Анализ: Уби ли малкият вирус от Ухан големите надежди на ЕС за единство?

"Това, което днес наричаме Европейски съюз, беше визионерско и предизвикателно начинание, изградено върху бедствието, породено от двете световни войни. Първата и най-важна цел на тази нова и безпрецедентна инициатива беше да се създаде общо по-добро бъдеще, като европейските нации станат взаимозависими и ангажирани в солидарност от типа „един за всички, всички за един“. Обединени, те биха могли да се изправят срещу всички предизвикателства. По този начин ЕС още от създаването си се справя с всички предизвикателства и екзистенциални проблеми и излиза от всеки от тях, консолидирайки се.

Политическите норми, ценности, както и икономическите и финансовите стандарти, регулациите, прокарани през десетилетията, спомогнаха за създаването на своеобразен клуб на демокрациите, премахнал между държавите-членки митническите, граничните проверки и подобни „суверенни” ограничения. Тези развития предоставиха на държавите от ЕС (както и на страните от Европейската икономическа зона) свобода на движение на стоки, труд и пари, създавайки определен вид конфедеративна обстановка.

Създаденият партньорски дух преживя много тестове. Възходът на националистическите настроения възпрепятства напредъка вътре в клуба, а икономическите и политическите предизвикателства спряха в определен момент и разширяването му. Беше ли Брекзит повратната точка? Вероятно да, защото за пръв ЕС претърпя унизително отстъпление. За онези, които искат да видят задълбочаване на евроинтеграцията чрез трансформация в Съединени европейски щати или някаква формална конфедерация или дори федерация, обсебените от суверенитета британци, които напускат клуба, вероятно са добро предзнаменование. От ЕС след това се очакваше да работи за укрепване на своя „дух на партньорство“ и, разбира се, да го развие до пълна интеграция.

Малък вирус, идващ от китайски град, уби всички подобни надежди и вероятно отстрани основата на „духа на ЕС“. В „Европа без граници“ стана ясно веднага след началото на пандемията COVID-19, че националните държави са не само по-силни от всякога, но гражданите и правителствата, както и националните институции на тези държави продължават да бъдат толкова егоцентрични както са били през катастрофалната първа половина на миналия век.

Във време, когато ЕС беше зает да говори за начини за хармонизиране на всички социални политики, пенсии, социални норми и ценности, първи италианците откриха, че партньорите от ЕС са заети да предприемат мерки за защита от общия враг, а не да се втурват да помагат на своите другари. Това беше голямо разочарование за Рим, където през 1957 г. беше подписан основният документ на клуба. Италианското разочарование бе последвано от силното негодувание на испанците, когато откриха, че комисията и бюрократите на ЕС в Брюксел, както и „другарските“ правителства в столиците на страните-членки на ЕС се грижат по-малко за „другите“ и се фокусират върху проблемите на собствените си граждани. Франция също преживя подобно разочарование.

Може ли извинението на Европейската комисия да помогне за потушаване на толкова силни разочарования? Може ли италианците или испанците да забравят, че са загубили толкова много животи на любими хора, докато другите европейски съюзници просто са наблюдавали какво се случва с тях?

Да, самоизолацията беше описана като ефективен и защитен ход срещу разпространението на COVID-19. Но не и националната изолация от съюзници и партньори. Напротив, подобни видове пандемични ситуации изискват солидарност. За съжаление, ЕС се провали жестоко в това.

Ще успее ли Европейският съюз да се справи с това предизвикателство, консолидирайки се отново? Ако е в интерес на всички европейски държави да консолидират „проекта за мир“, изготвен от предците на ЕС, което, аз вярвам, че е, европейските нации и правителства ще успеят да извлекат поуки от травмиращия COVID-19, донесъл тежки изпитания за тях, и ще работят за създаване на по-добро партньорство."

------

Всичко за коронавируса СЛЕДЕТЕ ТУК.