Днес се навършват точно 36 години от едно събитие, което стана символичният край на Студената война - в нощта на 9 срещу 10 ноември 1989 година падна Берлинската стена, с която в годините след Втората световна война бе разделена Германия на Западна и Източна.
Минираната бетонна стена, която трябваше да спре бягството на милиони германци от съветския "рай"
След края на войната победената Германия е разделена на четири окупационни зони - американска, британска, френска и съветска.
Още: Карта на следвоенна Германия ядоса Русия, Захарова иска извинение от Берлин
През 1949 г. се създават Федерална република Германия (ФРГ) — на Запад, и Германска демократична република (ГДР) — на Изток. Берлин, макар и попаднал изцяло в съветската зона, също е разделен на Източен (съветски) и Западен (съюзнически) сектор.
Между 1949 и 1961 г. над 2,7 милиона източногерманци бягат през Берлин на Запад. За да спре това, ГДР изгражда през нощта на 12 срещу 13 август 1961 г. бариера, която с течение на времето се превръща в Берлинската стена — система от бетонни стени, огради, кули и минни полета, дълга над 155 км. Заповедта за първоначалната бариера е подписана от източногерманския политик Валтер Улбрихт, което представлява фактическо нарушение на следвоенното споразумение на страните победителки, съгласно което Великобритания, САЩ, Франция и СССР имат равни права в управлението на Берлин.
Политическата обстановка през 1980-те години
По това време Източният блок отслабва. Икономическата криза в ГДР е тежка — дефицити, дългове и зависимост от Съветския съюз.
Реформите, които провежда Михаил Горбачов в СССР ("гласност" и "перестройка") са последвани от промени и в другите страни от социалистическия блок. Така например, в Полша партия "Солидарност" печели влияние, Унгария започва да демонтира граничните огради с Австрия (през май 1989 г.), в ГДР се увеличават масовите демонстрации (особено в Лайпциг - т.нар. "понеделнишки протести") и източногерманците търсят начини да бягат през Чехословакия и Унгария към Запада.
Падането на стената — как се стига до него
На 18 октомври 1989 г. дългогодишният източногермански лидер Ерих Хонекер е принуден да подаде оставка. На негово място идва Егон Крeнц, който обещава реформи и повече свобода на пътуване.
Вечерта на 9 ноември 1989 г., говорителят на режима в Източна Германия Гюнтер Шабовски обявява на пресконференция нови правила за излизане от страната. Журналист задава въпроса: "Откога влиза това в сила?" и Шабовски, без да има точна информация, отговаря: "Доколкото ми е известно — веднага".
Още: Световни лидери и хиляди германци заедно за 30-годишнината от падането на Берлинската стена (СНИМКИ)
Реакцията на хората
Новината се разпространява мигновено по западногерманската телевизия. Хиляди берлинчани се стичат към граничните пунктове, най-известните от които са Борнхолмер Щрасе, Чекпойнт Чарли, Пьотсдамер Плац.
Граничарите, които не са получили ясни инструкции, в полунощ на 9 срещу 10 ноември 1989 г., отварят бариерите. Хората започват да преминават свободно.
Западни и източни берлинчани се прегръщат и танцуват по стената. Сцените са излъчени по целия свят и се превръщат в символ на края на разделена Европа.
Още: Google отбелязва годишнината от падането на Берлинската стена
Снимка: Getty Images
Политическият ефект
До декември 1989 г. Берлинската стена вече физически се разглобява — хората разбиват бетонните блокове с чукове и кирки (т.нар."„mauerspechte" – "кълвачи на стената").
На 3 октомври 1990 г. Германия официално се обединява. Това се превръща в Деня на германското единство (Tag der Deutschen Einheit).
Падането на стената води до поредица от промени в цяла Източна Европа — Чехословакия, България, Румъния, които свалят комунистическите режими.
Любопитни факти
- Берлинската стена включва над 300 наблюдателни кули и 20 000 гранични войници;
- Според различни източници между 136 и 245 граждани на ГДР загиват при опит да я преминат от 1961 до 1989 г.;
- Въпреки суровите мерки над 5 000 души намират начин да преминат успешно стената и да избягат на Запад. Сред най-известните случаи са: масовото бягство по тунел, дълъг 149 метра, полет с делтаплан и промушване между прозорците на 2 съседни апартамента;
- Парчета от стената днес могат да се видят в Берлин (East Side Gallery), както и в Лондон, Ню Йорк, Брюксел, Сеул. Част от стената е изложена пред сградата на ООН в Ню Йорк, както и в Европейския парламент.
