Кримските татари: Нежелани в собствената им страна

От анексирането на Крим насам 300 000 кримски татари са разкъсвани между надеждата и страха. Повечето от тях се обявиха срещу Русия и бойкотираха референдума за откъсването от Украйна. Напоследък политическите репресии срещу това мюсюлманско малцинство се засилват.

Сепаратистите съсипват Донбас

Въоръжените сблъсъци в Източна Украйна нанасят огромни щети на икономиката в целия регион. Инфраструктурата е съсипана, поръчките нам...

Прочети повече

"Като етническа група ние сме нежелани за новите властници", обобщава положението председателят на кримско-татарския меджлис (парламент) Рефат Чубаров в разговор за австрийския всекидневник "Ди пресе". След като забрани на духовния лидер на кримските татари Мустафа Джемилев да влиза на територията на Крим, наскоро такава забрана беше наложена и на Чубаров - заради "екстремистка дейност", както бе заявено.

С това явно приключи "приятелският период" в отношенията с Русия. Преди референдума за откъсване от Украйна, Москва се опита да привлече на своя страна кримските татари с различни обещания, а след анексията парламентът в Симферопол излезе с декларация, гарантираща политическо представителство на кримските татари. В нея се казваше и това, че татарският получава статут на официален език на полуострова, наред с украинския и руския. На татарите беше обещана също финансова и правна помощ за възстановяването на техните имоти. През април президентът Путин дори публично призна репресиите срещу татарите по Сталиново време и обеща приемането на закон за реабилитацията на осъдените и интернираните. С това обаче приключи и цялата кампания за печелене на симпатии сред мюсюлманското малцинство на Крим.

Ксенофобия, дискриминация, репресии

Междувременно зачестяват съобщенията за дискриминация, расистки мотивирани действия и ксенофобски прояви срещу представителите на това малцинство. Зачестяват и оплакванията на татари от циничното отношение на властите към тях. Дилавер Акиев, който е лидер на татарската младежка организация казва, че дискриминацията на религиозна основа се е превърнала едва ли не в ежедневие. "Тайните служби следят кой ходи често на джамия, с кого се среща, какво е било казано в проповедите. И всичко това се върши под предлог за борба срещу ислямистките секти", казва Акиев.

Удари ли часът на кюрдите?

Става все по-съмнително дали сунитите, шиитите и кюрдите в Ирак могат да имат общо бъдеще и най-вече обща държава. Особено кюрдите виж...

Прочети повече

Властите в Крим напоследък често прибягват и до споменатите вече забрани за влизане на полуострова, налагани срещу лидери на общността на кримските татари. Освен средство за притискане, това вероятно е и един вид "наказание" за тяхната отрицателна позиция спрямо анексирането на Крим от Русия. Меджлисът на кримските татари призова за бойкот на референдума от 16 май, както и за бойкот на изборите за кримски парламент в средата на септември.

Руснаците "се чувстват като победители", твърди Рефат Чубаров. Затова и нямало диалог с новото правителство. Властите в Крим се опитват да дискредитират лидери на кримските татари и с обвинения в корупция, както и с твърдения, че подклаждали вражда между етническите групи на полуострова. По повод на един пожар в Симферополска джамия премиерът Сергей Аксьонов заяви, че по неговото убеждение, това било "провокация на кримските татари". И добави, че забрани за влизане в Крим ще бъдат налагани на всички онези, които "настройват едни срещу други хората от различно вероизповедание". Такива лица трябвало да бъдат "изолирани от другите по един или друг начин".

Източник: Дойче веле