Висши представители на Европейската комисия и белгийското правителство ще се срещнат в петък, 7 ноември, в опит да излязат от политическата безизходица по въпроса за използването на замразените руски активи. Целта е обездвижените авоари да финансират репарационен заем от 140 милиарда евро за Украйна. Двама висши служители на ЕС съобщават пред Politico за планираната кризисна среща. Страните от ЕС и Г-7 замразиха около 300 милиарда долара активи на Руската централна банка заради инвазията на диктатора Владимир Путин, като по-голямата част от тях се намират в белгийската клирингова къща Euroclear.
Още: Брюксел втвърдява тона: Или конфискуваме руските активи, или страните поемат разходите за Украйна
Белгия се колебае дали да подкрепи плана за заема - тъй като финансовата институция, държаща по-голямата част от активите е именно там, страната се притеснява, че Русия някой ден може успешно да я съди.
На среща на лидерите на ЕС през октомври премиерът Барт де Вевер поиска по-силни гаранции от партньорите си, че ще защитят страната му от финансовите и правните рискове, които могат да възникнат в резултат на инициативата.
Валдис Домбровскис от София: "Колкото по-дълго се бавим, толкова по-трудно"
Ключовата среща в петък идва, след като във вторник, 4 ноември, заместник-министрите на финансите не успяха да постигнат напредък в преговорите за репарационния заем, а ЕК предупреди, че времето изтича.
Още: "Време е за действие": ЕС с първа крачка към отпускането на замразените руски активи на Украйна
"Колкото по-дълго забавяме, толкова по-трудно ще става. Това може да повдигне въпроси за някои възможни временни решения", заяви във вторник пред репортери в София еврокомисарят по икономическите въпроси Валдис Домбровскис.
Снимка: European Parliament
Той участва във форума "България на прага на еврозоната" в "Бояна", организиран от Министерството на финансите и Българската народна банка като част от разяснителната кампания за еврото. Там бе и президентът на Европейската централна банка (ЕЦБ) Кристин Лагард, която повтори позицията на институцията си, че всяко използване на замразените руски активи за Украйна трябва да е в съответствие с международното право.
Още: Кристин Лагард от София: Държавите, които се интегрират успешно в еврозоната, стават с 10% по-богати
Държавите от ЕС сами ще трябва да плащат, ако няма споразумение
Украйна ще се сблъска с бюджетен дефицит през следващата година, ако парите не пристигнат до пролетта. Без споразумение за използването на руските активи правителствата на страните от ЕС ще трябва да подкрепят Киев със собствените си средства, предупреждава Еврокомисията, а желанието за това не е особено голямо.
"Как ще извадим 140 милиарда евро от европейските бюджети по това време на годината?", пита логичния въпрос неназован заместник-министър на финансите от ЕС, цитиран от Politico. Той изразява недоволство от позицията на Белгия.
ЕК ще представи на Белгия документ с алтернативни варианти за финансиране на Украйна, които включват заем от ЕС. Надеждата е, че Де Вевер, който също е в затруднено финансово положение, ще отстъпи, когато види, че няма други реалистични опции.
Още: ЕС е готов да покрие финансовите нужди на Украйна през следващите две години
Без вето от Унгария, гаранции от всички страни: какво иска Белгия?
От своя страна, белгийският премиер изложи условията, при които страната му би подкрепила плана за репарационния заем с руските активи.
На първо място, Белгия иска да елиминира заплахата от вето на Унгария или друга страна по отношение на санкциите. На всеки шест месеца ЕС трябва единодушно да подновява наказателните си мерки срещу Русия, което означава, че всяка страна, която е близка до Кремъл - например Унгария или Словакия - може да откаже. Това пък би довело до автоматично размразяване на руските активи и следователно - до принуждаване на Euroclear да преведе всички санкционирани пари обратно на Кремъл.
Снимка: iStock
ЕК работи за отмяна на ветото, за да гарантира на Белгия дългосрочната сигурност, от която тя се нуждае в това отношение.
Още: Белгия, където са повечето замразени руски активи, отново заплаши да ги блокира за Украйна
Второ, Белгия иска другите страни от ЕС да споделят риска. Комисията многократно е заявявала, че Украйна ще трябва да започне да изплаща заема от 140 милиарда евро едва след като Русия прекрати войната и изплати репарации. Белгийците обаче настояват страните от ЕС да предоставят финансови гаранции за заема, ако Руската федерация прекрати войната и поиска обратно активите си, или ако адвокатите на Кремъл убедят съда, че Москва трябва да си получи парите.
Дори ако всички страни от ЕС предоставят национални гаранции, Белгия иска да бъде сигурна, че такива плащания ще бъдат незабавни. ЕК предложи да отпусне заеми на всяка страна, която има затруднения да осигури пари в брой в кратък срок, но този подход би увеличил дълговете. Мярката е непопулярна не само за Белгия, а още за страни като Франция и Италия.
И накрая, Белгия призовава ЕК да обмисли използването на настоящия 7-годишен бюджет на ЕС за гарантиране на заема, вместо да разчита на националните правителства. Теоретично, Еврокомисията би могла да използва част от паричния резерв, заделен в бюджета на ЕС, за да направи това. Идеята е добра, след като новият бюджет ще бъде представен през 2028 г. Само че не е ясно дали има достатъчно резерв за настоящия паричен фонд.
Още: Спор за замразените руски активи: Украйна иска сама да решава как да ги изразходва
