Експерти: Хората трябва да бъдат предупреждавани за правилата за деца в Норвегия

"При нас традиционно при живи родители най-добрата грижа е в семейството, при родителите, такива са нашите традиции, ние сме много привързани към децата си. Докато в Норвегия се смята, че децата не са собственост на своите родители, а на държавата и тя решава най-добре каква е грижата към тях", поясни Ковачева в интервю за bTV.

"Българите, които пътуват в Норвегия, трябва да имат предвид, че там шамарът е инкриминиран. Ситуация, в която вие си позволите да ударите шамар или да издърпате ухо на детето, особено на публично място, моментално ще доведе до реакция от страна на норвежката държава и отнемане на детето", предупреди Ковачева. Тя препоръча хората да се информират, защото могат да изпаднат в много неприятна ситуация.

Милена Дянкова, експерт по международна закрила в ДАЗД, също отбеляза, че има културологични различия в сравнение с нашата система и начина, по който отглеждаме децата си в България.

"Ще инициираме консулски консултации, защото за нас е важно да получим информацията и от отсрещната страна. Външното ни министерство ще потърси контакт и с други страни, които имат много подобни открити случаи", обяви зам.-министърът на външните работи Георг Георгиев.

Той също подчерта, че Норвегия има много специфични закони за закрила на детето. „Имаме около 10 отворени случая, по които в момента нашето посолство работи. Проблемът идва обаче тогава, когато сме много късно информирани. За съжаление, често гражданите се обръщат към посолството тогава, когато е много късно и възможностите за реакция от наша страна са силно намалени”, подчерта той.

"Когато съдът се е намесил в която и да е държава, все пак съдът е независим, вече е много трудно да се въздейства. Затова е важно много по-рано да се реагира", отбеляза и Диана Ковачева.

Друга история

Преди 6 години съседи подават сигнал, че 2-годишният син Миран на Емилия Арсенян е жертва на домашно насилие.

"На 6 ноември 2012 г. дойдоха три полицейски коли в къщата, където живеем. Той тъкмо беше станал от сън. Грабнах детето си. Обаче като го грабнах, му казах: „Ще те вземат, майко”. Той ме прегърна. Двама полицаи ме дръпнаха, взеха ми детето от ръцете и ме хвърлиха на земята”, разказа майката. Три месеца Емилия и съпругът ѝ Торник Арсенян нямат право да виждат детето си и не знаят къде се намира.

Първата им среща с детето след раздялата е за кратко и в присъствието на социалните. Тя е и последната за следващата една година.

"След тази среща те ми забраниха да си виждам детето, една година не си виждах детето. И след 6 месеца получих инфаркт и инсулт наведнъж", каза Емилия.

"Постоянна грижа за децата, но в един момент ти отнемат децата – това е най-най-големият удар", допълни и бащата Торник Арсенян.

Историята на Емилия и Торник научаваме от Валентин Желев. Той е администратор на онлайн групата на нашите сънародници в Норвегия. Живее там от 10 години и дава гласност на случаи като този.

В Норвегия социалните отнеха български деца от майка им (ВИДЕО)

Случаите на отнети деца в Норвегия от социалните служби от години възмущават международната общност. Има и случаи, в които и български ...

Прочети повече

"Отношението на властите е брутално. Просто идват ненадейно, отварят, влизат в дома ти и започват. Показват си баджовете и започват да разглеждат какво имаш в хладилника си, как се грижиш за децата, какво ядат. И това може да продължи с месеци. В големите медии де факто не излизат много неща. Повечето излизат в свободните, по-малки медии",  посочи Желев.

Руне Фардал е разследващ журналист. Телевизионният му канал се излъчва в интернет. Фардал разследва действията на държавата срещу семействата и съдбата на децата, след като попаднат в домове или при приемни родители. Обяснява защо критиците на системата за закрила на детето определят действията на служителите ѝ като „законно отвличане на деца”.

"Наричат го законно, защото държавата стои зад тях, законът е на тяхна страна и те го спазват. Но детето все едно е отвлечено. Но не като от престъпник, който влиза у вас и го краде. И това е разликата с „легалното отвличане". Те използват закона да отвлекат детето ви”, смята Руне Фардал.

По официални данни процент и половина от децата на Норвегия живеят в социални домове или в приемни семейства.

"Системата е развалена, а зад всичко стоят парите. Когато общината или службата за закрила на детето взимат деца, те могат да направят 2 неща – да се опитат да помогнат на семейството – за което общината трябва да плати. Но ако пратят детето в дом – плаща държавата. Тогава те взимат парите от държавата, дават част от тях на приемното семейство или дома и запазват останалите пари. Така те могат да балансират бюджета си, като пращат много деца в домове и от това печелят пари", изтъкна Фардал.

Норвегия планира забраната на полуавтоматичните огнестрелни оръжия

Норвегия планира забраната на полуавтоматичните огнестрелни оръжия от 2021 г., едно десетилетие след като десният екстремист Андерс Бре...

Прочети повече

Съдебният лекар, който изследва детето на Емилия Арсенян, е категоричен, че то не е жертва на насилие. "Лекарят каза: Това не е насилие", твърди майката. Тя показва на снимка малка синина на крачето на детето, когато то е на 2 години и половина. "Може да се удари къде ли не. Това може ли да насилие според вас", попита тя. Емилия е категорична, че никога не е удряла детето.

Бащата и майката на Миран сега живеят и работят в Германия, защото Торник е задължен от норвежките власти да напусне страната за 5 години. Емилия се връща в Норвегия сама 3 пъти годишно, за да се вижда със сина си за по 4 часа всеки път. И така вече 6 години. Такъв режим на свиждане е определил съдът с аргумента, че не може да върне детето на майката, която е българска туркиня и на бащата арменец, защото 8-годишният вече Миран говори единствено норвежки език.

На срещите майката общува със сина си с преводач. И междувременно води битка за детето си в съда в Страсбург. Същото правят още много семейства, загубили децата си по различни причини.

"Най-честата причина е, че обвиняват родителите, че не са достатъчно добри родители. Естествено, вие бихте помислили, че отнемането на дете е свързано с насилие, наркотици или психични проблеми на родителите. Но това не са основните причини. Основната причина на социалните е, че като цяло способността на родителите да се грижат за децата си не е достатъчно добра. Например няма достатъчно зрителен контакт, панталоните на децата са изпокъсани, филиите хляб са прекалено дебели – причини, които не са основани нито на научна, нито на експертна оценка", коментира Руне Фардал.

Емилия разказва, че след като взимат детето ѝ, държавата и приемните родители решават изцяло вместо нея.

Колите на ток в Норвегия превзеха над 50% от автопарка

През 2017 г. дялът на електрическите и хибридни автомобили в Норвегия е превишил 50%. Това сочат данни на Международната агенция по ядр...

Прочети повече

"Детето не било спокойно. То легнало на земята и плачело и са му дали успокоително. Как може ти без моето разрешение да му дадеш успокоително?! Отишли и са оперирали ушите на детето", обясни Емилия.

След година изтича забраната на бащата Торник да влиза в Норвегия. Тогава той ще се върне там за детето си. Семейството чака Миран вкъщи, а над 24 000 души – норвежци и чужденци, засегнати от действията на службата за закрила на детето събират подписи и средства, за да заведат дело в съда по престъпления срещу човечеството в Хага.

Диана Ковачева заяви, че се е запознала лично с Цветелина Уланд, чиито две деца са настанени в отделни приемни семейства след раздялата със съпруга ѝ. В понеделник предстои да се проведе среща с различни институции, на която Уланд да да даде конкретни документи, за да може българската държава да поиска официално информация във връзка с този казус. 

Ковачева определи като смущаваща информацията за разделянето на двете деца. "Най-добрият интерес на детето по всички световни и европейски стандарти е братя и сестри да не се разделят. Трябва би следвало да бъде изяснено дали е най-добрият интерес на двете деца да бъдат по този начин травмирани", отбеляза тя. По думите ѝ трябва да се провери и информацията, че българските паспорти на децата са отнети.

"Паспортът не е собственост на лицето, а на държавата. Ако е вярно, това е абсолютно недопустимо", категорична е Диана Ковачева.