рафтове в супермаркетите. Сега това отново се случва. На 19 юли руска балистична ракета се разби в склад, снабдяващ луксозния магазин Goodwine. Две седмици по-късно удари по два дистрибуторски центъра на по-голямата верига Silpo отнеха живота на шестима работници. "Нова поща" – частната пощенска служба, която покрива по-голямата част от Украйна, е била удряна многократно.
500 млн. долара щети по украинския бизнес за последните три седмици
Дмитро Кримски, съосновател на Goodwine, оценява, че ударите през последните три седмици са стрували на украинските предприятия около 500 млн. долара.
Още: В Русия има 7 точки, чието поразяване ще доведе до мащабно прекъсване на тока
Още по-тревожна е новата тактика на Русия да се цели в граждански товарни кораби, които използват украинските пристанища на Черно море - това заплашва много по-голяма част от икономиката.
Кампанията срещу гражданската логистика на Украйна е отдавна планирана ескалация на конфликта, която стана възможна благодарение на неотдавнашната промяна във въздушната война. Руското производство на балистични ракети нараства точно в момент, когато запасите на Украйна от прехващачи са намалели. Украйна вече може да защити само няколко приоритетни цели при дадено въздушно нападение. През юли Русия се възползва от ситуацията, като изстреля рекордните 198 балистични и хиперзвукови ракети, предимно срещу района на Киев.
Още: Дрон над Румъния е щял да направи голяма беля: Пореден случай в Черно море
Това е и отговор на ударите с дронове, нанесени от самата Украйна дълбоко в руска територия. Те поразиха отбранителни заводи и нефтена инфраструктура, затвориха Азовско море за руското корабоплаване и изгориха складове на Wildberries – руския гигант в електронната търговия. Украйна твърди, че компанията доставя оборудване за войната на Владимир Путин.
И Путин е в неудобно положение, ударите по руската икономика са солидни
В края на юни украинският президент Володимир Зеленски обяви 40-дневна „офанзива“, целяща да принуди Путин да седне на масата за преговори. Мнозина предположиха, че това означава, че август ще бъде кулминационният момент на украинския натиск. Източник от украинските разузнавателни служби обаче казва пред The Economist, че става дума за военна операция, предназначена да окаже „политическо и психологическо“ въздействие точно навреме за фалшивите парламентарни избори в Русия през септември. Почти ежедневните експлозии, които се приближават все повече към центъра на Москва, посяха неспокойство и поставиха Путин в неудобно положение.
Снимка: Actualno.com, с помощта на ChatGPT
Още: "Чакаме удари с невиждана сила": В Русия признаха с уплах защо ракетите "Фламинго" са пагубни
Кампанията нанесе икономически щети и на Русия. Ударите по нефтопреработвателните заводи са извадили от строя над 30% от производствения капацитет на страната. Ограниченията при зареждане на бензин, които в пиковия си момент засегнаха 80 региона, продължава в поне 18 от тях. Wildberries е загубила почти една трета от своите съоръжения, което е струвало между 2 и 4 млрд. долара. Сателитната мрежа Starlink на Илон Мъск, която е имунизирана срещу заглушаване, е достъпна за Украйна, но не и за Русия над окупираните територии, което дава на първата превъзходство в операциите с дронове на средно разстояние. Украинските дронове преследват руски цели в Крим и около него и са помогнали да се спре руското корабоплаване през пристанищата в Азовско море.
Но задушаването вече е двупосочно, а Украйна е по-уязвима, пише авторитетното британско списание.
Още: Зимата на войната: Илиян Василев с анализ какво зрее под повърхността в Русия
Украйна обаче е по-уязвима
Пристанищата в Одеса, които са икономическата артерия на страната, първи усетиха натиска. Застрашени в началото на войната, дълбоководните пристанища бяха отворени отново първо чрез споразумение за износ на зърно с посредник Турция, а след това и чрез осигуряването на защитен коридор за Украйна през 2023 г. Русия продължи да нанася удари по пристанищната инфраструктура, но превозвачите понасяха риска, като през следващите три години превозиха 210 млн. тона.
Ситуацията се промени в средата на юли, когато Русия започна да атакува самите кораби. На 19 юли крилати ракети удариха и потопиха турски товарен кораб, докато той напускаше Черноморск – едно от трите големи пристанища в региона. Десет души загинаха. Оттогава всеки кораб, влизащ или напускащ Одеса, е под прицел. Няколко кораба все още се осмеляват да предприемат пътуването, но пристанищата са икономически мъртви.
Моментът едва ли би могъл да бъде по-лош, като предстои да бъдат транспортирани още 50 млн. тона реколта. Алтернативите не са привлекателни. „Един кораб с товароносимост 100 000 тона се равнява на 5000 камиона, 5000 шофьори и 5000 гранични процедури“, казва Дмитро Баринов, президент на асоциацията „Укрпорт“. Ситуацията е по-лоша, отколкото беше през 2022 г., добавя той, когато пристанищата по Дунав компенсираха част от загубите. Сега ниското ниво на водата в реката и руските атаки правят този маршрут по-труден за използване.
Преувеличават ли успехите си и Русия, и Украйна?
На фронтовите линии положението е мрачно и за двете страни. В някои части на Източна Украйна Русия все още напредва бавно, но с цената на над 1000 войници на ден – темп, който наборната ѝ служба едва успява да компенсира. На други места Украйна отбелязва малки успехи в локални контраатаки. Нито една от страните не постига значителни резултати. Поради това фокусът на войната до голяма степен се премести към въздушните операции. Украйна използва предимно дронове срещу руски военни цели, нефтопреработвателни заводи и транспортните артерии, снабдяващи руските войски. Русия използва по-разрушителни балистични ракети срещу украинската отбранителна промишленост, гражданската логистика и енергийните мрежи.
Снимка: Getty Images
И двете страни преувеличават статистическите данни, твърди изданието. Генералният щаб на Украйна твърди, че от август 2025 г. насам е нанесъл загуби на руската нефтопреработвателна промишленост на стойност 13,5 млрд. долара. Серхий Вакуленко от аналитичния център „Карнеги“ смята, че реалните, непосредствени загуби за бизнеса вероятно са една десета от тази сума и че те едва ли са засегнали държавните приходи. „Ударите нанасят щети, но не там, където твърди Украйна, и не в мащаба, за който твърди Украйна“, смята той.
Най-тревожна за Украйна е руската блокада на морския ѝ износ. Украйна не може да отвърне напълно. По тази причина Русия вероятно ще продължи с блокадата, независимо от дипломатическите усилия. Украинската инвестиционна фирма Dragon Capital оценява, че блокадата ще струва на страната около 0,6% от БВП през тази година.
Украйна сякаш играе "футбол без защита срещу бразилците"
Може да последват и по-лоши събития. Ако настоящата реколта не може да бъде продадена, земеделските стопани вероятно изобщо ще пропуснат зимния сезон за сеитба, казва Алекс Лисица - председател на Украинския клуб за агробизнес. Това би могло да доведе загубите в селското стопанство до 10–12 милиарда долара, посочва той, което представлява около 5% от официалния БВП. Последиците ще се разпространят, застрашавайки продоволствената сигурност и позициите на Украйна на традиционните ѝ пазари в Африка и Близкия изток. „Сякаш играхме футбол без защита срещу бразилците“, въздиша бивш висш държавен служител пред The Economist. „Вкарахме три гола и празнуваме, а те вкараха 13".
Още: The Washington Post: Руснаците масово теглят парите си от банките, за да не им ги вземе Путин
Тази година Украйна опроверга прогнозите и възвърна инерцията си на бойното поле. Напредъкът ѝ винаги е бил предразположен да се забави с наближаването на зимата. В крайна сметка натискът дойде по-рано. Ако Украйна не намери надежден източник на балистични прехващачи, икономиката ѝ и военните ѝ перспективи ще понесат сериозен удар. Западните партньори ще трябва да засилят подкрепата си. Най-лошият сценарий, за който се шепне в Киев, е, че руските удари по енергийните и водните източници, а може би дори и по канализацията, ще принудят масова емиграция. „Биха ли стигнали толкова далеч? Възможно е“, казва украински източник от сферата на сигурността.
Бизнесът трябва да се адаптира. „Един колега ми разказваше как вчера са имали голяма среща, наречена „Есенни действия“, за бъдещите планове“, казва Дмитро Кримски от Goodwine. „Днес тя вече има ново име: „Да оцелеем до април"".
Още: "Войната в Украйна е виновна": България и още 6 държави искат ЕС да компенсира туризма им
