Приходите в българския бюджет като дял от брутния вътрешен продукт (БВП) са достигнали плато поради ограничените възможности за разширяване на данъчната основа. Същевременно разходите за пенсии и заплати в обществения сектор нарастват устойчиво. Това се посочва в последната публикация на Съвета за икономически анализи (СИА) към Министерския съвет (МС) - "Българската фискална политика на кръстопът“ с автор Пламен Ненов.
Структурен дисбаланс във фискалната позиция
"България навлиза в период на траен структурен дисбаланс във фискалната позиция. Решаването на проблема минава през осъществяване на реформи и задълбочен и целенасочен публичен дебат", се подчертава в анализа.
Още: Голяма промяна с пенсиите на работещите пенсионери: Важна новина от НОИ
Тази тенденция не е временна, а е резултат от дългосрочни фактори като застаряването на населението, както и в резултат на процеса на сближаване (конвергенция) на доходите към средните за ЕС нива и който процес увеличава разходите за труд при предоставянето на публични услуги като образование и здравеопазване.
Авторът защитава мнението, че е необходимо коригирането на този структурен дисбаланс, за да се предотвратят бъдещи неблагоприятни процеси на неконтролируема фискална консолидация, които биха могли да нанесат трайни вреди както на икономическото развитие на страната, така и на най-уязвимите групи в обществото.
С оглед характера на факторите, които пораждат структурния дисбаланс, Пламен Ненов предполага използването на комбинация от 4 основни инструмента при търсенето на решение на проблема, в по-голямата си степен представляващи реформи.
На първо място това е реформата на данъчно-осигурителната система, включително промени в данъчни ставки и хармонизация с други страни от ЕС, допълнени от засилени мерки за спазване на данъчното законодателство.
Още: Сериозно поскъпване на петрола ще е шок за България: Анализ на Фискалния съвет
На второ място е реформи в размера на социалните трансфери, включително промени в нивото на заместване на дохода от публичните пенсии и пенсионната възраст.
На трето място е реформата в обхвата на предоставяните публични услуги, като образование, здравеопазване и обществен ред.
И накрая Ненов изтъква необходимостта от контролирано използване на допълнителен държавен дълг, насочено към намаляване на ефектите от икономически сътресения, както и към финансиране на публични инвестиции.
"Крайната цел на тези реформи ще бъде решаването на дългосрочния проблем откъде да се осигурят приходи за трансферите, услугите и инвестициите, които обществото иска държавата да извършва,“ твърди авторът на анализа.
