"Ако днес държавата ви обещава, че ще ви спести 20 стотинки, утре ще ви вземе 2 евро. Това се очаква за потребителите", така председателят на Управителния съвет на Националния браншови съюз на хлебарите и сладкарите Мариана Кукушева онагледи пред Actualno.com приетия на първо четене Закон за таван на надценките, предложен от БСП, но подкрепен от почти всички политически сили в 51-то Народно събрание. Припомняме, че "ДПС - Ново начало" на Делян Пеевски бяха сред първите, които заговориха за подобно нещо, както и Мая Манолова от името на "БСП - Обединена левица", като законопроектът й беше припознат не само от левицата, а и от МЕЧ и "Величие" и впоследствие приет от пленарна зала.
Пред медията ни Кукушева определи решението на законодателя като ирационално в дългосрочен план, но и го нарече своеобразно обвинение към бизнеса и манипулация на общественото мнение относно цените, въпреки че фактите са безкомпромисни, че хлябът не се прави с въздух и лозунги.
Тя даде пример с Унгария, където този законопроект е довел до празни рафтове и до най-високата инфлация в ЕС, но и до наказателна процедура, която се плаща скъпо от всеки един унгарец.
Снимка: Личен архив
Законопроектът е предизборен
В контекста на приемането му на първо четене в навечерието на предизборната кампания, Кукушва обърна внимание, че предизборните обещания няма да свършат работа.
"Обещанията не са политика. Те са просто демагогия - популизъм, облечен в добри фрази, макар че съм скептична по отношение на това до колко нашите потребители, които са избирателите на политиците, им вярват по отношение на цените", каза Кукушева.
Тя е категорична, че никой производител на хляб не може да продава под себестойност, както и че бизнесът не може да замести държавата в нейната социална роля. "Затова да кажем стоп на такива законопроекти, при създаването на които не сме питани, не са обсъждани с нас работещи мерки, не е търсенето рационално, дългосрочно решение, защото в България хората живеят не просто до изборите. И след изборите има живот и реална икономика", смята Кукушева. ОЩЕ: Дефицит на стоки, сив сектор, безработица: Бизнесът плаши заради закона на Пеевски за надценките
Празните, но не евтини рафтове
Кукушева смята, че този законопроект ще доведе до празни рафтове и обясни защо. "Админитративно, както се опитва държавата през законопроекта, не може да се отменят реални разходи", посочи Кукушева.
Тя обърна внимание, че производителите при такава ситуация ще спрат да произвеждат наблюдаваните стоки, търговците ще спрат да ги продават и ще изчезнат масовите продукти като брашно, хляб и основни храни и ще се появят празните рафтове.
"Празният рафт не е евтин рафт. Когато държавата притиска легалния бизнес, винаги печели нелегалният. В бъдеще този законопроект може да доведе само до неконтролируема инфлация", смята още Кукушева. ОЩЕ: Замразяване или падане на цените: "Пиянството на един народ" в 21 век
Край с малката хлебарница на Иван
Прогнозата й е, че този законопрорект би довел до изкривяване на пазара чрез създаване на дефицити, до затваряне на работни места и излизане на пазара от категорията качество, произведено от български производители.
Според нея този проектозакон най-вече ще засегне малкия бизнес, който е в сферата и на производството и на търговията. "Той няма механизъм и резерви за оцеляване. Таванът не удря силните, а слабите", смята още Кукушева.
Тя онагледи с пример как този законопроект ще се отрази на малките производители и разказа за хлебарницата на нейния колега Иван, който произвежда неголям асортимент и задоволява нуждите на своите клиенти от дадено село и околните махали, като познава своите клиенти поименно и присъства ежедневно на тяхната трапеза в радост и в мъка.
"Ако влезе този проектозакон в действие - той има два варианта. Първият е веднага фалира и да затвари бизнеса. Вторият вариант е да търси евтино брашно, да се опитва да прави същия асортимент и да продължи да го предлага на своите клиенти. Само че те ще направят разликата. Тогава отново следва фалит, който е още по-мъчителен и еднакво обиден за двете страни: и за производителя, и за неговите потребители, които ще останат без пресния си хляб", обясни Кукушева.
Тя добави, че междувременно около 10 семейства, ако по един техен представител работи в местната пекарна, ще останат без работа и ще напуснат селото, за да търсят своето препитание някъде другаде.
"Това ще се случи в 21 век, трето десетилетие, когато изкуственият интелект навлиза навсякъде и така или иначе има "преброяване на дивите зайци", т.е. внимателно оглеждане на всички работни процеси къде и как може да бъде съкратен човешкият труд и заместен с изкуствен интелект. Е, кои са имената на политиците, на депутатите, които ще поемат тази отговорност? Кой ще поеме отговорността за хилядите работни места, които ще бъдат ликвидирани?", попита Кукушева.
Снимка: iStock
Защо при хляба няма спекула?
Мариана Кукушева призова контролните органи в лицето на НАП, КЗП, КЗК да открият нарушителите и приложат най-тежките санкции, които са позволени и въведени през Закона за въвеждане на еврото.
Според нея обаче проектозаконът за таван на надценките на храни и услуги всъщност дублира Закона за въвеждане на еврото като срок на действие, като санкции и като контрол, но с него се въвежда понятието спекула, което по думите й е много удобно за телевизионни студиа, за журналистически материали, за предизборна кампания, но спекулата всъщност е понятие, което касае производство без разходи, което да доведе до висока печелба.
"При нас няма високи печалби. Хлябът е най-контролираният продукт - 24/7, има ниски маржове и постоянни проверки при неговото производтсво и реализация. Въпросът не е дали някой иска да печели през цената на хляба, а дали може да се произвежда хляб без да се реализират загуби. Ако ви попитам да ми назовете само един разход от себестойността на хляба, който е поевтинял в последните 2 години, едва ли ще можете да ми отговорите", коментира Кукушева.
Тя посочи, че рекордният оборот, който е правен по време на инфлацията, означава и рекордни разходи.
"Ако имаше спекула - щяхме да виждаме нови и нови печалби и нови и нови пекарни. Ние виждаме точно обратното - затваряне на пекарни, намаление на броя на бизнес операторите", добави Кукушева. Това според нея е така, защото се работи в режим на оцеляване, в който се произвежда хляба с брашно, с енергия, с хора и се логистира с реален транспорт, съпътстван от своите реални разходи.
Снимка: iStock
Какво може да направи държавата?
Според нея, ако държавата смята, че хлябът е социална стока, тя има инструменти да подпомогне най-рисковите групи през намаляване и нулиране на ДДС, през енергийни компенсации, през целеви помощи, които да стигат до нуждаещите се потребители, а не на калпак.
Тя е категорична, че бизнесът не спори дали хлябът трябва да е достъпен, тъй като това е ясно за всички.
"Всички го искаме, всички се стремим към това. Спорим дали ще го правим с икономика или с лозунги. Да, но лозунгът не пече хляб. 0% ДДС на производителите на хляб не беше мярка, с която минали правителства надариха хлебарите. Не, това беше мярка, която задържа цените на хляба във време на най-тежка и галопираща инфлация", смята Кукушева. ОЩЕ: Мартин Димитров: Таванът на надценката няма да направи цените по-ниски
