Европейските лидери изпитват нов страх - войната на Доналд Тръмп срещу Иран е на път да се превърне от икономически шок в политическа криза за крехкия център на блока. На фона на растящите цени на енергийните ресурси и забавящия се растеж проевропейските правителства се подготвят за криза, която едва ли ще могат да предотвратят и която може да разкъса и без това отслабения политически мейнстрийм на ЕС.
Още: Закъснялата блокада на Ормузкия проток: Стратегическа грешка на Тръмп
В цяла Европа непопулярните управляващи се сблъскват с популистка реакция, която може да удари достатъчно силно през следващата година във Франция, за да изстреля „Национален сбор“ на Марин льо Пен и Жордан Бардела към победа, поставяйки крайната десница в Елисейския дворец и предизвиквайки шок по целия свят.
Разходите за енергията се отразяват върху цените на храните, транспорта и жилищата, като най-силно засягат домакинствата с ниски и средни доходи, заяви пред Politico Шеймъс Боланд, председател на Европейския икономически и социален комитет, който обединява профсъюзи от цяла Европа и съветва Европейската комисия по въпросите на икономическата и трудовата политика. „От политическа гледна точка, това създава почва за недоверие – не само към националните правителства, но и към способността на европейските институции да предпазват гражданите от външни сътресения. Това рискува да ускори подкрепата за по-протекционистки или затворени подходи", казва той.
Още: Радев ще реши кой ще е следващият президент: Анализ защо Гюров няма шанс
Центърът на Европа се руши: България сред примерите
Франция е най-голямата "награда" в този смисъл, но това не е единственият сигнал в Европа, че центърът се руши.
В България победата на 20 април на бившия президент Румен Радев, подкрепящ Кремъл, постави на нокти управляващите в цяла Европа, пише брюкселското издание. Не е само това: в Румъния коалиционна криза може скоро да отстрани от властта проевропейския министър-председател Илие Болоян, а в Германия крайнодясната партия „Алтернатива за Германия“ се надява на успех на изборите в провинция Саксония-Анхалт през септември, след като вече проби в части от Западна Германия, далеч от традиционната си източна избирателна база.
Войната с Иран ще бъде в центъра на вниманието в понеделник, 27 април, когато заместник-министрите на финансите от 27-те правителства на ЕС се срещнат в Атина, за да обсъдят как да предпазят блока от икономическите последици, без да го вкарват в дългова криза, споделят двама дипломати от ЕС, запознати с подготовката на събитието. Министрите на финансите от ЕС ще продължат дебата следващата седмица в Брюксел, докато министерствата на финансите започват трудната задача по изготвянето на националните бюджети за следващата година.
Снимка: Getty Images
Алармените сигнали са от години
Когато европейските лидери проведоха двудневна среща на върха в Кипър миналата седмица, докато министрите на финансите и експертите се събираха в Гърция, се е отличила една обща нишка в срещите на закрито, неформалните разговори и публичните изявления - икономиката на Европа вече е слаба, а шокът от Иран заплашва да я направи политически взривоопасна.
„Тъй като блокирането на Ормузкия проток продължава, става ясно, че последиците от него стават все по-осезаеми и - според някои - се разпространяват в цялата икономика“, заяви европейският комисар по икономическите въпроси Валдис Домбровскис пред Politico в кулоарите на Икономическия форум в Делфи, Гърция. „Нашият съвет е да се придържаме към временни и целенасочени мерки, за да ограничим и тяхното фискално въздействие, тъй като фискалното пространство вече е по-ограничено след Covid-19 и след първата енергийна криза (предизвикана от мащабната руска инвазия в Украйна) през 2022 г.“.
Още: Иран с ключова оферта към САЩ за мир
Войната между Вашингтон и Техеран продължава, след като преговорите бяха отменени в последния момент. Ормузкият проток остава затворен за по-голямата част от търговското корабоплаване, което поддържа цената на петрола над 100 долара за барел.
Атаките, водени от САЩ и Израел, са най-новият и най-остър повод за икономическа тревога в Европа, но алармените сигнали звучат от години.
Европа е изложена на риск от „бавна агония“, освен ако лидерите не предприемат дълбоки реформи, за да наваксат по-бързо развиващите се Китай и САЩ, предупреди бившият шеф на Европейската централна банка Марио Драги през 2024 г.
„Не трябва да подценяваме, че това е уникален момент, в който президентът на САЩ, президентът на Русия и президентът на Китай са категорично против европейците. Така че това е подходящият момент да се събудим“, заяви френският президент Еманюел Макрон в Атина в петък, където проведе разговори с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис след срещата на върха на ЕС.
Още: Като досадно кречетало: Тръмп скрои сметка от 3 дни за Иран (ВИДЕО)
Двамата лидери използваха срещата си, за да призоват за разсрочване на изплащането на Плана за възстановяване на ЕС след пандемията и за повече дълг на ЕС за финансиране на инвестиционните приоритети на блока.
Стагфлация и понижаване на икономическите показатели
Икономическата стагнация, която преследва Европа от години, се превръща в нещо по-неотложно - стагфлация. Покачващите се цени, причинени от войната в Иран и блокадата на ключовия за световните доставки Ормузки проток, се сблъскват със слабия растеж в целия блок.
Още: Изолирана суперсила: САЩ и разломът в НАТО
Кризата, която първоначално се възприемаше като временна, сега се очаква да има по-дълготрайни последици и да се разпространява в цялата икономика, заяви Домбровскис. „Сблъскваме се със стагфлация – едновременно икономическо забавяне и повишена инфлация“, каза той. „Почти сигурно е, че ще трябва да ревизираме в посока надолу икономическата си прогноза (за цялата година) в пролетната си прогноза през втората половина на май".
Снимка: Getty Images
Германия и Италия, които заедно представляват повече от една трета от общия БВП на ЕС, през последните дни понижиха икономическите си прогнози за цялата година.
На срещата на върха миналата седмица лидерите на ЕС разгледаха предложенията на Европейската комисия за смекчаване на удара от енергийната криза, включително намаляване на данъците върху електроенергията, социални схеми за уязвими домакинства, намаляване на ДДС, целеви субсидии за чисти технологии, инвестиции в енергийни мрежи и координирано попълване на газовите хранилища.
Все пак съществуват и граници на действие. Много страни от ЕС все още се борят с високи дългове и дефицити, останали от програмите за икономическа подкрепа по време на пандемията. Това оставя малко място за мащабни интервенции от типа на тези, които Европа предприе по време на разгара на Covid-19 или след пълномащабната руска инвазия в Украйна.
Домбровскис призова правителствата да се придържат към целенасочена, временна подкрепа - с други думи, да се намесват само там, където болката е най-остра.
Още: Радев не прилича политически на Борисов, а на Слави: Цветанов за приликите и разликите с ПБ
Пестеливият Север срещу търсещия подкрепа Юг
Мрачната икономическа картина отново разкрива една от най-старите разделителни линии в ЕС - борбата между пестеливите северни държави и южните страни, които изискват повече подкрепа от Брюксел.
Преговорите по бюджета на ЕС от 1,8 трилиона евро за периода 2028–2034 г. се превърнаха в бойно поле. Северните страни искат да ограничат разходите и да пренасочат повече средства към отбраната. Южните държави твърдят, че се нуждаят от икономическа подкрепа.
Над преговорите виси и друг проблем - от 2028 г. ЕС трябва да започне да изплаща по 25 млрд. евро годишно по общия дълг, който е натрупал, за да се справи с икономическите последици от пандемията от Covid-19.
