Широко коментираният данък свръх-печалба е част от пакет мерки, търсещ по-балансирано разпределение на тежестта от налагащата се на България фискална консолидация. Това коментира вицепремиерът Атанас Пеканов.
По думите му страната ни се намира в трудна бюджетна ситуация, тъй като Европейската комисия ни постави в процедура по свръхдефицит за първи път от над 10 години, което се е случило 3 седмици след встъпване в длъжност на правителството и съответно, е "наследство от неправилни решения, взимани в близкото минало".
"За да се излезе възможно най-бързо от процедурата по свръхдефицит има различни комбинации от възможни подходи. Решихме да използваме микс от мерки, с които по-голяма част от консолидацията се плаща от тези, които в последните години са се развивали добре, правили са добри печалби и съответно са се възползвали максимално от ниската корпоративна данъчна ставка в България. Тези, чийто собственици са чуждестранни компании (в което няма нищо лошо), които често успяват да изнесат сериозна печалба навън. По този начин те дори често плащат по-нисък данък дивидент от едно малко българско предприятие. Това са сектори, в които често има естествени монополи с възможност за големи печалби в среда на ограничена конкуренция. С оглед на доброто им финансово състояние и чудесни резултати от предишните години, допълнителният, еднократен данък, не би ги разклатил", категоричен е той.
Още: БНБ остро предупреди кабинета за данъка върху свръхпечалбите на банките
Пеканов уточни, че правителството е решило вместо да ги облага с нови данъци, да подпомогне семействата с деца, където данъчните облекчения се индексират и почти удвояват.
"Въвеждаме и важна мярка за изсветляване на разходите по специфични дейности, които често остават на тъмно – курсове, тренировки, частни уроци, които ще могат да бъдат приспадани в данъчната декларация и да водят до реално спестени данъчни задължения за родителите", написа още той.
Кредитирането не се свива, но и да се случи - няма проблем
Според него допълнителният данък върху банковата система се е превърнал в практика в редица европейски страни в последните години.
"Разбира се, че допълнителните ад-хок данъци са неприятна изненада за бизнеса, която е добре да избягваме. В същото време, дългосрочните последици от тях за момента в Европа не изглежда да са толкова големи. Въведеният допълнителен данък върху банките в Испания не е довел до свиване на кредитирането. А дори и да беше, самата БНБ от години алармира за голяма експанзия на кредитите в България, особено сред домакинствата. Данъкът, предложен от Министерство на финансите, освен това вече адресира една от основните критики към подобни данъци в други държави, като не е насочен към нетния доход на банките от лихви (който така или иначе е нисък у нас, защото те залагат повече на такси), а към печалбите им, които за пет години са нараснали с 588%. В този смисъл, ние сме намерили правилното прилагане на тази практика. Катастрофичните сценарии за последиците от нея са съответно нереалистични, тъй като говорим за добре капитализирани и стабилни компании в много сигурни сектори", добави Пеканов.
Той уточни, че от няколко години недостатъчните приходи на българската данъчна система се коментират и от международни институции. "Международният валутен фонд загатва поне от 2022 г. насам предложението си за въвеждане на прогресивно данъчно облагане на доходите като възможно решение. Друг би бил повишаване на корпоративната данъчна ставка. За момента не предвиждаме да въвеждаме нито една от двете мерки, в унисон с обещанията от предизборната кампания да не се вдигат данъците за гражданите на страната. В този смисъл - да, на временната мярка може да се гледа като заместител на подобни по-радикални мерки", коментира още той.
Хитър ход и животоспасяваща инжекция за държавния ни бюджет - вече факт
