Алергии и ваксини срещу Covid-19 – кога да търсим връзка

Темата коментира пред БНР проф. Тодор Попов, алерголог и интернист в Университетската многопрофилна болница за активно лечение “Св. Иван Рилски“.

“Колкото по-отдалечена от момента на ваксинирането е една реакция, която считаме, че може да бъде алергична, толкова по-малка е вероятността тя да е свързана с конкретна специфична алергия към ваксинирането.“

“Трябва да считаме, че най-вероятни са истински някакви връзки между ваксинирането и появата на реакции, когато са максимално близко до момента на самото ваксиниране. Това трябва да бъде водеща идея, когато разсъждаваме по този повод. Това е принцип, разбира се за всеки конкретен човек нещата изглеждат по различен начин. Има много тънкости, които само специалистът би могъл да прецени, специалистът алерголог.“

“Когато човек има съмнение, че това което му се е появило е алергия, или пък, който има съмнение, че би могла да се появи алергия след ваксинация трябва да направи консултация със съответния специалист, като се има предвид, че вариантите са много и различни.

Решение ли са ваксините

“От година и половина вече насам сме в средата на една игра на догатки. За това какво следва, какво ще стане с пандемията. Моята идея е, че тези ваксини правят нещо, което до известна степен наподобява ефектна на вируса върху организма, въпреки че би трябвало това да бъде по един съвсем контролиран начин.“

“Виждате, че след ваксиниране обикновено се появяват ден-два на неразположение, на локални реакции, евентуално на повдигане на температурата на тялото. Това подсказва, че ваксината действа.“

“Идеята е проста, че ваксините, които в момента се използват, са изградени върху антигенните свойства на парпрапрадядото на сегашния вирус, а пък за тази над година история на пандемията, се оказва, че се появяват хиляди нови варианти, някои от които би трябвало да са по-различни, някои се оказва, че започват да са различни от гледна точка на ефективността на старите ваксини върху тях. Говори се за намалена ефективност по отношение на бразилския, южноафриканския, нигерийския вариант, така че обстановката в голяма степен се променя. И тук е важно да имаме нещо, което да може да ин каже практически дали една ваксина върши някаква работа, или не. “

“Нямаме кой знае колко свобода на действие в момента от гледна точка на възможностите. Докато нямаме сигурно лечение, което да може да лекува веднъж попадналия в тялото вирус, трябва да се съобразяваме или с този вид профилактика – да се пазим от вируса или да създадем съпротива срещу новопоявил се вирус и по този начин да сме сигурни, от една страна за себе си, а от друга страна самото общество да може да разчита, че като се създадат голям брой резистентни към вируса хора, ще прекъсна порочния кръг, който ни кара да се чувстваме като заложници.“