Министър Стойчева: Добрият бизнес се съобразява с въздействието, което оставя върху околната среда, обществото и икономиката

„Добрият бизнес се съобразява с въздействието, което оставя върху околната среда, обществото и икономиката. Добрият бизнес постига конкурентоспособност благодарение на оптимизираните и високотехнологични процеси, които внедрява, но и съобразявайки се с изискванията да оставя по-малък отпечатък върху природата“, подчерта министър Стойчева.

Министър Стойчева: Ще превърнем България в дестинация с висока добавена стойност през човешкия капитал

Ще превърнем България в дестинация, която създава висока добавена стойност през човешкия и интелектуален капитал. Ще бъдем един от парт...

Прочети повече

По думите й, предстои Министерството да отвори процедура за кръгова икономика с бюджет 180 млн. лв. По нея ще могат да кандидатстват микро-, малки, средни и големи предприятия от преработващата промишленост. „Компаниите ще могат да внедрят оборудване в производството си, което да намали отпадъците и средствата за депонирането им, а от остатъчния материал да се произвеждат нови продукти“, обясни Стойчева. Фирмите ще имат възможност да въведат и неутрални по отношение на климата методи и технологии за производство и потребление на продуктите им.

Министърът на иновациите заяви, че първите фирми в България, които ще получат средства за „зелени политики“ от ПВУ, са кандидатствалите по процедура на МИР. „Мярката е за изграждане на фотоволтаична система – т.нар. соларни панели, както и батерии за локално съхранение на произведената енергия“, каза още Стойчева.

Тя обясни още, че един от приоритетите по новата програма „Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ 2021-2027 (ПКИП) е именно „Кръгова икономика“. „По него е заложено финансиране за различни мерки, насочени към подобряване на енергийната ефективност на предприятията, разработване на продукти с възможност за рециклиране, повишаване на употреба на вторични суровини, подобряване на управлението на отпадъци и други“, уточни министър Стойчева.

Тя припомни, че МИР изработи Национална пътна карта за  водородните технологии. „България се стреми да е сред първите 20 държави в света с работеща водородна долина. Проектът за изграждането й е вече одобрен от Европейската комисия, а изпълнението му се очаква да започне до края на годината“, подчерта Стойчева. Цялостното му изграждане възлиза на над 30 млн. евро, като финансирането от МИР е 8 млн. евро през „Програма за научни изследвания, иновации и дигитализация за интелигентна трансформация“ 2021-2027 (ПНИИДИТ).

Министерството на иновациите ще насърчава фирмите да ползват изкуствен интелект

По новата програма "Конкурентоспособност и иновации в предприятията“ предстои да отворим процедура, която е ориентирана към разра...

Прочети повече

„Разработването на водородните технологии е предпоставка за повишаването на енергийната сигурност, за създаване на работни места в нов сектор на икономиката, както и за създаване на устойчива експортна индустрия, която се очаква да привлече инвестиции в страната“, каза още министър Стойчева.