Обезпокоителен доклад на ОИСР: Разпространението на коронавирус е по-високо сред мигрантите

Според доклада на ОИСР, средният дял на лекарите сред мигрантите е 24 % и 16 % при останалите медицински работници. Това дава основание да се направи заключението, че те се намират на първа линия в борбата с коронавируса. Поради тази причина, както и заради ограничените битови условия делът на заразените със SARS-CoV-2 сред мигрантите е непропорционално по-висок. Проучванията в различни страни показва, че рискът от заразяване с коронавирус в средите на мигрантите е повече от два пъти по-висок, отколкото сред местното население.

Кръвната група - ключ към загадката с коронавируса?

"Това е най-обикновен грип", повтарят привръжениците на тезата, че опасността от пандемията силно се преувеличава. И наистина, при част...

Прочети повече

Мигрантите усетиха по-силно върху себе си негативните икономически последствия от пандемията. Много от тях работят в малки магазинчета, хотели или в областта на туризма. Именно върху тези отрасли на икономиката пандемията нанесе най-силен удар, като при много предприятия въпросът наистина се свежда до оцеляване. В хотелиерския бизнес в ЕС една четвърт от заетите са граждани на трети държави. По-голямата част от тях работят на краткосрочни договори, затова именно те най-често стават първите жертви при съкращения.

Въпреки че ОИСР все още не разполага с цялата картина относно безработицата сред мигрантите, вече е ясно, че в държавите от Южна Европа, Ирландия, Швеция, Норвегия и САЩ тази група от населението е усетила върху себе си най-остро икономическия спад.

Друга негативна последица от пандемията за мигрантите е затварянето на училищата и преминаването към дистанционно обучение. По информация на ОИСР, родителите мигранти са разполагали средно с по-малко средства за закупуване на компютър, необходим при този вид обучение, с по-малко място вкъщи и с по-малко възможности да окажат помощ при писането на домашните заради езикови затруднения.

Пандемията рязко намали миграцията в държавите от ОИСР. По предварителни данни, за първото полугодие на 2020 г. притокът от мигранти е бил два пъти по-малък в сравнение със същия период на миналата година. Според прогнозите в близко бъдеще не се очаква промяна на ситуацията, дори в условия на възстановяване на икономиката. Една от причините е трансформацията на пазара на труда и увеличаващото се преминаване към дистанционна работа, смятат експертите.

Топ епидемиологът на САЩ: Американците да празнуват вкъщи Деня на благодарността

С оглед нарастващия брой на хоспитализираните с коронавирус в САЩ, гражданите трябва да преразгледат плановете си за събирания по повод...

Прочети повече

Това е причината държавите, предоставящи работна сила в държавите от ОИСР да почувстват върху себе си негативните икономически последици. Намаляването на нивото на работната миграция ще доведе до намаляване на финансовите средства, които мигрантите изпращат в родината си. Освен това желаещите, но не успели да заминат в чужбина, ще окажат допълнителен натиск върху местния пазар на труда.

Увеличаващата се безработица в западните държави може да доведе до нарастване на ксенофобията, тъй като на мигрантите ще се гледа като на конкуренти на пазара на труда, пише в доклада на ОИСР. Организацията вече провежда разяснителна кампания в няколко държави с цел недопускане на неправилно възприемане на мигрантите като конкуренция и разпространители на вируса.

Като цяло, ОИСР оценява положително миграцията като „съставна част от нашия живот” и като нещо, което „ни свързва”. Именно пандемията със своята изолация и ограничения показа колко силно се нуждаем „един от друг”, заяви директорът на департамента по заетост, трудови и социални отношения на ОИСР Стефано Скарпета. Опасността се крие във вероятността пандемията да разруши постигнатите до момента успехи в областта на миграцията и интеграцията. За да не се допусне това, правителствата на държавите-членки на организацията трябва да разгледат инвестициите в интеграцията като дългосрочни.

Още: ОИСР: Плановете за възстановяване от пандемията - удар по зелената икономика