Кандидатите за председател на новата Европейска комисия - виждания и послания (ВИДЕО)

Миграция

Тук имаше доста вариации относно възгледите – дали трябва да има общоевропейско решение или не, както и ако има обощоевропейско решение какво следва да е. Представителите на двете най-големи политически семейства – Вебер и Тимерманс, се обединиха около идеята за Африка да бъде създаден план „Маршал”, а Вебер поиска отделен европейски комисар за това, но без да се забравя хуманитарната помощ. „Всеки път, когато някой загуби живота си в Средиземно море, Европа губи част от идентичността си. Най-важното е хората да не поемат този път – трябва ни план „Маршал”, подчерта Тимерманс.

Явна подкрепа за миграцията като начин да се подмлади Европа и като начин да се даде шанс на хора, ограничени в родните си страни да се развиват, да дойдат да го сторят на Стария континент даде Нико Куе. Най-близката такава позиция беше на Ска Келер, която поиска категорично да има солидарност на ниво ЕС и че не може хората да се давят в Средиземно море – редно е Европа да прави спасителни операции, защото в Либия няма реална държавна власт, властват милиции, които се финансират именно и от страни в ЕС.

В другата крайност беше Ян Захрадил, който задължително иска да не се налагат квоти на европейско ниво, а всяка страна-членка сама да решава какво да прави и дали да дава убежище на искащи го или да не дава. Трябва да се изградят регистрационно-приемателни центрове извън ЕС, да има споразумения за връщане на мигранти с държави извън ЕС, убеден е Захрадил.

Най-балансирана що се отнася до двете крайности беше Маргрете Вестегер, която е европейски комисар по конкуренцията. Тя поиска устойчиво решение в дългосрочен план и обобщи това така – не бива да се отказва помощ, но не може Европа да не знае кой идва и се опитва да се установи на нейна територия. Решението в борбата с мигрантската криза трябва да е общоевропейско, каза Вестегер.

Климатичните промени

Тук темата беше поставена на основа дали промяната на икономиката с цел опазване на природата няма да доведе до мъчителна и голяма загуба на работни места. Според Вебер Европейският съюз трябва да е въглеродно неутрален, но това следва да стане само като няма губещи никъде – например не може да губят работещите в автомобилната индустрия или пенсионерите. Като конкретна мярка той посочи включването на авиационния сектор в Системата за търговия с вредни емисии. Основният му опонент Тимерманс обаче се възпротиви на тезата на Вебер, че трябва да се пазят всички и категорично обяви климатът за приоритет на следващата ЕК, като попита и защо например още няма данък върху въглеродния двуокис, върху керосина, за да може тези пари да отидат обратно при хората и те да направят домовете си по-енергийно ефективни?

Маргрете Вестегер пък видя икономически възможности и в промяната – ще има загуба в едни сектори, но ще има много перспектива в други. Тя даде и пример – ако авиационната индустрия бъде ограничена, то високоскоростните влакове могат да бъдат акцент на развитие.

Отново близки бяха позициите на Ска Келер и Нико Куе. Келер смята, че няма начин да отвърнем поглед от климатичните промени, защото имаме само една планета. Бих сложила край на субсидиите за вредни емисии – защо ЕНП не гласува за по-амбициозни мерки, попита тя Вебер. А Куе посочи, че многонационалните компании, на които се пада 80% от замърсяването, се измъкват, но повишаването на данъците за гражданите е неприемливо. Когато трябваше да спасяваме банките, намерихме пари, добави той.

Ян Захрадил пък поиска реалистичен график с цели в борбата с климатичните промени. Трябва да се промени начинът, по който се дават субсидии по ОСП – да отиват повече към екологичното стопанство, каза той.

Икономика – младежка безработица и данъци

По темата с младежката безработица Вебер посочи, че германците, австрийците и холандците трябва да са наясно, че ще имат добро икономическо бъдеще, ако се създават работни места на юг. Трябва да създадем среда за икономическо развитие чрез икономическа политика. Тимерманс пък поиска по-голямо въвличане на младежите в политическия живот – чрез въвеждане на възраст от 16 години за гласуване, разширяване на програмата за учене „Еразъм” и да има минимална работна заплата в размер на 60% от средната работна заплата в съответната страна-членка на ЕС.

Вестегер посочи като приоритет доходите – да може човек да се издържа достойно, и одобри идеята за единна минимална европейска заплата, но само след формиране на база спецификите за всяка икономика и с участието на съответните местни синдикати.

Ска Келер заложи на младежката гаранция като обща европейска политика – т.е. предложение за работа, продължаване на образованието, чиракуване или стаж в рамките на 4 месеца след като на определена възраст сте останали без работа или сте напуснали системата на официалното образование. Нико Куе се възмути от ЕНП, които сега говорят, а после правят бюджетни съкращения и вдигат пенсионната възраст и настоя да се борим с явленията, водещи до бедни работещи. Захрадил пък поиска да се създават условия за икономическо развитие, не да се финансират директно от ЕС. Имаме нужда от специално изготвени решения за всяка една страна, защото структурите на икономиките в Европа са много различни, каза той.

По темата с данъците Вебер поиска борба с данъчните убежища и промяна на процедурата за вземане на решения в Европейския съвет – с обикновено мнозинство за някои области, например за данъчното облагане на цифровата икономика.

Тимерманс, Вестегер, Келер и Куе подкрепиха идеята да има единна европейска минимална долна ставка на корпоративния данък, като Тимерманс дори посочи границата според него – 18%. Единствен Захрадил се обяви против, защото „ЕС не е държава, макар на някои да им се иска да е” и поиска засилен задължителен обмен на информация по отношение на големите компании-данъкоплатци, с годишен оборот над 750 млн. евро.

Външна политика

Тук разделителната линия беше какво да е отношението към САЩ. Манфред Вебер настоя, че американският народ и Европа споделят общи ценности и не може заради Доналд Тръмп ЕС да се отказва от САЩ. „На Тръмп бих казал да направим търговска сделка, но само при партньорство – ако има принуда, да действаме”, посочи той и поиска и в тази област да има промяна на процедурата, да може в Европейския съвет решенията да се вземат с обикновено мнозинство. Нека използваме търговията като начин да развиваме единни социални решения и дори решения за правата на човека в световен мащаб, призова той.

Кандидатът на ПЕС Тимерманс поиска обединение, но предупреди, че няма как да стане, ако има европейски лидери, които ходят да искат пари от Путин и после на аудиенция при Тръмп. Ако не сме единни и твърди пред Тръмп и Путин, те ще диктуват каква да е музиката за европейските граждани, предупреди той и каза още, че „за пръв път имаме американски президент, който открито иска разединена Европа”, срещу което Европа трябва да се бори.

Маргрете Вестегер видя възможности в свободната търговия като инструмент на политика спрямо САЩ, Китай и Русия, но само ако има равнопоставеност и за Европа на съответния пазар. Първи приоритет по темата, според нея, е да има защита на европейските компании на съответния пазар.

Ска Келер е категорично против пълно отваряне на пазара на ЕС към САЩ в определени сектори, например селскостопанските (хранителните) продукти. Тя заложи на единна европейска политика в защита на човешките права и заклейми модела ЕС да е хем най-голям такъв „донор” в света, хем отделни негови членове да подкрепят диктатори, продавайки им оръжие. Трябва да защитаваме винаги и навсякъде човешките права, каза тя.

Трябва да водим търговски преговори със САЩ, но американският пазар не е единственият. Много се радвах на споразумението за свободна търговия с Япония – трябва да видим къде е нужно да се защитим и да има повече споразумения с Азия, е гледната точка на Захрадил.

Ценностите на ЕС в светлината на Brexit

Тук дебатът беше по темата „национализъм и популизъм”, като всички кандидати го заклеймиха, но с различни нюанси. Например Захрадил беше категоричен, че „на средните хора в ЕС им писна от политика и ЕС да им се меси. Поддръжник съм на европейската интеграция – бих искал Европа да прави по-малко, но по-добре. Не мисля, че повече Европа е универсалното решение на всеки проблем”.

Вебер пък поиска повече инструменти на европейско ниво за защита на върховенството на правото – защото това липсва и затова е станал и Brexit, заради липса на суверенитет. „Вижте колко разединена е Великобритания – нещо като „Игра на тронове” на стероиди. Трябва да върнем нашите граждани и партньори с обединение на европейско ниво за решаване на проблемите, които са пред нас”, каза Тимерманс. А Келер пожела ясно разграничаване от режими, които са популистки и националистки настроени, както и Куе.

Единствена Маргрете Вестегер даде по-различен фокус – тя подчерта, че брюкселският бюрократичен език е много сложен за обикновените хора и даде пример с GDPR (регламентът за защита на личните данни). „Трябва да махнем етикетите, за да ни разберат хората”, уточни тя.

Послания

Манфред Вебер поиска Европа, която защитава хората, която се вълнува от проблемите им. Сегашният председател на ЕК Жан-Клод Юнкер нарече ЕК „комисия на последния шанс” – искам да е „комисия на новото начало”.

Франс Тимерманс пожела реформа на Европа, за да е по-силна – да има минимална европейска заплата, големите компании да си плащат данъците, да има върховенство на закона, да има адекватна защита на жените.

Маргрете Вестегер напомни, че е комисар по конкуренцията и най-важното за нея са справедливите цени, върховенството на закона и борбата с климатичните промени.

Нико Куе се представи накратко като роден в испанската провинция Астурия, но семейството му е избягало заради диктатурата на Франко в Белгия. Основната му теза сега е, че солидарността в Европа липсва.

Ска Келер смята, че Европа не може да изпълни обещанията си: „Искам Европа, която защитава планетата ни, социална Европа, в която всеки има жилище и големите корпорации плащат своя дан, в която етническите малцинства са защитени”.

Ян Захрадил вярва, че „не можем да посрещнем всички предизвикателства на XXI век със старите догми – предлагам децентрализация и гъвкавост. Бих искал ЕК да уважава всички членове и да не им проповядва”.

Припомняме, че процедурата за избор на председател на ЕК е следната - след като бъде избран новият Европейски парламент (ЕП) и бъдат формирани политическите семейства в него, следват консултации между председателя на ЕП и всички семейства. След тях председателят предлага кандидат пред Европейския съвет, а той трябва да го одобри с квалифицирано мнозинство. След това има гласуване в Европейския парламент, като трябва кандидатът да бъде подкрепен от поне 376 евродепутати.