61,4% от учителите подкрепят идеята за връщане на осми клас за завършване на основното образование, срещу 24,3% против. Над 63% пък не виждат бъдещето в ограничаването до един задължителен учебник и подкрепят по-свободен модел. Около 51,3% от учителите вярват, че новият предмет „Добродетели и религии“ ще помогне за утвърждаване на толерантността и хуманността. Това показват резултатите от мащабно национално проучване "Образование 2026: спектърът на реформата", проведено от Синдиката „Образование“ към КТ „Подкрепа“.
ОЩЕ: Експерти: Един учебник по предмет за всички ученици няма да реши проблемите в образованието
Същевременно масово неодобрение среща изключването на учители и директори от конкурсните комисии за избор на ръководители, както и ограниченията за извънучилищни квалификации в държавния бюджет, за които 75,1% предупреждават, че ще навредят на младите кадри.
Основното послание на анкетата е категорично - успешна образователна реформа не може да се случва „вместо“, а само „заедно“ с хората, които всеки ден носят отговорността за българското училище.
Проучването подрежда по значимост основните приоритети, които според преподавателите ще върнат нормалността и авторитета в класните стаи. На първо място е поставена необходимостта от реална родителска отговорност, включително въвеждането на финансови и административни санкции при грубо нарушаване на училищните правила от страна на учениците.
На второ място учителите настояват за облекчаване на програмите чрез намаляване на съдържанието, фактологията и обема на учебния материал. Сред ключовите искания са още възможността за изключване на ученици при системни нарушения, пълна забрана за използване на телефони в училище и връщане на оценката по дисциплина. Учителската общност настоява също за ефективни механизми за защита от професионално прегаряне и освобождаване на преподавателите от несвойствени административни, социални, охранителни и здравни дейности.
Въпреки желанието за промяна, данните разкриват сериозни пукнатини в системата и дълбоко недоверие към съществуващите практики. Въпреки уверенията на различните екипи на МОН, бумащината остава непокътната – едва 1,8% от учителите усещат реално намаляване на административната тежест, докато над 95% не виждат съществена промяна, а близо 90% смятат оценяването на педагогическите специалисти единствено по документи за погрешен подход. Сериозно напрежение поражда и финансовият въпрос, като цели 97% от респондентите изразяват категорично неодобрение към решението на правителството да намали средствата за образование от БВП от 4,5% на 4% за 2027 година, а 63,6% отказват да чакат до 2030 г. за изпълнението на анкетата за 125% от средната заплата. В този контекст един от най-тревожните изводи е, че 95,8% от анкетираните смятат, че училището губи историческата си мисия и постепенно се превръща във „фабрика за социални услуги“.
„Най-силният общ извод е, че педагогическите специалисти очакват реформа не с повече административни кутии и фиктивни политики, а с доверие, работеща дисциплина и държавно приоритизиране на образованието“, обобщава д-р Юлиян Петров.
