Откакто МОН обяви, че средният резултат на тазгодишните матури е 60 точки, което е с повече от 2 точки над миналогодишното постижение, и това е най-високият резултат в историята на зрелостните изпити досега, мрежата закипя от коментари.
Някои хора побързаха да поздравят абитуриентите с доброто представяне и изразиха надежда, че може би българското образование върви в правилна посока.
Уви, повечето коментари обаче са силно скептични по отношение на истинността на оценката на МОН.
"Потресаващо ниско умствено развитие на децата"
Всички, работещи с подрастващи, са потресени от факта, че умственото развитие на децата не е било на толкова ниско ниво от десетилетия. Това коментира Петър Митев, съосновател на българска компания, превърнала се в световен лидер в 3D визуализациите, и основател на фондация за безплатни обучения по роботика на деца и на инициатива с фокус върху образованието.
"Водят се разгорещени спорове доколко точно устройствата от тип телефон и таблет вредят на децата ни и дали е редно да бъдат забранени напълно. На фона на тази световна криза има една група хора, които толкова са се откъснали от реалността, толкова нямат връзка със случващото се и са толкова заблудени, че въпреки всичко казват: "Най-успешните матури в цялата история: МОН отчете оценката "Добър" 4,39 като най-високата от близо 20 години!". Какво ви говори това за методологията на МОН и всичко, което се случва там?", попита експертът.
Той признава, че има много детайли и подробности, в които можем да навлезем, "но фактите са факти - светът отчита поредна година срив в уменията за мисловна дейност на последното поколение деца от 15 години насам, а МОН отчита най-високи нива на матурите".
Още: Заради проблеми на матурите: Омбудсманът поиска обяснение от МОН
"МОН отчете, че средният резултат за страната на ДЗИ по БЕЛ е достигнал 60 точки, което съответства на оценка Добър (4,39). Това е най-високият резултат от въвеждането на матурите през 2008 г. насам. МОН обаче не отчита, че тази година матурата беше на ниво олигофрен", написа журналистът Пелагия Лисичина.
"Както е тръгнало, догодина резултатът ще бъде Мн.добър (5, 28), като ще има само един въпрос - моля да напишете четливо вашето име. Може би още е рано за извод, че дебилизацията приключи. Що е време - пред нас е", допълни тя.
НВО-то в 7 клас е по-трудно
Антонина Кенова, един от най-дейните активисти в сферата на предучилищното и предучилищното образование в България, цитира оценки на ученици, че Националното външно оценяване е било по-трудно от Държавния зрелостен изпит в 12 клас.
Още: "Изпити без смисъл": Синдикат "Образование" настоява за премахване на НВО след 4. и 10. клас
"В деня на матурата по български мернах един репортаж, в който ученикът каза, че НВО в седми клас е било по-трудно преди пет години. Матура 12 ≤ НВО 7", пише тя.
"Иначе продължавам да недоумявам как, кой и защо е написал учебната програма по БЕЛ за пети клас. Великолепна е. Отворете и някой учебник за пети клас, почувствайте се неграмотен! Последвайте ме за още практични съвети за оцеляване в българската образователна система", коментира още с ирония тя.
Кенова не разбира еуфорията на МОН, при положение, че резултатът е съвсем малко по-висок от предишния.
"Не разбрах защо беше така засмяна зам. министърката днес, докато говореше за резултатите от матурите. Вие разбрахте ли? Да не би да се радва на тия 12 стотни разлика, които нищо не означават по принцип", попита тя.
Сравняваме несравними неща
Ирина Манушева, преводач и активист за достъп до качествено образование, е на мнение, че сравняваме резултатите от изпити, които не отговарят на никакви условия за сравнимост.
"МОН и тази година не ни разочароваха, обявявайки: "Средният резултат тази година е 60 точки. Това е с повече от две точки над миналогодишния резултат. Той е най-високият откакто се провеждат ДЗИ досега - тоест от 2008 година". Вероятно трябва да сме свикнали, но аз не спирам да се изумявам. Как е възможно да сравняваме резултатите от изпити, които не отговарят на никакви условия за сравнимост? Как е възможно вече 19 години децата ни да завършват с клеймото на оценка, която значи различни неща през различните години, но трябва да им служи като абсолютна стойност? Нали е ясно, че все още има специалности, влизането в които може да зависи от 1 точка - а в една и съща кампания се кандидатства с точки от различни години?", попита Манушева.
"Как е възможно всичките "анализи" на МОН да се свеждат до статистика? И дори не до статистика (защото изнасянето на статистиката по области, градове и училища ще взриви дори най-слепите привърженици на системата), а до съобщаване на "средни резултати" - и за ДЗИ, и за НВО? Последното впрочем предстои другата седмица. И ако неспособността на МОН да състави стандартизирани, надеждни тестове за ДЗИ, е подигравка със завършващите младежи, то цялата конструкция около НВО - от вечно променящите се формати и пълната мъгла какво и защо измерваме до безобразното напрежение и принудителния "избор" на паралелка - е чисто и просто престъпление. А кои са мерките, дето дават резултати, остава загадка за всички", допълва тя.
България няма национален инструмент, който да проследява образователните резултати
Тази теза споделя и Асенка Христова, основател и изпълнителен директор на "Институт за изследвания в образованието". Според нея нямаме никакво основание да мислим, че резултатите тази година са по-добри.
"Средните резултати на държавните зрелостни изпити са най-високи от въвеждането им през 2008 г. досега", обяви заместник-министърът на образованието и науката д-р Таня Панчева. Според нея "имаме основание да говорим за обща тенденция за повишаване на резултатите, а не за единични постижения". За съжаление никакво подобно основание нямаме и това е ясно на всеки, който поне малко разбира от тестология и образователни измервания. Писала съм много пъти по темата, но да кажем, че аз не съм авторитет. Същото го пишат и екипите от ОИСР, които получават сериозно заплащане за своите анализи и съвети. Накратко: "Рекорд" има смисъл само ако уредът, с който мерим, е един и същ през годините. Или ако разликите между уредите са измерени и коригирани. За ДЗИ (и НВО) не е изпълнено нито едното", категорична е тя.
Според нея всяка година изпитът е нов тест с нови задачи, а два теста никога не са еднакво трудни - нито по замисъл, нито по случайност. Затова, по думите й, в образователните измервания съществува цяла технология за приравняване на формите: секретни задачи-котви, повтаряни между годините; предварително калибрирани задачи; статистически модели, които поставят резултатите от различни години върху обща скала; и публичен технически доклад, който показва как е направено това и с каква грешка. "За българските ДЗИ и НВО нищо подобно не е публикувано никога, а самата конструкция на изпита го изключва: всички задачи се разсекретяват веднага след провеждането, резултатите се отчитат в сурови точки, прагът е фиксиран на 30% независимо от трудността", уточнява тя.
Христова припомня, че през 2022 г. ОИСР е направила подробен преглед на системата за оценяване в България и е написала същото: България НЯМА национален инструмент, който да проследява образователните резултати във времето.
"Щом уредът не е постоянен, какво друго може да "премести" средния резултат с две точки? По-лек тест или по-позната конструкция - учители и ученици се адаптират към формат, който е стабилен пета поредна година. Променен състав на явяващите се - демографията, делът на професионалните гимназии и отпадането преди XII клас променят популацията, чиято средна стойност отчитаме. Ефектите на оценяващите при отворените задачи - в България данни за съгласуваност между оценителите никога не са публикувани. Също и таванен ефект: когато "рекорден" брой зрелостници попадат в горния край на скалата, средната стойност губи способността да различава. Впрочем, ОИСР отбеляза още през 2022 г., че големите дялове "отличен" обезценяват изпита и правят резултатите по-малко информативни. Обаче ние сега се хвалим, че "броят на зрелостниците с оценка поне 5,50 се увеличава с близо 42% спрямо миналата година"", твърди Христова.
По думите й при сегашния дизайн всички тези обяснения са неразличими от "мерките дават резултати". "Че ръстът е по всички предмети и във всички области, не променя нищо - ширината на един ефект не идентифицира причината му. Системно облекчаване, адаптация към формата и натиск към високи оценки също действат навсякъде едновременно. Точно хората с опит в образователната сфера трябва да разпознават добре това", пише тя.
Според нея изводът е, че при сегашната конструкция на изпита никой - включително МОН - не може да знае дали резултатите са се подобрили. "За да е възможно приравняване на резултати през годините, трябва друг дизайн на изпит със секретни задачи – котви, предварително калибрирани задачи и публикуван технически доклад с метода, параметрите и грешката на свързването. Без това "60 срещу 57,53 точки" сравнява НЕСРАВНИМИ величини", продължава тя.
Христова посочва и как се прави това по света. "Например, в Нидерландия всеки централен изпит получава ежегодна корекция, с която се изравняват разликите в трудността, така че оценката на ученика да не зависи от годината на изпита, а от това какво знае и умее. В Англия границите на оценките се местят всяка година според трудността на изпита, затова самият изпит не може да покаже дали учениците стават по-добри. За това служи отделен стандартизиран тест с едно и също съдържание, който всяка година се решава от национална извадка ученици, без последствия за тях или училищата им. Щом тестът не се променя, промяна в резултатите означава едно - промяна в уменията. Вместо фиксиран праг от 30%, чието значение се мени с трудността на теста, Латвия, Литва и Словения определят прага отново след всеки изпит - експерти преценяват колко точки в конкретния тест отговарят на предварително описано минимално равнище на знания и умения, така че числото се мести, а стандартът остава постоянен. В Германия никой не обявява "рекорден" среден успех от абитура - изпитът не служи за сравнение между години. Дали постиженията растат или спадат, се проверява от отделни периодични изследвания: извадка от ученици решава защитени задачи, а изричната задача на изследването е да покаже дали предприетите мерки дават резултат. Така промяната може да се проследи за повече от десетилетие - нещо, което самият зрелостен изпит не може. Полша пък показа, че пропусната съпоставимост може да се възстанови и със задна дата", разяснява експертът.
Според Христова Изследователският институт IBE преизчисли резултатите от матурата и от по-ранните външни изпити върху обща скала - като даде задачи от изпитите от различни години на съпоставими групи ученици - именно за да провери дали постиженията реално са се променили, и публикува съпоставимите резултати в открита база данни. Отделно измери и колко от оценката на отворените задачи зависи не от ученика, а от проверителя.
Тя посочва и още нещо важно - през периода 2008–2026 г. има смяна на учебните програми и формата на ДЗИ. "За да се обяви "рекорд от 2008 г." е нужно двата формата на изпита да бъдат проведени паралелно върху съпоставими групи ученици, за да се измери разликата между тях. Такова нещо не е правено. Докато тези неща ги няма, коректната формулировка на съобщението е една: "Средният резултат на ДЗИ по БЕЛ тази година е 60 точки. Дали това е повече, по-малко или колкото миналата година, не можем да кажем." Министерство на образованието и науката би трябвало добре да разбира разликата между желанието нещо да е вярно и способността да го докажеш", завършва Христова.
Ниски критерии - високи резултати?
Социалните мрежи се изпълниха с коментари по темата, спекулиращи, че резултатите са високи, защото критериите са занижени.
"Пълна трагедия... Направо недоумявам как можеш да се хвалиш с резултат 60 точки??? В нормалните държави изпит изобщо се счита за взет, ако имаш минимум 51%... Не знам как 60% се равняват на 4.39. Математичеки 60/100 са си чисто 3.6", гласи един от коментарите.
"Прагът за 3 е около 30%, което не се вписва в нито един подход към оценяването", съгласен е и друг потребител.
"Идиотска държава. Очевидно матурите се правят все по-лесни, за да може МОН да се хвали колко са велики, а всички виждаме по улиците какво е нивото", негодува още един коментиращ.
