Politico: "Лукойл" успява да оцелее в Европа и най-вече в България - засега

Почти година след началото на пълномащабната война на Владимир Путин в Украйна, повечето руски енергийни компании вече са в тотална изолация в Европейския съюз. С изключение на „Лукойл", която продължава да управлява стотици бензиностанции, рафинерии и търговско подразделение, а и все още е част от индустриалните лобистки групи в Брюксел.

Позицията на "Лукойл" е най-сигурна в България, където компанията отдавна работи като квазимонополист с огромна политическа власт, пише Politico в свой анализ.

Перспективите на втората по големина руска петролна компания в ЕС обаче са все по-застрашени, тъй като санкциите срещу руския суров петрол и петролни продукти постепенно влизат в сила, а подозренията към всеки бизнес, свързан с Москва, нарастват.

Първите 10 месеца на войната бяха доста добри за „Лукойл“. Докато ЕС налагаше санкции на компании като "Газпром", "Роснефт" и "Транснефт", частникът остана почти незасегнат.

"Лукойл“ има много добри лобита... те имат поддръжници в Брюксел и в цяла Европа", казва Мартин Владимиров, старши изследовател в областта на енергетиката в българския мозъчен тръст "Център за изследване на демокрацията". "Те са убедили европейските политици, че "Лукойл" подкрепя Украйна и че ръководството на "Лукойл" е против войната", смята той, цитиран от Politico.

ОЩЕ: Die Welt: Как България тайно спаси Украйна

През първите девет месеца на миналата година компанията отчита нетна печалба в размер на 648 млрд. рубли (8,6 млрд. евро), което е над два пъти повече в сравнение със същия период на 2021 г. Само че оцеляването ѝ е свързано с някои деликатни стъпки както в Москва, така и в Брюксел.

Публично компанията се изказва хладнокръвно за войната. В изявление от март съветът на директорите на "Лукойл" изрази "най-дълбоката си загриженост за трагичните събития в Украйна" и призова за "възможно най-скорошно прекратяване на въоръжения конфликт". В имейл до Politico „Лукойл“ отново е изразила това мнение.

"Има напрежение между Кремъл и „Лукойл“", казва Мартин Владимиров, "но никога в мечтите си не бих нарекъл „Лукойл“ дисидентска компания - няма руска петролна компания, която да не е получила статута си без протекции от Кремъл“.

Основателят на "Лукойл" Вагит Алекперов получи орден за заслуги към отечеството от Путин през май, месец след като се оттегли от поста главен изпълнителен директор вследствие на санкции от редица страни, включително Австралия, Канада и Обединеното кралство. Въпреки че нито Алекперов, нито "Лукойл" са били обект на санкции от страна на ЕС, компанията е подложена на наказателни мерки от страна на САЩ от 2014 г. насам.

През септември председателят на "Лукойл" Равил Маганов падна от прозореца на московска болница в същия ден, в който Путин беше на посещение. Компанията съобщи само, че той "е починал след тежко заболяване".

"Вероятно може да се заключи, че сегашното ръководство ще бъде още по-свързано с Кремъл", казва Аднан Ватансевер, старши преподавател и енергиен експерт по Русия в Кралския колеж в Лондон.

"Лукойл" отхвърля възможността да е под влиянието на която и да е държава, като направи изявление: ""Лукойл" е международна частна компания, в която няма държавно участие. Тя не участва в никакви политически процеси в нито една от страните, в които присъства".

Българското изключение

В България компанията "често е смятана за инструмент за канализиране на геополитическия дневен ред на Кремъл" поради "мощните си мрежи за влияние и монополното си положение" в страната. Това казва депутатът Ивайло Мирчев от „Демократична България“ пред Politico.

Когато миналата година страните от ЕС се споразумяха да забранят вноса на руски суров петрол по море от 5 декември, България се бореше усилено, за да получи двугодишна дерогация до края на 2024 г., която в крайна сметка ѝ беше предоставена.

Мартин Владимиров нарича изключението "нарушение на правото на ЕС в областта на конкуренцията", което ще увеличи печалбите на "Лукойл". "През последните две десетилетия "Лукойл" олицетворява завладяването на държавата в България", добавя той.

Рафинерията на "Лукойл" в Бургас, която осигурява 50% от потреблението на горива в България и представлява 10% от БВП на страната ни, ще се превърне в "златна мина", след като санкциите на ЕС срещу руските рафинирани продукти влязат в сила на 5 февруари. Това смята Юджийн Линдел, ръководител на отдел "Рафинирани продукти" в енергийната консултантска компания FGE.

Горивата и петролните продукти обаче са предназначени за вътрешния пазар и могат да се изнасят само за Украйна. Владимиров заявява, че "Лукойл" продава на Украйна по 32 000 барела газьол на ден, и предупреждава, че съществува "много висок риск" от контрабанда към други страни от ЕС. "Лукойл" твърди, че "не следи къде отиват продуктите" ѝ, след като бъдат продадени.

Но дори и в България времената се променят за "Лукойл". Парламентът прие закон, който позволява на правителството да поеме контрола върху бургаската рафинерия в случай на заплаха за националната сигурност. Въпреки че "може да се твърди, че това значително намалява властовите позиции на Лукойл", казва Иво Мирчев, правителствената инициатива за контрол над рафинерията е "най-консервативният възможен подход" със сложно изпълнение.

През ноември "Лукойл" сключи споразумение с правителството да прехвърли счетоводството на българските си дейности от Швейцария в България и да започне да плаща данъци в страната. През 2021 г. "Лукойл" плати едва 3,5 млн. лева данъци, докато тази година правителството очаква между 600 и 700 млн. лева. От служебния кабинет не са коментирали темата пред Politico.

В крайна сметка за "Лукойл" ще бъде трудно да запази европейските си активи в средносрочен план, смята Александра Прокопенко, независим анализатор и бивш служител на Руската централна банка. "Петролните компании са огромни данъкоплатци в Русия и не смятам, че европейските клиенти и европейските власти ще толерират това, че компания с руски корени реализира печалби в Европа, а след това плаща данъци в Русия... това е невъзможно", казва тя. "Не съм сигурна, че "Лукойл" може да остане в Европа, без да прекъсне руските си корени".

Каква е стратегията на "Лукойл"?

Преди войната "Лукойл" беше добре позициониран на пазара на ЕС, като притежаваше три големи рафинерии в Италия, България и Румъния и 45% дял в друга в Нидерландия. Имаше и стотици бензиностанции от Румъния до Белгия и печелившо търговско подразделение, базирано в Женева - "Литаско".

Но този бизнес се променя с началото на войната. "Литаско" е "дълбоко засегната", тъй като банките оттеглят кредитните си линии, което води до огромна ликвидна криза, казва вътрешен източник на Politico. "Лукойл" е бил принуден да отпусне "1 млрд. долара или повече", за да изчисти задълженията на търговското си подразделение. Компанията вече търгува само с руски продукти от изкопаеми горива и планира да се премести в Дубай, добавя той. Повечето служители в Швейцария са напуснали.

Междувременно неправителствената организация "Промоция за Украйна" изпрати протестиращи на бензиностанциите на "Лукойл" в Брюксел, за да привлече вниманието към връзките на компанията с Русия. 

Кампанията срещу "Лукойл" има известен успех - през септември белгийският град Льовен отне лицензите на местните бензиностанции на "Лукойл".

Рафинериите също са засегнати. Този месец "Лукойл" продаде сицилианската си рафинерия ICAB под натиска на италианския премиер Джорджа Мелони, която бе подготвила планове да я постави под държавен контрол, ако не бъде продадена.

Съобщава се също, че "Лукойл" обмисля продажбата на своята рафинерия в Румъния.

Игра на криеница

Ясно е, че към "Лукойл" в ЕС се отнасят по различен начин, отколкото към държавния му конкурент "Роснефт", на когото блокът забрани финансирането на дългове и чийто главен изпълнителен директор Игор Сечин е под санкциите на ЕС като "един от най-влиятелните членове на руския политически елит". Докато големите руски енергийни компании са обект на вътрешни дискусии в ЕС относно санкциите, "в момента не водим такива дебати" за "Лукойл", казва дипломат от ЕС, участващ в дискусиите. И втори дипломат потвърдждава, че разговорите за "Лукойл" са в застой.

Лобистите от руски структури са отстранени от регистъра за прозрачност на ЕС и официално им е забранено да имат пряк достъп до институциите на блока, но "Лукойл" все още присъства непряко. Според регистъра за прозрачност на ЕК - компанията е част от поне три асоциации на членове на ЕС, най-значимата от които е FuelsEurope - лобистка група на индустрията.

Ръководителят на комуникациите на FuelsEurope Ален Матюрен потвърждава, че "Лукойл" все още е в органите за вземане на решения на групата, участва активно в работните групи по политиките и внася редовен членски внос. Само че компанията е била "изключително дискретна" след нахлуването на Русия и "не се е опитвала да се възползва от членството си, за да прокара нещо", свързано с войната. След като "Лукойл" публикува изявлението си от март, "не е имало по-нататъшни дискусии" за изхвърляне на компанията от лобито, казва Матюрен.