ЕС иска споразумения за бежанците като това с Турция и с африкански държави

Председателят на Евросъвета Доналд Туск конкретизира основните моменти от „пътната карта“. По думите му „пътната карта“ предвижда да продължи сътрудничеството с Турция, с балканските и африканските страни в рамките на борбата с мигрантската криза. Освен това ЕС ще прави всичко възможно, за да подкрепи страните-членки в борбата с тероризма. „Също е решено да се засили сътрудничеството за външната сигурност и отбраната на ЕС, да се създаде икономическо бъдеще за всички държави, а също да се съхрани нашия начин на живот“, изтъкна още полският лидер на Евросъвета.

Той особено подчерта необходимостта да се защитят външните граници на ЕС: „Ние трябва да наложим пълен контрол на външните граници и да се върнем към Шенген. Това е абсолютен приоритет“.

Освен това страните от ЕС се договориха да изпратят в България 200 военни и 50 камиона от граничната служба „Фронтекс“ за засилване охраната на външните граници на ЕС. Това съобщи австрийският канцлер Кристиан Керн. Първоначалната задача на служителите от „Фронтекс“ трябва да бъде засилване охраната на българо-турската граница, а значи и на границата на ЕС. Но по-късно тяхната дейност може бъде разширена и към други страни, добави канцлерът.

Керн добави, че до края на годината ЕС смята да положи основите на преговори за сключване на споразумения за ограничаване на мигрантския поток, които ще са аналогично на това с Турция. Става дума за споразумения с Нигер, Нигерия, Сенегал, Мали и Етиопия. Еврокомисията планира да вложи в този процес големи инвестиции, затова до декември трябва да бъде решено с кого да се провеждат такива преговори, поясни Кристиан Керн.

Помощта за България

България ще получи от ЕС незабавно 108 млн евро и друга помощ за защита на границата си от незаконни мигранти, стана ясно от неофициалната среща на ЕС Братислава. Унгарският премиер Виктор Орбан я окачестви като провал с изключение на решението за нашата страна. В същото времена срещата бе съгласувана „пътна карта“ на ЕС за справяне с кризите.

Еврокомисията реши да предостави 108 млн. евро за България, нашата цел е тази сума да достигне 160 млн. евро, заяви председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер на пресконференция след форума. Помощта за страната ни се очаква да бъде изплатена на два транша. „България няма да бъде оставена сама и това е благодарение на многобройните интервенции на българския премиер. По време на разговорите днес Европейският съвет реши 108 млн. евро да бъдат отпуснати за нуждите на България. Целта ни е тази сума да достигне 160 млн. евро, каквото е искането на българския премиер Бойко Борисов. Следващите дни и седмица ще направим необходимото, ще намерим механизмите, за да намерим тези средства”, подчерта председателят на Европейската комисия.

„През последните седмици дискутираме непрестанно ситуацията с българския премиер и какво трябва да се направи. Коментирах и в сряда по време на речта ми, че за Българи трябва да бъдат изпратени 200 офицери на Фронтекс и също така да бъдат осигурени веднага пари за коли, които са необходими за охрана на границата“, каза още Юнкер.

Като резултат от договореното Бойко Борисов обяви, че няма по-добро място за живеене от Европа. „Днес видях в колегите желание и амбиция в Европа да става още по-добре. България е пример, че след като посочихме проблема, може и бързо да действа Европейската комисия“, каза той.

Протестиращите в "Овча купел": Политиците използват ситуацията предизборно

Протест срещу центъра за настаняване на бежанци в столичния квартал "Овча купел" се проведе тази вечер. Организатор на събитието са пар...

Прочети повече

Стремежи в рамките на ЕС

Междувременно лидерите на Вишеградската група (Чехия, Словакия, Полша и Унгария) излязоха с общо изявление, в което призовават за засилване на сигурността на ЕС, което включва създаване на ефективна гранична и брегова охрана и тясно сътрудничество с Турция и други държави от Близкия Изток и Северна Африка за уреждане на миграционната криза. „Неформалната среща на високо равнище в Братислава е начало на процес на самооценка на Евросъюза, който ще доведе до по-ефективното му функциониране и ще го обърне с лице към обикновените граждани”, се казва в документа, разпространен на форума в словашката столица.

Лидерите на Вишеградската четворка са убедени, че е нужно да се „засили ролята на гражданите в управленския процес (на ЕС)”. Подчертава се „необходимостта от засилване на ролята на националните парламенти” в ЕС. Вишеградските държави настояват за затягане на охраната по външните граници и прекратяване на практиката да се подкрепя нелегалната имиграция в ЕС. Те отхвърлят предлаганите от Еврокомисията квоти за разпределение на бежанците.

На свой ред френският президент Франсоа Оланд заяви, че укрепването на общата сигурност, развитието на информационните технологии, подобряване на благосъстоянието и заетостта на младите хора ще са приоритети на ЕС след излизането на Великобритания от общността.

„Германия и Франция излязоха с инициативата да направим свои приоритети сигурността, която включва охраната на външните граници и контрола на миграцията, развитието на информационните технологии и осигуряването на перспективи за нашата младеж, достойно равнище на заетост”, посочи Оланд.

ЕК отпуска на България 108 млн. евро

ЕК реши да определи 108 милиона евро за България. Нашата цел е тази сума да достигне 160 млн. евро. Това заяви председателят на ЕК Жа...

Прочети повече

Френският президент уточни, че програмата за реформи ще бъде избистрена на предстоящите срещи на високо равнище през октомври и декември, а подробната програма трябва да е готова за 60-тата годишнина на ЕС, която ще бъде отбелязана през пролетта на специален форум на ЕС в Рим.

Полша смята, че промените в Европейския договор не може да бъдат забранена тема, защото на Евросъюза са му необходими дълбоки преобразувания. Това обяви премиерката на страната Беата Шидло в Братислава. „Ние смятаме, че в момента, в началото на процеса на промени в ЕС, не може да има никакви теми табу. Ние искаме реформите в ЕС да бъдат извършени ефективно, за да доведат до очакваните резултати“, изтъкна Беата Шидло. "Темата за договора не може да бъде забранена. Ние ще говорим за това, ще го напомняме на всички етапи от процеса (на преобразувания). Какви решения ще се взимат, ще зависи от следващите срещи, на които ние ще представяме нашите предложения“, добави Шидло. Според нея за Полша е важно да се засили ролята на държавите и на парламентите в страните от ЕС. Засягайки мигрантската криза, тя изтъкна, че Вишеградската група (Полша, Унгария, Словакия, и Чехия) иска новото споразумение по миграцията да бъде фокусирано върху хуманитарната помощ, върху решаването на мигрантските проблеми там, където те се появяват, върху защитата на външните граници“.

В отговор на въпроса за създаването на европейска армия Шидло подчерта, че страната ѝ е готова да обсъжда всички теми, но смята, че подобни инициативи не трябва влизат в противоречие със сътрудничеството в рамките на НАТО.

Brexit

Брюксел и Лондон могат да започнат преговори за излизането на Великобритания от ЕС през януари-февруари идната година, съобщи председателят на Евросъвета Доналд Туск. Той подчерта, че позицията на Брюксел остава същата: никакви преговори, докато Великобритания не подаде официално искането за напускане съгласно член 50 от Договора на ЕС. Самият Лондон бе заявил, че процедурата по напускането не може да бъде задействана до края на годината.

643 мигранти влезли у нас за 7 дни, бежанските центрове са препълнени

На 188% е запълнен капацитетът на центровете за настаняване на мигранти от затворен тип, които са към Дирекция “Миграция” н...

Прочети повече

Разширение на Вишеградската четворка?

Австрия трябва да поиска присъединяване към Вишеградската четворка (Чехия, Полша, Словакия и Унгария – V4). Това заяви лидерът на опозиционната Партия на свободата Хайнц-Кристиан Щрахе в интервю за вестник Tiroler Tageszeitung, за което съобщи държавната телевизия и радио на Чехия.

„До момента в Европа се приемаха различни договорености между Германия и Франция, които трябваше да бъдат преглъщани от останалите. В засилването на Вишеградската група аз виждам шансове за реформирането на ЕС“, заяви Щрахе. Според него V4 се противопоставя на политиката на германския канцлер Ангела Меркел.

Кандидатът за австрийски президент Норбер Хофер от същата партия представи на среща с чешкия президент Милош Земан в понеделник (12 септември) проект за присъединяване на Австрия към V4 . Той заяви, че страните от Централна Европа трябва да засилят своя глас в ЕС и да създадат „съюз вътре в съюза“.

Против тази идея се изказа чешкият премиер Бохуслав Соботка. В специално изявление той посочи, че разширяването на Вишеградската група ще бъде „насочено срещу нашите интереси“.