Членът на Президиума на Босна и Херцеговина Денис Бечирович ще бъде в Париж на 24 и 25 юли, където ще открие паметник на жертвите на геноцида в Сребреница. Монументът се издига в чест на 30-годишнината от геноцида по време на гражданската война в Босна, благодарение на кмета на френската столица Ан Идалго и Общинския съвет на Париж. Инициативата всъщност е на Асоциацията за международна солидарност на Босна и Херцеговина – Франция (SIBH-France), съобщиха от кабинета на Бечирович, цитирани от Sarajevo Times.
Още: 30 години след ужаса: ООН отбелязва Деня за размисъл и възпоменание на геноцида в Сребреница
Паметник на жертвите от 1995 година ще е в гробищния комплекс „Пер Лашез“ в Париж. Заради символиката, въпреки логистичните предизвикателства, асоциацията, която е инициатор на проекта за паметника, е решила каменната плоча да бъде доставена от Босна и Херцеговина. На паметника е изобразена карта на Босна и Херцеговина и има надпис: „През юли 1995 г. 8372 бошняци станаха жертви на геноцид в Сребреница, Босна и Херцеговина. Няма да ги забравим".
Монументът се намира в алеята на паметниците, непосредствено до този, посветен на жертвите на геноцида срещу тутси в Руанда (1994 г.), както и до паметника на френските войници, загинали във Втората световна война, предава БТА.
Още: Сърбия благодари на Русия, че е гласувала срещу резолюцията за Сребреница
Клането в Сребреница
Снимка: Getty Images/Guliver
Клането в Сребреница е военно престъпление по време на гражданската война в Босна и Херцеговина, извършено през 1995 г. Класифицирано е от трибунала на ООН като геноцид. На 24 март 2016 г. босненският сърбин Радован Караджич, бивш президент на Република Сръбска, е осъден на 40 години затвор, включително за организацията на клането в Сребреница.
Още: Сърбия отрича геноцида в Сребреница с билбордове на всеки километър (СНИМКА)
В околностите на град Сребреница през юли 1995 г. са избити над 8000 босненски мюсюлмани – мъже и деца, под ръководството на сръбския генерал Ратко Младич. Това е най-мащабното избиване на хора в Европа след приключването на Втората световна война към онзи момент.
За прикриване на следите жертвите са били препогребвани неколкократно. Международният трибунал в Хага е предявил обвинения за това престъпление. От март 1993 до юли 1995 г. армията на Република Сръбска (АРС) държи града под обсада. Най-близката територия, контролирана от мюсюлмани, отстои на 100 километра по въздух. Анклавът е в пермаментен дефицит на храна, лекарства и гориво. Течаща вода няма, защото босненските сърби са разрушили централния водопровод.
Още: Реджеп Ердоган сравни Газа със Сребреница
Бедственото положение не се променя, когато ООН обявява Сребреница за „зона за сигурност“ и изпраща там военен контингент от 600 души, снабдени с леко оръжие. Анклавът остава обкръжен от части на Корпуса „Дрина“, които прогресивно ограничават наземния достъп на хуманитарни помощи. Различни международни организации осигуряват хвърлянето на храна от хеликоптери.
Общото събрание на ООН прие миналата година резолюция за отбелязване на геноцида в Сребреница на годишнината му на 11 юли. Босна и Херцеговина остава етнически разделена и днес. Както босненските сърби, така и съседна Сърбия отказват да признаят, че клането в Сребреница е геноцид, въпреки решенията на две съдебни инстанции на ООН.
Още: Главчев призна за натиск по резолюцията за геноцида в Сребреница, но се чакат още отговори
