Пет месеца война в Украйна: Картина на смърт, която не може да бъде осъзната

"Пет месеца. След осем години. Войната не сломи Украйна и няма да я сломи. Не спря живота в държавата ни и няма да го спре. И няма да ни направи заложници за ужаса, който окупаторите донесоха в страната ни. Няма да се подчиним. Ще устоим. Ще защитим своето. Ще победим!" Това каза президентът на Украйна Володимир Зеленски. 

Adviser to the Head of the Office of President of #Ukraine Volodymyr Zelenskyy Mykhailo Podolyak published an emotional video showing the destruction of Ukraine in the last 150 days. pic.twitter.com/kD3fG2acM7

— NEXTA (@nexta_tv) July 25, 2022

За пет месеца военни действия са регистрирани близо 25 000 случая на потенциални военни престъпления и 11 878 потенциални престъпления срещу националната безопасност на Украйна, информира vikna TV.

За пет месеца война загинаха 358 деца, а 684 са ранени, сочат данните на украинската страна.

Към 20 юли, 2022 година в следствие на войната в Украйна потвърдено са загинали 5024 души. За сравнение, жертвите на атентатите в САЩ от 11 септември, 2001 година са 2997. Това сравнение направи UA War Infographics и прави заключението, че Русия е терористична държава. На 28 април ООН съобщи, че може да назове поименно 5 939 жертви на конфликта от мирното население, от тях 2787 загинали и 3152 ранени. Според представители на ООН реалните цифри са много по-високи, а повечето от тези хора са станали жертва на използването на оръжие за масово поражение в гъстонаселени райони - артилерийски обстрели, ракетни или бомбени удари.

По данни на Украйна за петте месеца война Русия е претърпяла следните загуби: около 39 520 души личен състав; 1722 танкове; 3942 бойни бронирани машини; 869 артилерийски системи; 255 РСЗО; 221 самолета, 188 хеликоптера; 170 крилати ракети; 15 кораба и катера; 2823 автомобилна техника и автоцистерни, 73 единици специална техника.

Обстрели срещу градовете, търговски центрове, училища и университети

Киев преживя най-масовите ракетни атаки в първите месеци на войната. Ударите бяха насочени по жилищни квартали в различни райони на столицата. Руските войски унищожиха по-голямата част от домовете в Бородянка. На 1 март 500 килограмова бомба падна върху 9-етажна сграда. Хората, криещи се в мазетата, бяха погребани живи. Открити бяха 41 тела. 

При боевете за Мариупол са нанесени щети на над 90% от сградите на града, а ударът по театъра на града стана най-смъртоносният за целия период на войната. Под развалините загинаха от 300 до 600 души - така и още не е ясно, защото руснаците не позволиха адекватна оценка, след като окупираха града.

Мариупол: Хроники от Ада (ВИДЕО, 18+)

На 9 юли руските войски обстреляха 5-етажна кооперация, 48 души загинаха. 

На 1 март с крилати ракети бе атакуван центърът на Харков. В този ден загинаха 29 души. 

На 23 април (Великден) Русия атакува Одеса. 6 крилати ракети са изстреляни от самолети от района на Каспийско море. В жилищна сграда загиват 8 души, сред тях 3-месечно бебе, 20 са ранени. 

В нощта на 1 юли снаряд попада в блок в Сергеевка, загиват 22 души. На 14 юли руската армия нанесе удар по Виница. Разрушени са ПВО и три граждански обекта - загинаха 26 души. 

На 21 март в Киев е нанесен удар по ТЦ Retroville, 8 души загиват. На 27 юни жертви на ракетен удар в Кременчук стават 22 души, 66 са ранени, информира РБК Украйна.

На 3 март в Чернигов е разрушено училище №18, в този момент в сградата е имало хуманитарен щаб, двама души загиват, 14 са ранени.

На 7 май руските военни хвърлят авиобомба по училището в с. Белогоровка в Луганска област. В мазето се крили около 100 души, 60 загиват. 

В течение на войната, Украйна загуби изцяло контрола над Луганска област, сега се бори да опази индустриалните си "перли" Славянск и Краматорск в Донецка област. Херсон също е под руски контрол, но там в последно време има засилен украински натиск.

Военни престъпления и геноцид

В началото на април Мисията на Организацията са сигурност и сътрудничество в Европа (ООССЕ) представи доклад, в който отбелязва, че в Украйна е открила многобройни доказателства за военни престъпления, в това число и в Мариупол. При това нарушенията на руските военни, в сравнение с украинските, са несравнимо по-сериозни по своята природа и мащаб. Това се казва в доклад на организацията, публикуван на 13 април.

В документа, състоящ се от 110 страници, са описани случаи на преднамерени убийства, мъчения, изнасилвания и похищения на граждански лица. Авторите на доклада не са били в Украйна, а са събирали информацията от официални лица, журналисти, военни експерти и очевидци. Според експертите има явни закономерности в нарушаването на международното хуманитарно право от страна на руските военни в Украйна.

ОССЕ е анализирала фактите около два мащабни инцидента - авиоударите по театъра и родилния дом в Мариупол. "Мисията стигна до извода, че родилният дом е бил разрушен в резултат на атака от страна на руските сили. От руските обяснения следва, че нападението е било преднамерено. Не е било дадено нито предупреждение, нито време за евакуация. Следователно тази атака е явно нарушение на международното хуманитарно право. Лицата, отговорни за него, са извършили военно престъпление", се казва в доклада. Същото се отнася и за разрушаването на театъра, в чието бомбоубежище се криеха стотици жители на Мариупол и пред който с огромни букви на земята от двете страни на сградата беше написано: "ДЕТИ" (бел. ред. - "деца").

OSCE: #Russia committed war crimes by shelling maternity hospital and drama theater in #Mariupol

Organization for Security and Cooperation in #Europe released a more than 100-page report on events in #Ukraine from February 24 to April 1.

The full report: https://t.co/2ijet28KP2 pic.twitter.com/MkbcZclEYs

— NEXTA (@nexta_tv) April 13, 2022

Във втория доклад на ОССЕ, публикуван през юли, пише, че по време на окупацията на градовете Буча и Ирпен руските военни са измъчвали гражданското население в стаи за мъчения и са използвали мирното население като жив щит. 

В доклада е отбелязан и огромният брой жени и момичета, подложени на изнасилвания и сексуално насилие от страна на руските военни, особено на териториите, окупирани от руските войски. Установени са и документирани случаи на използване на украински граждански лица като "живи щитове." Те са били заставяни да воюват заедно с руснаците под заплаха от смърт. Мнозина са изпратени в Русия без тяхното съгласие.

Изводите на експертите, участвали в изготвянето на втория доклад, споделят съмненията, изразени от първата мисия относно това дали руската атака срещу Украйна сама по себе си може да се квалифицира като "широко разпространена или систематично нападение, насочено срещу което и да е цивилно население", което се съдържа в контекста на престъпления срещу човечеството. С други думи, няма категорично заключение, че атаката на Русия срещу Украйна е военно престъпление. Но има друго - че определени видове нарушения в хода на атаката може да се квалифицират поотделно като престъпления срещу човечеството.

На 28 април Канада обяви действията на руските войски в Украйна за геноцид. Канадският парламент стигна до извода, че има ясни доказателства за систематични и мащабни военни престъпления срещу човечеството.

На 21 април парламентите на Латвия и Естония признаха войната в Украйна за геноцид. На 10 май Литва обяви Русия за терористична държава, а действията ѝ в Украйна за геноцид.

Президентите на Полша и САЩ също осъдиха убийствата на мирни жители от руската армия, наричайки ги геноцид. Президентът на Франция Еманюел Макрон засега се въздържа от подобни определения.

Съгласно международното законодателство за геноцид се счита умишленото намерение за частично или пълно унищожаване на национална, етническа, расова или религиозна група хора.

UA War Infographics: Тероризъм в Украйна - 5024 загинали до момента

Военна помощ

На 23 юли САЩ и Европейският съюз одобриха изпращането на нова военна помощ за Украйна. Американската помощ e на стойност 270 млн. долара и включва четири допълнителни високомобилни артилерийски ракетни системи HIMARS, които според Киев са ключови за отблъскването на руските войски. До момента Украйна е получила 16 системи HIMARS от САЩ, а с новата доставка броят им ще достигне 20.

Приятел в нужда се познава: Кои са най-големите приятели на Украйна и къде сме ние

Европейският съюз (ЕС) ще изпрати допълнителна военна помощ на Украйна в размер на 500 млн. eвро. Почти всички средства (490 млн. евро) са предназначени за оръжия и боеприпаси. Останалите 10 млн. евро ще бъдат похарчени за защитно оборудване, комплекти за първа помощ и консумативи.

ЕС одобри първият пакет от военна помощ за Украйна в размер на 500 млн. евро в края на февруари, непосредствено след началото на руската военна инвазия. Последваха нови траншове през март, април и май. С одобрената на 22 юли помощ общата стойност на предоставените от ЕС средства за отбраната на Украйна достигат 2,5 млрд. евро.

Има ли как руската армия да спре HIMARS и дали американската система ще е достатъчна за украинска победа? (ВИДЕО)

Зърнената криза

На 22 юли Турция обяви, че е постигната сделка с Русия, която да позволи на Украйна да възобнови износа на зърно през Черно море. Споразумението ще бъде подписано в петък в Истанбул от Украйна, Русия, Турция и генералния секретар на ООН Антонио Гутериш.

Дипломатите твърдят, че планът включва: турски кораби, които да насочват корабите със зърно към и от минираните пристанищни води, Русия се съгласява на примирие, докато се придвижват пратките, Турция - с подкрепата на ООН - да инспектира корабите, за да разсее руските опасения за контрабанда на оръжие. Сделката има за цел също така да улесни руския износ на зърно и торове през Черно море. В продължение на два месеца ООН и Турция работиха за сключване на сделката за доставка на зърно на фона на световната тревога от продоволствената криза.

Украйна призова за разблокиране на пристанищата ѝ, за да се предотврати световна продоволствена криза

Русия отрича да е блокирала украинските пристанища - тя обвинява Украйна, че е поставила мини в морето, а западните санкции - че са забавили руския износ. Украйна обаче твърди, че руският флот ѝ пречи да превозва зърно и други експортни стоки, и обвинява руските окупационни сили, че крадат зърно от украинските ферми.

На следващия ден, 23 юли Русия атакува пристанището в Одеса. Руските войски атакуваха Одеса с четири ракети. Едно от попаденията е по търговското пристанище в града. Използвани са крилати ракети тип "Калибър", съобщи УНИАН. "Две от ракетите са свалени от противовъздушната отбрана, а две са попаднали в обекти от инфраструктурата на пристанището", се казва в съобщението. В резултат на атаката възникна и пожар. 

Само преди ден говорителят на Кремъл Дмитрий Песков говори колко важно е да се деблокира износът на зърно и то след като Русия подписа споразумение с Украйна да го позволи и да няма военни удари по пристанищна инфраструктура. Това е пореден случай, в който режимът на Владимир Путин показва колко точно може да се разчита на дипломатическо решение с него на войната в Украйна.

Стратегия за възстановяване на Украйна

Сумата на преките щети по инфраструктурата на Украйна за времето на войната надхвърля 100 млрд. долара. Към началото на юли са нанесени щети на над 1200 образователни учреждения, повече от 200 болници, хиляди километри газопроводи, водопроводи и електромрежи, пътища и ж.п. мрежа.

Украинското правителство разработи план за възстановяване на страната за 10-годишен период. За реализирането му ще са необходими над 750 млрд. долара. 

Европейската комисия предложи да се създаде международна платформа за привличане на инвестиции. Редица страни вече изразиха готовност да окажат помощ на Украйна. 

Великобритания ще участва във възстановяването на Киев и областта. Естония възнамерява да привлече други страни към възстановяването на разрушените обекти в района на Житомир. 

Дания ще оглави процеса на дългосрочното възстановяване на Николаев. Португалия планира да окаже помощ за възстановяването на училища и детски градини. Норвегия е готова да се присъедини към възстановяването на енерегийната инфраструктура на Украйна.