На училище по време на война - под земята: Деца от Украйна разказват

Историята на Ника

За шестгодишната Ника Бондаренко това е шанс отново да общува с други деца. След две години учене онлайн, тя прескача до местната метростанция. Маршрутът ѝ минава през бомбардираните руини на военни служби, унищожени в началото на инвазията, срещу дома й. Наоколо има още счупени стъкла и очукани от шрапнели сгради. Но след като Ника е във влака, тръгвайки към час, майка й може да спре да се тревожи. „Родителите могат да бъдат сигурни, че нищо няма да се случи с детето им и то може да продължи малко или много да води нормален живот“, обяснява Олга Бондаренко. Тя казва, че Ника е пропуснала много от детската градина. „Толкова е важно. В противен случай едно дете няма да може да вижда други деца, защото няма такива по улиците и сирените вият за въздушна тревога през цялото време.“

Още: Руснаците отново се бомбардират сами: Поредна бомба изпуснаха над своя територия

Харков вече предлага близо 700 места в детските градини под земята за деца до шест години. Най-малко три пъти повече деца посещават училищни занятия в същото пространство. Някои са загубили родителите си в боевете или са живели в райони, подложени на силен огън, и се нуждаят от допълнителна подкрепа от психолозите, които са на разположение заедно с учителите. Персоналът направи всичко възможно, за да направи нещата възможно най-нормални. По стените, освен ярко оцветени снимки на цветя и гигантски гъсеници, има плакати за опасността от мини. Но когато сирените изгаснат, предупреждавайки за наближаващи ракети, никой не трябва да мърда.

Семейство Бондаренко бяга от града в началото на войната, тъй като руските войски настоятелно завземат Харков и обстрелът е постоянен. Тогава в метрото живеят хиляди семейства. Когато руските сили са отблъснати, градът отново започва да диша по-лесно и Олга и децата й се прибират. Съпругът ѝ е военен и бъдейки в Харков означава да остане близо до него.

На въпроса към сестрата на Ника дали се страхува от въздушните нападения, Виктория поклаща глава. „Сирената означава, че ракета може да удари или може да не удари. Това е 50-50. Просто трябва да вярвате, че всичко ще бъде наред.“ Тя е на 11 години.

Още: Руснаците поразиха болница в Харковска област (СНИМКИ)

Плановете

Най-големият проблем на Харков е местоположението му, тъй като руската граница е само на 40 километра (25 мили). "Имаме нужда от модерни системи за противовъздушна отбрана. Ако ракетите ударят сега, това означава, че нямаме достатъчно", твърди кметът Игор Терехов. Но дори и най-съвременните западни системи биха се борили на такова близко разстояние. Интензивността на въздушните атаки се увеличава от декември и училището в метрото се пълни с деца.

В индустриалния район, силно повреден от ракетни удари, цяло ново училище се оформя под спортно игрище. Класните стаи ще бъдат направени на пет метра под повърхността с капацитет за 900 ученици на две смени. Засега това е дълъг корпус със строители, които запояват, измазват и чукат, накъдето и да се обърнете. Главният строител казва, че това му напомня за ядрените бункери, построени в съветските заводи по време на Студената война. „Наистина не искам да се местим под земята. Това е принудена мярка за безопасност“, обяснява кметът при оглед на място. Училището трябва да бъде готово до края на март, но това изглежда оптимистично. След това кметът планира подобна структура във всеки район. Това е голяма инвестиция, предаде BBC.

Историята на Марина

Една ракета ударя жилищния блок на Марина Овчаренко, унищожавайки цялата крайна част с всичките апартаменти. 18-годишното момиче и родителите ѝ напускат дома си само две минути по-рано. Марина казва, че е видяла ракетата да влиза. Тя е била изхвърлена от ударната вълна, но е невредима.

Тийнейджърката още не може да повярва, че е жива, след като толкова много нейни съседи са убити, включително и дете. По някакъв начин семейството все още се усмихва. „Имаме се, живи сме – не сме ранени!“ – казва Анастасия, придърпвайки дъщеря си към себе си. "Това е чудо." В деня след удара на ракетата бащата на Марина се качва върху руините на сградата и поставя украинско знаме на покрива. „Ние сме тук и продължаваме, каквото и да прави Русия с нас. Могат да ни убиват и убиват, но ние стоим“, казва Марина.

Учителите

От другата страна на града, в училището в метрото, Олга Бондаренко също говори много за непокорството и устойчивостта. Наричат го несломим град. „В Харков при нанасяне на въздушен удар се стресираш малко, след което изтриваш сълзите си и продължаваш. Така живеят всички тук“, казва майката на две деца.

„Разбира се, че е странно, но какво друго можем да направим? Искаме децата ни да растат в нашата страна. В Украйна“, казва ми Наталия Билохрищенко. Тя ръководи отдела за предучилищно образование в градския съвет и казва, че учителите „летят от щастие“ да се върнат на работа. "Очите им светеха. Липсваха им децата. Всичко е толкова тъжно… Но всичко е наред. Всичко ще бъде наред,“ казва Наталия.

СНИМКИ: Getty Images