Производителите на овче мляко излизат на протест заради ниските изкупни цени

Производителите на овче мляко обмислят масови протести след Георгьовден. За това съобщи пред БНР председателят на Националната асоциация на овцевъдите Бисер Чилингиров.

Готвят се промени в етикетите на продуктите - "пресен" или "по-пресен"

Има и български краставици, има и български домати, макар и много малко. Друг е въпросът, че в основната си част оранжерийните зеленчуц...

Прочети повече

Според овцевъдите млекопреработвателите имат картелно споразумение за умишлено поддържане на ниски изкупни цени на овчето млякото. "Овчето мляко е бялото злато. Овчите продукти са търсени по целия свят. За сметка на това, ние имаме най-евтиното в света овче мляко", каза Чилингиров. Той обясни, че средните изкупни цени са от 90 ст. до 1.35-1.40 лв. В същото време в Румъния, Гърция, Македония, Сърбия и Испания е 1 евро.

Твърденията за залежали продукти от овче мляко в складовете не отговарят на истината, убедени са овцевъдите. Те се търсят в цяла Европа, включително нашите млека отиват в Америка, в Австралия. Овчето е 27 лв за кг., коментира Бисер Чилингиров.

Пенка Драгиева, която е собственик на 430 овце, сподели, че е очаквала 2841 лева за предаденото от нея мляко. Вместо пари обаче е получила повече от 210 кг кашкавал, който раздава на познати.

"Млякото ми е предадено от 1 до 15 май 2014 г., а кашкавалът ми е даден на 20 февруари 2015 г. Само кашкавал ми дадоха, пари не са. Поне 10-ина-15 пъти се обаждах. Два пъти съм ходила до Карлово, без да ме пуснат", каза тя.

"Нямам какво да правя с кашкавала, нямам лиценз, че да продавам, да го предложа на някой магазин. Имаме договор, но договорът е в тях, на мен договор не са ми дали", добави Драгиева.

Секторът на млякото в ЕС се подготвя за края на квотите за мляко и млечни продукти

Действието на квотния режим за мляко и млечни продукти в ЕС изтича на 31 март 2015 г. Въведен за пръв път през 1984 г., когато производ...

Прочети повече

Симеон Присадашки от Асоциацията на млекопреработвателите обаче заяви, че за срива в изкупните цени има обяснение и то е, че има срив на млечния пазар в Европа. По думите му търсенето на овчи и кози млека и сирена е по-малко, отколкото на продуктите от краве мляко. "Те представляват не повече от 15% от общото количество мляко, което се изкупува в България. Пазарът в България просто е почти нулев. Голяма част от продукцията отива за износ< заяви той.

"В Румъния цената в момента е едно към едно като българската. Това мога да го защитя с документи пред всеки", противопостави се Присадашки за твърденията за цената в северната ни съседка.

Големият проблем с продуктите от козе мляко е, че те трябва да стоят в складове с месеци, тъй като козите дават мляко само 5 месеца, а фирмите трябва да го продават целогодишно, за  да не загубят пазарното си присъствие.

Той беше категоричен, че картелно споразумение няма и призова Комисията за защита на конкуренцията (КЗК) да разследва за такова Румъния, Полша, Германия и Италия. "Смятам че звучи несериозно да има картелно споразумение в цяла Европа за цените на млякото и млечните продукти", заяви Присадашки.

Сериозните млекопреработвателни предприятия обявяват изкупните си цени месец за месец, сподели експертът. В последно време се е оказало, че има голяма динамика в пазарните цени.

Брюксел: Руското ембарго още не пречи на млечните ви продукти

Засега Европейският съюз няма да оказва специална помощ по отношение на производството на мляко и млечни продукти в България. Това стан...

Прочети повече

Говорителят на КЗК Марио Гаврилов заяви, че ще запознае Комисията с казусите, но насърчи Чилингиров да подаде официална жалба в КЗК, за да стане страна в производството. И припомни, че Асоциацията на млекопреработвателните в България вече е наказвана за картелни практики до 2007 г.

"Проблемът при случаите, които имаме с храни, е, че фирмите, които оперират на този пазар, постепенно нагласиха своето поведение спрямо нашите действия и подобни договорки започнаха да се случват конспиративно и в ситуации на тайнственост. Много трудно се доказват. Ако г-н Чилингиров действително има данни за подобна среща, нека да ги подаде официално пред нас, за да можем действително да се захванем с този случай", каза той.

Гаврилов припомни, че КЗК вече е предлагала да се въведе наказателна отговорност за шефовете на фирми, сключващи такива споразумения. В момента глобите се плащат от касата на съответната фирма, но шефът не носи лична отговорност. Разследванията за картелни споразумения отнемат месеци и често биват обжалвани в съда, изтъкна Гаврилов.

Относно казуса на Пенка Драгиева, той коментира: "За да си защитаваме правата, трябва да знаем и какви са нашите права. Не може да имаш договор, от който нямаш екземпляр. Това на мен ми звучи доста неестествено."