След близо петчасови дебати Народното събрание прие на първо четене законопроекта на Министерския съвет за промени в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). За проекта гласуваха 169 депутати, 3 бяха "против", а 28 се въздържаха. Законопроектите на Елисавета Белобрадова и Николай Денков от "Продължаваме промяната – Демократична България" не получиха одобрение. Депутатите решиха срокът за предложения между двете четения да бъде максималният – 28 дни.
Нов учебен предмет и ежегодна атестация
Основен акцент в реформата е въвеждането на нов учебен предмет – "Добродетели и религия". Той ще бъде част от задължителните учебни часове, но ще се изучава по избор – "Религия – православие", "Религия – ислям" или "Добродетели/етика". По него няма да се пишат оценки, а целта е да се формират нравствена култура, морална преценка и уважение към различните гледни точки. Още: "Училището не е църква, нито джамия": Протест в София срещу обучението по религия в клас
Министърът на образованието Красимир Вълчев подчерта, че предметът няма да се налага насилствено и няма да противоречи на светския характер на българското образование. "Нито едно дете няма да бъде карано да учи религия против волята му. Основната програма ще бъде по добродетели", увери той.
Друг ключов момент е въвеждането на ежегодна атестация за учителите и директорите, която заменя досегашната четиригодишна. Мярката цели повишаване на качеството на преподаване и професионалната мотивация.
В законопроекта се предвиждат два нови вида езикова подкрепа за деца и ученици, които не владеят достатъчно български език – интеграционно обучение в индивидуална форма и подготвителен езиков клас. Целта е бързото им приобщаване към учебния процес.
Променя се статутът на математическите и природо-математическите гимназии, които ще станат специализирани училища с прием след IV и VII клас. Приетите ученици след IV клас ще могат да продължат обучението си до завършване на средно образование без ново кандидатстване. Още: Промени във ваканциите за учебната 2025-2026 година. Религия и математика - докъде стигнахме?
Предвижда се и осигуряване на транспорт за деца в задължителна предучилищна възраст и ученици със специални образователни потребности, които пътуват ежедневно до друго населено място.
Дебатът
Дебатите в пленарната зала преминаха на фона на напрежение около темата за религията. Министър Вълчев обвини част от депутатите, че "се противопоставят на изучаването на религия по принцип". "Кажете си откровено, че сте против разширяването на достъпа до религия", заяви той.
От "Възраждане" настояха предметът да се казва "Религия и етика", а Светият синод също подкрепи това формулиране. Още: Повтаряне на един и същи клас: По-скоро полезно според експерти
Председателят на парламентарната комисия по образование Андрей Чорбанов (ИТН) защити проекта на МС, като заяви, че "държавата прави опит да замести пропуските във възпитанието и да намали агресията сред учениците".
Явор Божанков (ПП-ДБ) предупреди, че новият предмет може да изолира деца от атеистични семейства: "Аз съм вярващ, но не налагам това на никого."
Бившият столичен кмет Йорданка Фандъкова (ГЕРБ) призова за обединение около реформите, като подчерта значението на дисциплината и квалификацията на учителите.
Повече дисциплина, по-малко телефони
В законопроекта се включват и мерки за повишаване на дисциплината. Предлага се пълна забрана за използването на мобилни телефони в училище, както и по-ясни механизми за налагане на санкции срещу ученици и учители при нарушения на правилника. Още: Пълна забрана на смартфони в час, нови видове гимназии и по-строга дисциплина: МОН с пакет ключови реформи
Министър Вълчев обясни, че това е "опит държавата да възстанови възпитателната функция на училището".
С промените кметовете вече няма да могат самостоятелно да обявяват до три неучебни дни годишно. Ще се изисква разрешение от министъра на образованието, освен в деня на празника на съответния град.
Увеличават се и глобите за родители, които не записват децата си в училище или не осигуряват редовното им присъствие – от сегашните 50–150 лв. на 80–250 лв., а при повторно нарушение – до 800 лв.
Отхвърлените предложения на ПП-ДБ
Законопроектът на Николай Денков (ПП) предлагаше въвеждане на принципи за безопасно и образователно използване на изкуствения интелект (ИИ) в училище, както и мандатност за директорите на училища – максимум два четиригодишни мандата. Още: Европейският опит: Часове по религия у нас за първи път през 1997 г., а как е сега на запад?
Проектът на Елисавета Белобрадова (ДБ) поставяше акцент върху цифровизацията и използването на ИИ за равен достъп до качествено образование, както и възможност детските градини да формират сборни групи през ваканциите при по-малък брой деца.
