Русия - на практика - потвърди съществуването на мащабно икономическо предложение към САЩ, наречено от Украйна „пакета Дмитриев“. Това се случи няколко дни след като президентът Володимир Зеленски го разкри публично. На 6 февруари той заяви, че разузнаването го е информирало за рамка за широкомащабно икономическо сътрудничество между Москва и Вашингтон, което би донесло 12 трилиона долара печалба на Щатите при отмяна на санкции срещу Руската федерация.
„Разследващите служби ми показаха така наречения „пакет Дмитриев“", каза Зеленски пред репортери в Киев. Става дума за Кирил Дмитриев - пратеникът на диктатора Владимир Путин, който оглавява Руския фонд за преки инвестиции и поддържа контакти с висши американски служители, включително специалния пратеник Стив Уиткоф.
Белият дом отказа да потвърди съществуването на такива предложения, но Русия потвърди в първи официален сигнал, че те са на масата, докато САЩ настояват за сключване на споразумение за край на войната в Украйна.
Още: Зеленски за мирните преговори: Има напредък във военна посока, в политическа - не
Русия иска отново да плаща в долари, да модернизира търговския си флот, да добива още нефт и редки метали
Материал на Bloomberg предложи подробен поглед върху това, което Москва може да търси с пакета на стойност 12 трилиона долара. Медията съобщи на 12 февруари, че Русия се стреми да си осигури широкообхватното икономическо партньорство като част от споразумение, свързано с Украйна. Позовавайки се на вътрешна руска бележка, изготвена по-рано тази година, изданието съобщи, че Кремъл иска облекчение от ограниченията, които я отрязват от доларовата платежна система.
Според информацията Руската федерация разглежда възстановяването на разплащанията в долари като част от потенциално мирно споразумение. Бележката очертава седем области на възможно сътрудничество между САЩ и Русия.
Снимка: Кирил Дмитриев и Владимир Путин, Kremlin.ru
Освен възстановяването на достъпа до трансакции в долари, Москва търси дългосрочни договори за американски самолети за модернизиране на руския търговски флот, както и съвместни предприятия в областта на труднодостъпния нефтен добив и производството на втечнен природен газ. Кремъл отдавна се стреми към отмяна на американските санкции върху авиационния си сектор.
Предложенията включват също сътрудничество в областта на ядрената енергетика и разширени проекти за добив на литий, мед, никел и платина.
За да подслади офертата, Кремъл дава сигнал, че е готов да вземе предвид предишните американски инвестиции в Русия и да допринесе за компенсиране на загубите, понесени след изтеглянето на западните компании от пазара след началото на тоталната война на Москва срещу Украйна. Американските фирми ще получат преференциално третиране, ако се върнат на руския пазар, гласи планът. Той предвижда и съвместни усилия за популяризиране на изкопаемите горива в световен мащаб като алтернатива на така наречените „зелени“ политики, насочени към климата: За втори път при Тръмп: САЩ официално се изтеглиха от Парижкото споразумение за климата.
Внимателното потвърждение на Москва
Когато на 13 февруари беше попитан за пакета, говорителят на Кремъл Дмитрий Песков не отрече неговото съществуване. Той го определи като естествено продължение на общите икономически интереси. „Тази статия на Bloomberg обяснява нещо, което е съвсем очевидно. Разбира се, ние предлагаме сътрудничество. Разбира се, компаниите от двете страни са потенциално заинтересовани от това сътрудничество, така че имате съвместни предприятия", каза Песков.
Още: Reuters: Задава се огромен срив за руския петрол
Русия не е отказала да използва долари, а САЩ ѝ наложиха ограничения върху използването на валутата, добави той.
Отговорът му бе първото публично признание от страна на Москва, че се обсъждат предложения за икономическо сътрудничество с Вашингтон. Като цяло, т.нар. „пакет Дмитриев“ подсказва, че Русия обвързва всяко действие по отношение на Украйна не само с териториални и политически изисквания, но и с радикално преустройство на икономическите отношения със САЩ. Тя разглежда войната в Украйна като лост за извличане на масивни икономически отстъпки от Вашингтон, като същевременно се опитва да наложи максималистичните си изисквания към Киев: Украйна да се подчини - ще спечели само ако е част от Русия: Кремъл доказа, че преговорите са заблуда (ОБЗОР - ВИДЕО).
Дали инвестициите в Русия наистина ще донесат на Америка 12 трилиона долара печалба?
Внимание на темата обръща и The Economist. Изданието цитира свой източник, според който пакетът вече бил договорен. Според информация на медията, преди руският диктатор да се срещне с Доналд Тръмп през август 2025 г. в Аляска, е била изготвена бележка за Съвета за национална сигурност на Русия, в която се обяснява как на републиканеца да се продаде „най-голямата сделка“.
Снимка: Getty Images
Още: Прибирайте се вкъщи. На майн*т* си в Русия
От април миналата година Кирил Дмитриев се е срещал със Стив Уиткоф най-малко девет пъти. Лица, близки до семейството на Тръмп, са водили преговори за придобиване на дялове в руски енергийни активи. На Америка са предложени сделки за арктически нефт и газ, мини за редкоземни елементи, ядрен център за данни и тунел под Беринговия проток. И двете страни ще имат полза от това - Русия страда от ниските цени на петрола и по-строгите санкции, а американският президент иска резултати преди междинните избори през ноември.
Идеята, че Америка ще спечели 12 трилиона долара, обаче е явно преувеличение, предназначено да угоди на Тръмп, констатират журналистите от икономическото издание.
Заключението е изготвено въз основа на разговори с десетки бивши длъжностни лица, професионалисти в областта на разузнаването, мениджъри в енергийния сектор и корпоративни довереници. Оптимистите твърдят, че евтината енергия, жизненоважните минерали и 145-те милиона потребители на Русия биха могли да бъдат огромно благо за западните фирми. Анализът обаче показва, че наличните богатства са само малка част от това, което Кремъл рекламира. По-лошото е, че Китай вече изпреварва САЩ в надпреварата за тези награди.
The Economist вади и информация, че когато Путин се е срещнал с Тръмп миналата година, е предложил да върне активи на стойност 5 милиарда долара, които Русия е конфискувала от голямата петролна компания Exxon Mobil през 2022 г. „Кирил Дмитриев е постигнал голям успех в усилията си да събуди интереса на американската бизнес общност“, казва Чарлз Хекер от лондонския мозъчен тръст RUSI.
Преди 2022 г. западните фирми, които развиваха бизнес в Русия, бяха предимно европейски, а не американски. Сега Америка се надява, че като извади Русия от изолацията, нейните компании ще могат да се възползват от предимствата. Възможни са три ползи - бум в търговията, достъп до блокирани активи и възможност за добив на природни ресурси.
Киевското училище по икономика оценява, че 324 американски компании - от Allied Mineral Products, която произвежда керамика, до Zoetis, производител на лекарства за животни - продължават да функционират в Русия. Общите им печалби обаче са малки, достигащи само няколко милиарда долара през 2023 г. Въпреки това този капитал се натрупва в руски сметки и може да бъде върнат, ако капиталовия контрол и санкциите бъдат отменени.
Най-голямо вълнение у пратениците на Тръмп обаче предизвикват потенциалните дялове в мегапроекти, които биха могли да преобразят световните пазари на суровини. Документ на Съвета за национална сигурност на Русия описва „съкровищницата от арктически и северни ресурси“, която „десетки суверенни и частни фондове от САЩ и други страни, които понастоящем са враждебно настроени“, биха се втурнали да експлоатират. „Всички ще спечелят много пари“, пише там.
Освобождаването на руската икономика от санкции обаче е по-лесно на думи, отколкото на действия. Западните страни са наложили близо 23 000 санкции през последните години. Тръмп може да отмени някои от тях, но отмяната на много други, включително върху повечето банки и енергийни проекти, би изисквала консултации с Конгреса, в който има много "ястреби" по отношение на Москва. Освен това ЕС няма да е никак склонен да отменя наказателни мерки срещу Русия.
Още: Може да махнем санкции на Русия при мир в Украйна - финансовият министър на САЩ говори
Освен това мирно споразумение, което оставя Украйна деморализирана и беззащитна, би насърчило Путин да нападне отново, което би означавало връщане на санкциите. Капиталовият контрол би се възстановил, а военнопромишленият комплекс би изместил другите сектори. Западните фирми биха се върнали в изходна позиция или дори по-лоша.
Друго усложнение е, че много ниши, които Западът е изоставил през 2022 г., оттогава са заети от фирми от Азия например. „Неограниченото приятелство“ на Русия с Китай е довело до това 30% от търговията на Руската федерация да се деноминира в юани.
Снимка: Getty Images
Тези мегапроекти, за които Русия се нуждае от западната помощ, са изпълнени с трудности. Повечето проучвания на минералните богатства на Арктика датират от съветските времена - колко от тях могат да бъдат извлечени с печалба, не е известно. Строителството на пътища, железопътни линии и пристанища е скъпо и рисковано, особено далеч на север. Транспортирането на петрол също е трудно заради липса на капацитет. Някои нефтени блокове, включени в проектите, се припокриват с лицензи, притежавани от други руски фирми или държавни агенции, което създава множество правни и политически рискове. Преди британската нефтена компания BP да продаде дела си в местно съвместно предприятие на „Роснефт“ през 2013 г., тя прекара години в спорове с руските си партньори.
Рисковете от наливане на огромни суми в Русия в продължение на десетилетия, когато никой не знае дали примирието ще продължи дори месец, са се увеличили значително. А ползите са по-малки в момент, когато другаде по света съществуват големи възможности.
Още: Руският завод за оръжия, който не трябва да съществува, но Западът го поддържа жив (СНИМКИ)
Всичко това подсказва, че докато Путин е на власт, вероятността за ново Ел Дорадо в Русия е малка. Да предположим, че руският внос се върне до нивата от 2021 г., като Америка допринася за невероятните 50% от него (или 190 млрд. долара годишно). Да предположим също, че общите приходи на всички чуждестранни фирми в Русия се възстановят по подобен начин и американските фирми вземат половината от тях (150 млрд. долара). Двете все пак биха възлизали само на годишни потоци (не печалби) от 340 млрд. долара. Изключително малко вероятно е дори тези потоци да продължат без прекъсване в продължение на десетилетия, за да достигнат нещо близо до обещаните от Кремъл 12 трилиона долара.
Също така изглежда крайно малко вероятно американските фирми да извлекат ресурси на стойност трилиони долари от руската част на Арктика.
Въпреки това лица, близки до Белия дом, биха могли да си осигурят изгодни сделки. Източник от Вашингтон казва пред The Economist, че някои лица са разговаряли с пратеници на Кремъл за места в управителните съвети на руски компании. Нови проекти за строителство на имоти и наемите от комунални активи като тръбопроводи биха могли да напълнят още няколко джоба.
Ако Белият дом се хване на въдицата, останалата част от Америка ще чака напразно неочаквана печалба, докато политическите разходи нарастват. Всеки президент, който има предвид интересите на Америка, би погледнал с критично око на предложението на Путин за 12 трилиона долара и би се оттеглил от него, гласи заключението на изданието.
