Действията на Русия спрямо Украйна отприщиха военните разходи в  балтийските страни, които са прекарали половин век под съветска окупация  и които се опасяват от териториалните амбиции на Москва.
 
 Наистина, пред руската военна машина сами балтийските сили нямат никакъв  шанс. Според литовския анализатор Александрас Матонис обаче в случай на  нападение тези страни трябва просто да отблъснат първата атака и да  покажат воля за съпротива в очакване на атлантическата кавалерия. „В  най-лошия случай, ако срещу балтийските страни бъде извършено нападение и  ако НАТО активира плановете си за отбрана, съюзниците ще имат нужда от  известно време, за да отговорят. Първата вълна на агресията ще трябва да  бъде посрещната и отблъсната от засегнатите страни с техните собствени  средства за отбрана”, казва той.
 
 След като Русия присъедини Крим към своята територия и оказа помощ на  сепаратистите в Източна Украйна, Естония, Латвия и Литва започнаха да  купуват военно оборудване и увеличиха военните си бюджети. След като  през 1991 година обявиха своята независимост, през 2004 година трите  страни се присъединиха към НАТО и ЕС, за да засилят връзките си със  Запада.
 
 За да изпълнят ангажиментите си трите страни увеличиха военните си  разходи. На 9 декември Естония подписа с Холандия най-големия военен  договор в своята история, закупувайки бойни автомобили и шест танка  „Леопард” за 138 милиона евро. През август Латвия купи от Великобритания  123 военни автомобила, а миналия месец сключи договор с Норвегия за 800  противотанкови системи и 100 камиона. Литва пък поръча от Полша системи  за ПРО и ще похарчи 20 милиона евро за американски ракети. Така, за 6  месеца трите малки страни с общо население малко над 6 милиона души  похарчиха 300 милиона евро за военно оборудване.
 
 Според латвийския експерт Кристина Рудзите-Стейскала Естония, която се  оказва един от малкото членове на НАТО, отговарящи на изискването на  алианса за военни разходи в размер на 2% от БВП, предвижда да увеличи  тези разходи до 2,05%. Вилнюс и Рига са далече от тази цел с 0,89% и  0,91%, но през 2015 година планират до увеличат военния си бюджет до 1,1  и 1% от БВП.
 
 Въпреки тези усилия общата сума на военните разходи на балтийските  страни – 1,2 милиарда евро за 2014 година, изглежда смешно на фона на  похарчените от Русия 60 милиарда евро, или 3,4% от нейния БВП.
 
 Опасенията на Литва, Латвия и Естония се засилиха с увеличаването на  руската военна дейност по техните граници. Руския военни самолети  прелитат всеки ден в близост до тези страни. През уикенда на 6 срещу 7  декември самолети на НАТО са излитали неколкократно, за да „придружат”  руските бомбардировачи.
 
 На 8 декември Литва засили нивото на готовност на своите войски, след  като стана свидетел на преминаването на 22 руски военни кораба в  Балтийско море. В групата, само на 5 километра от териториалните води на  Литва, премина и тежко въоръжена корвета.
АФП