Кои са най-големите рискове за децата, които държат в ръка първото си мобилно устройство, разказва Даниела Димитрова, учител от ОУ „Васил Априлов“, гр. Исперих
Отрано учим децата да се доверяват на възрастните и на авторитетите. Вследствие на това те често пренасят това доверие върху всичко, което виждат, чуват или прочитат. В дигитална среда обаче авторитетът може да е само добре поднесена роля – профил, тон или послание, които изглеждат надеждни, без непременно да са такива. А умението да различиш едното от другото се изгражда бавно и в доста по-късна възраст.
Същевременно децата между 7 и 12 години стават все по-активни интернет потребители – 76% от тях са онлайн всеки ден за поне 1 час или повече, сочи миналогодишно проучване на Yettel. Телекомът работи в партньорство с издателство „Клет България“ и Центъра за безопасен интернет за разработването на уроци, посветени на дигиталната безопасност на децата, които са особено уязвими за онлайн измами и тормоз.
Важна роля в подготовката на подрастващите за интернет света имат учителите, за които в рамките на инициативата „Безопасен интернет“ са достъпни разработени уроци по темата за ученици от 1. до 10. клас в образователната платформа iZZI. Регулярно се организират онлайн срещи и дискусии за представяне на съдържанието. Последното събитие под формата на уебинар дава насоки на преподавателите как да направят уроците по безопасен интернет по-ангажиращи за учениците. Сред участниците е Даниела Димитрова – начален учител и класен ръководител в ОУ „Васил Априлов“, гр. Исперих. Тя работи с деца на възраст между 7 и 10 години, когато обикновено получават първото си собствено мобилно устройство и навлизат активно в дигиталната среда.
„Включих се в програмата, защото темата е изключително актуална – светът се дигитализира с огромни темпове и трябва да бъдем подготвени да живеем в него. За децата в начален курс обучението по дигитална безопасност е особено важно, тъй като те още нямат нужните познания да реагират правилно“, споделя тя.
Според нея учениците в начален етап възприемат всичко с безусловно доверие, не подлагат информацията под съмнение и трудно разпознават рисковете в мрежата, което ги прави особено уязвими в интернет. Това се дължи до голяма степен на физиологията – умението да различиш истина от измама зависи от определена област в мозъка (т.нар. префронтален кортекс), която се развива последна и достига зрялост около 25-годишна възраст.
Според учителката особено тревожни са случаите на фалшиви профили и опити за събиране на лична информация. „Непознат може да изисква телефонен номер, снимки, лични данни – това е изключително опасно“, предупреждава Димитрова и подчертава, че уроците от поредицата „Безопасен интернет“ имат ключова роля в превенцията. „Заниманията буквално отварят очите на децата – показват им как да разпознават фалшиви профили и каква информация не бива да споделят“, допълва тя, подчертавайки ползата от уроците по онлайн безопасност.
По наблюденията ѝ най-малките използват интернет за онлайн игри и комуникация през чат приложения. Учениците от 3. и 4. клас свободно общуват чрез популярни платформи за чатове като Whatsapp, Facebook Messenger, Viber и прекарват все повече време забавлявайки се в приложения за кратко видео съдържание като TikTok, където обаче се крият сериозни рискове. „Тези приложения са привлекателни за децата, но често съдържанието е с ниска информационна стойност и оказва негативно влияние върху ценностната им система“, пояснява Димитрова.
Конкретни ситуации от училищната практика показват колко рано се появяват форми на онлайн тормоз в дигиталната комуникация и колко е важно децата да са добре подготвени. „В затворени чат групи между ученици възникват конфликти, разменят се обиди и се уронва авторитетът на децата пред техни връстници“, разказва Даниела. В подобни случаи липсва пряка намеса на възрастен и децата трябва да знаят как да реагират. „Темата засяга всички деца и е изключително важна в процеса на оформяне на личността на подрастващите“, подчертава тя и заявява, че ще продължи да прилага уроците и през следващата учебна година.
В класната стая най-силен ефект от уроците дават практическите задачи, когато децата разглеждат примерни онлайн ситуации, където трябва да се ориентират как да постъпят – например да разпознават вредно съдържание и да реагират правилно при онлайн тормоз. „Най-атрактивни за децата са задачите на интерактивната бяла дъска – когато работят по конкретни ситуации“, споделя Димитрова. По думите ѝ материалите от програмата са изчерпателни и много добре структурирани, с което реално и ефективно подпомагат преподаването.
Темата трябва да има по-сериозно присъствие в образователната програма, смята учителката. Допълнителни уроци според нея може да бъдат провеждани в часовете по Компютърно моделиране, както и в тези по Информатика и информационни технологии. „Светът се дигитализира с огромни темпове и трябва да сме подготвени да живеем в тази реалност“, коментира тя.
Работата с деца носи ценни уроци и за самите преподаватели. „Учениците боравят с устройствата много по-добре от нас“, отбелязва тя и си спомня за урок по правила за онлайн общуване, който насочва вниманието ѝ към значението на емотиконите, включително и благодарение на обратната връзка от децата. „Един грешен емотикон може да накара отсрещния да възприеме информацията по съвсем различен начин“, казва Димитрова и препоръчва на децата по-често да използват гласови съобщения в чат приложенията – така тонът, интонацията и емоцията на говорещия им помагат за най-точното разбиране на съобщението.
Само уроците в клас не са достатъчни, тъй като темата за дигиталната безопасност е комплексна и изисква участие от страна на родителите у дома. Затова Даниела Димитрова често отделя време за такива дискусии както в часовете на класа, така и на родителските срещи. Децата се насърчават да споделят наученото у дома, а семействата имат важна роля в контрола върху достъпа до устройства и времето пред екраните. От особена важност за родителите е да изградят доверителна връзка с децата си, за да може те да им споделят своевременно ако изпаднат в ситуация, с която не могат сами да се справят и имат нужда от съвет и подкрепа. „Родителите настройват телефоните на децата и се опитват да намалят риска до минимум“, обяснява Даниела, като уточнява, че този контрол става по-труден с напредване на възрастта на учениците и в един момент няма да може да се разчита на него като на инструмент за защита.
Уроците по онлайн безопасност за ученици от 1. до 10. клас са свободно достъпни и всеки учител би могъл да ги използва, за да подпомогне занятията по така актуалната за всички съвременни деца тема. В края на учебната година предстои открит урок, по време на който всички желаещи учители ще получат ценни насоки относно провеждането на уроците и допълнителни ресурси за по-задълбочен подход към темата.
