Министерството на образованието и науката представи новия си пакет мерки за подобряване на дисциплината в училище чрез повече превенция и създаване на система от поощрения и санкции. Предложеният модел предвижда въвеждане на електронна карта за личностно развитие с общо 18 оценки (показатели) за всеки ученик. Новата електронна карта ще се попълва от учителите в Националната електронна информационна система (НЕИСПУО) веднъж на срок. Тя има за цел да замести старата „оценка за поведение“ с детайлна характеристика на силните и слабите страни на детето.
Учители е експерти изразиха разочарование от новите мерки. Мнозина ги определиха като неефективни и повтарящи настоящите разпоредби. Според други пък пътят към подобряването на поведението на учениците минава не през рестрикции, а повече разбиране.
"Нищо ново под слънцето"
Още: Официално: Мерките за по-добра дисциплина в училище на правителството на Румен Радев
"Чета и слушам за новия „пакет мерки“ на МОН за подобряване на дисциплината и леко ми прилошава. Като учител с богат опит имам няколко сериозни въпроса и критични бележки към тази поредна реформа", коментира столичният учител Поли Рангелова.
"Кой ще ги върши тези неща? Новият „специалист по личностно развитие“ как точно ще обхване училище с 400, 500, 1000 или повече деца? Той физически не би могъл да се справи с това. Или може би трябва на всеки 100 деца да се назначи по един такъв специалист? Ако това се има предвид, значи нашето училище трябва да назначи още десетима такива специалисти. В края на всеки срок учителят ще нанася съответните точки или оценки по различните критерии (в трите стълба – дисциплина, социални умения, постижения), след което системата сама ще генерира готова характеристика за силните и слабите страни на детето, която родителят ще получава електронно. Как да разбираме това? Предстои ни в края на всеки срок да „цъкаме“ точки по 18 различни критерия, за да може системата автоматично да генерира характеристика. Опасявам се, че тези характеристики ще донесат повече вреди, отколкото ползи. В резултат родителите критикари ще имат основания да се заяждат. Така или иначе ние си занижихме изискванията, вече тройката стана петица, треперим за оценките по предмети, а сега ще се разправяме и за поведението в електронния дневник", добави тя.
"Нищо ново под слънцето относно дисциплината! Всички тези уж „нови“ стъпки преди санкция (разговор, устно напомняне, съдействие с родител) ги имаме и в момента, разписани в документацията. Проблемът никога не е бил липсата на стъпала, а фактът, че децата със сериозни поведенчески проблеми хич не се трогват от тези санкции. За тях забележките и електронните предупреждения не работят. Къде е реалната полза? И сега децата с постижения са хвалени и награждавани, а мотивираните учители правят всичко възможно да подкрепят учениците си. Но когато едно дете системно руши учебния процес и тормози останалите деца в класа, които искат да учат, електронната характеристика няма да промени нищо. Вместо да се измислят сложни софтуерни формули и нови длъжности, които прехвърлят отговорността, системата има нужда от работещи механизми за бърза реакция и реална подкрепа на учителите и спокойните ученици. Стига сме се залъгвали с отчети на хартия или електронно!", смята още Рангелова.
Сталинизъм под маската на "дисциплина"
Още: Синодът иска да одобрява програмите по религия и на децата да се пишат оценки
"Пазенето на човешкото достойнство е основно задължение на Християнина. Прекрачването на границите спрямо учениците и учителите е нарушение на основни морални принципи. Не се оставяйте да ви продават Сталинизъм под маската на "дисциплина"", предупреди математикът Лъчезар Томов.
Според него истинската дисциплина е хармония, която се основава на реципрочно уважение и общи цели и стремежи, не породена с камшик.
"Разбира се, правилата трябва да се спазват, но не се наказва поведение с оценка, нито с прекомерна жестокост. Неизбежността на санкцията е много по-важна от нейната строгост. На нашите училища им липсва често дисциплина на ниво ръководство и се опитват да компенсират сега с прекомерно усилие на ниво ученици", заяви още той.
"Спрете да мислите как да наказвате учениците повече и повече"
"Изслушах днешната пресконференцията на МОН за справяне с дисциплината на учениците…. Не знам дори откъде да започна. Тези хора просто не разбират, че учениците имат нужда от подкрепа, любов, човешко отношение, основано на уважение и пак подкрепа", категоричен е Иван Веселин Береги-Карталски, който е учител по математика и образователен експерт, чиято кариера е свързана с преподаване както в България, така и в чужбина, и в момента работи в Норвегия.
"Стаматов обяснява, че никакви санкции нямало в българското училище. Елате в Норвегия - аз НЯМАМ право да накърнявам достойнството на ученици пред други хора (демек, само лично с него трябва да говоря), нямаме право да пишем забележки, които да пращаме на родителите, нямаме право да наказваме ученици, камо ли със заповед… Александров пък казва, че не една, а цели 18 оценки щели да имат учениците. Човек не знае да се смее или да плаче. Моля да ме извините, но има чувството, че Стаматов и Александров са Янка Такева junior", написа той.
"Говори се и за специалист “личностно развитие”. Ама, то, всички учители, най-вече класните, сме тия специалисти - ние най-добре познаваме децата. Хора, спрете се да мислите как да наказвате учениците повече и повече. Спрете да им следите поведението за щяло и нещяло. Не замазвайте идеите си за оценяване на поведение с празни приказки как искате да развивате талантите на учениците. За да развивате талант на ученици, не е нужно да попълвате и оценявате поведение по десетки критерии. И, моля, дайте възможност на истински загрижени хора за децата да управляват процеса по личностното развитие на учениците", добави още преподавателят.
Позицията на родителите
Асоциация Родители излезе с официална позиция по темата като обяви, че следи с внимание представените от Министерството на образованието и науката предложения за нов подход към дисциплината и училищната среда.
За асоциацията е най-важно детето да не се превръща в „досие“, а новите мерки да водят до реална подкрепа, по-добра комуникация с родителите и по-сигурна училищна среда.
Затова от организацията поставят 5 конкретни въпроса към предложенията на МОН.
Публикуваме пълната позиция на асоциацията:
"Предложеният модел включва четири основни направления: по-добра координация между институциите, карта за проследяване на личностното развитие на ученика, специалист по личностно развитие във всяко училище и система от поощрения, подкрепящи и корективни мерки и санкции. МОН заявява, че санкцията трябва да бъде последна стъпка, предшествана от разговор, подкрепа и работа с детето и семейството.
За нас ключовият въпрос не е само как да има повече дисциплина, а как да изградим училищна среда, в която децата разбират правилата, поемат отговорност за поведението си и получават навременна подкрепа, когато имат трудности.
В предстоящото обществено обсъждане смятаме за важно да бъдат изяснени няколко въпроса.
Картата за личностно развитие не трябва да се превърне в „оценка за поведение“ или етикет на детето.
Проследяването на развитието може да бъде полезно, ако показва напредъка, силните страни и областите, в които детето има нужда от подкрепа. Но са необходими ясни и еднакви критерии за всички училища.
Трябва да бъде предварително регламентирано:
кой и на каква база прави оценката; как ученикът и родителят могат да се запознаят с нея и да изразят несъгласие; кой има достъп до информацията; колко дълго тя се съхранява и дали може да влияе върху бъдещото образование на детето.
Особено важно е субективна преценка за поведението да не се превръща в трайна характеристика, която следва ученика години наред.
Необходима е ясна роля и професионален стандарт за специалиста по личностно развитие.
Идеята за човек, който да координира взаимодействието между ученици, родители и учители, заслужава сериозно обсъждане.
Но това не бива да бъде просто още една административна функция, възложена на заместник-директор.
Трябва ясно да се определят неговите квалификация, обучение, отговорности и взаимодействие с училищния психолог, педагогическия съветник, класния ръководител и останалите специалисти. Необходимо е и реално време за индивидуална работа с деца и семейства.
Преди санкцията трябва да има реална, а не формална подкрепа.
Ако основният принцип е „първо подкрепа, после санкция“, той трябва да бъде видим и в конкретните процедури.
При проблемно поведение трябва да се търсят причините, да бъде чута гледната точка на детето, да се разговаря със семейството и да има конкретен план за промяна.
Особено важно е да се отчита, че зад едно и също поведение могат да стоят много различни причини: затруднения в ученето, конфликт с връстници, тормоз, семейна ситуация, емоционални затруднения или необходимост от допълнителна подкрепа.
Една и съща санкция не може автоматично да бъде отговор на различни проблеми.
Родителят трябва да бъде партньор, а не само страна, която се уведомява при проблем.
Участието на родителите не трябва да започва, когато детето вече е нарушило правилата.
Необходим е ясен механизъм за ранна комуникация между училището и семейството, възможност за срещи и посредничество при конфликт и достъп до подкрепа, когато семейството не може само да разреши възникналия проблем.
Отговорността за училищната среда е споделена между училище, семейство и институции. Тя не може да бъде прехвърлена единствено върху детето или родителя.
Новият модел трябва първо да бъде изпробван и оценен, преди да се приложи във всички училища.
Предлагаме мерките да бъдат пилотирани в различни по тип и големина училища и населени места.
Още преди началото трябва да бъдат определени измерими показатели: намаляват ли конфликтите и нарушенията, чувстват ли се децата по-сигурни, подобрява ли се комуникацията с родителите, намалява ли отсъствието и отпадането и как мерките влияят върху работата на учителите.
Резултатите от пилотното прилагане трябва да бъдат публични и да послужат за корекции преди въвеждането на модела на национално ниво.
Най-важният принцип: детето да не се превърне в досие
По-добрата дисциплина е необходима за нормалния учебен процес. Но устойчивата промяна не идва само от повече правила и санкции.
Тя идва от ясни граници, последователност, доверие, подкрепа и отношения, в които детето постепенно се учи да носи отговорност за собственото си поведение.
Затова при разработването на новия модел очакваме МОН да включи пълноценно в разговора не само учители и директори, но и родители и ученици.
Асоциация Родители е готова да участва в този диалог и да представи гледната точка на семействата при разработването на конкретните правила и механизми".
