Първите училища в България са основани през IX век от княз Борис при пристигането на учениците на Кирил и Методий в България. Това са Преславската и Охридската книжовни школи, чиято цел е обучаване на българските духовници в грамотност с новата азбука.
Килийни училища
През XV – XVIII в. единствените училища са килийните. Килийното училище е вид начално училище с църковно-религиозна насоченост. Най-напред възникват при църкви и манастири. Появяват се и домашни килийни училища, основани предимно от светски лица в частни сгради. Първите учители са монаси и свещеници, по-рядко - грамотни занаятчии или търговци. Обучението се води на гръцки, църковнославянски или и на двата език. Децата се учят на четене, писане, елементарни познания по аритметика, псалтир, църковно пеене. Понякога обучението се комбинира с изучаване на определен занаят.
Гръцко-български училища
Още: Беларуските училища с нов предмет: Как се разпитват чужди военнопленници (СНИМКА)
През Възраждането започва да се заражда занаятчийската класа, която трябва да общува не само в пределите на България, но и извън нея. За да развива своята търговска дейност, българите трябва да пишат в търговските си тефтери, да говорят чужди езици. Това води да създаване на гръцко-българските училища. Гръцко-българските училища са светски и в тях се преподава математика, философия, природознание. Обучението се извършва на гръцки език, но е включено и изучаването на български език. Първото елино-българско училище е открито в Котел през 1812 г. от Антон хаджи Кринчев и Райно Попович.
Взаимни училища
Взаимните училища са светски училища, в които се преподава по “взаимоучителен метод”. За първи път този метод се популяризира от Петър Берон в предговора към Рибния буквар (1824 г.) Следвайки този принцип, на 2 януари 1835 г. Васил Априлов открива първото българско взаимно училище. Училището е основано с дарения на родолюбивите габровци Васил Априлов, Никола Палаузов, Васил Рашеев и др.
По своя характер взаимните училища са светски, а преподаването се извършва изцяло на говорим български език. Учениците изучават граматика, нравоучение, хигиена, естествознание, география, история, аритметика и вероучение. За пръв учител е назначен големият възрожденски просветител Неофит Рилски, който още през 1834 г. прави таблиците, чрез които се води обучението. Той подготвя и отпечатва българска граматика, а Васил Априлов и Никола Палаузов изпращат от Русия книги, учебници, учебни пособия.
Затова най-старото училище в България се намира в Габрово.
Априловската гимназия
Още: Стъпка по стъпка: Как се постига истинско ученическо самоуправление?
Националната Априловска гимназия в град Габрово е наследник и правоприемник на Първото светско училище, което от 1835 г. без прекъсване обучава ученици. Сградата на Националната Априловска гимназия е дело на Уста Генчо Кънчев. Основният камък е положен през 1851 г., а през 1872 г. е окончателно завършена. От 1872 г. Габровското училище прераства в Първата пълна гимназия в българските земи.
На 20 юли 1889 г. при тържествено отбелязване на 100-годишнината от рождението на Васил Априлов, с указ на княз Фердинанд, гимназията е преименувана в “Държавна мъжка Априловска гимназия” до 1923 г. През 1897 г. по повод 50 години от смъртта на Васил Априлов, с шествие от Галац до Габрово костите му и надгробният му паметник са тържествено пренесени в Габрово. Благодетелят е препогребан в двора на гимназията.
Априловската гимназия днес
През 1992 г. след превръщането му в държавно училище, получава сегашното си име Национална Априловска гимназия. По това време тя се помещава в сградата на Математическата гимназия. През 1996 г. е прието решение училището да се върне в историческата си сграда в центъра на града, в която преди това се помещава Националният музей на образованието, основан през 1973 г. През 1998 г. е открита обновената историческа сграда на Априловската гимназия като действащо училище. В момента Музеят на образованието се помещава в западното крило на същата сграда.
Днес в гизнацията се приемат ученици в 3 езикови и 2 хуманитарни паралелки. През годините “априловци” са били лауреати на престижни национални и международни ученически състезания.
Априлови дни на културата
Още: Катастрофата в образованието: Не изпитваме учениците по правилния начин, смята премиерът (ВИДЕО)
От началото на 1990-те години Априловската гимназия е организатор на Априловите дни на културата, които се провеждат ежегодно през втората половина на май. Включват ученически семинари, театрални представления, концерти, литературни четения. Традиционно дните на културата приключват с изпращане на абитуриентския випуск.
