По време на телефонния разговор вчера с финландския президент Александър Стуб и норвежкия премиер Йонас Гар Стьоре Владимир Путин отново не е говорил по същество, а се е разпрострял в протяжна и отегчителна лекция по средновековна славянска история. За това стана ясно от материал на The Financial Times, който се позовава на трима запознати източника. Така разговорът, който първоначално било планирано да протече за по-малко от половин час, набъбнал до час и половина, в които двамата европейски лидери били принудени да слушат локумите на Путин.
Вместо да обсъди въпроса как да се сложи край на войната, Путин дръпнал дълга реч за "първопричините за конфликта" - безспорно една от особено любимите теми на диктатора в Кремъл, която сме имали възможност да слушаме многократно. И знаем какво представлява - един особен коктейл от идеологически клишета, имперска носталгия, фантазии и исторически фалшификации.
Ако се върнем на статията в The Financial Times, там се посочва, че според източниците на изданието темата за незабавното прекратяване на огъня в Украйна, заради която всъщност Стуб и Гар Стьоре инициирали разговора, почти не била обсъждана. Двамата европейски политици обаче са прежалили 90 минути в слушане на монолога на Путин от сънища и въжделения в отчаян опит да разберат доколко сериозен е той по отношение на диалога с Европа.
Още: Премиерът на Дания се ядоса, че Финландия и Норвегия са се обадили на Путин (ВИДЕО)
Защо именно Финландия и Норвегия?
В същото време швейцарското издание Neue Zürcher Zeitung обърна внимание защо именно тези две държави поеха ролята на медиатори с Русия.
Финландия като експерт по Русия не може да бъде заобиколена заради всичко онова, което финландците научиха от съветското нападение през Втората световна война, а то днес е по-актуално от всякога, пише вестникът.
Норвегия също има значителен опит в отношенията си с непредсказуемия си руски съсед. Двете страни имат сухопътна граница в Арктика, а Русия администрира селището Баренцбург на норвежкия архипелаг Свалбард. В същото време Норвегия многократно е била обект на руски саботажи и шпионаж.
Като съседи на Русия, Финландия и Норвегия имат особен интерес да бъде постигнат справедлив мир в Украйна, тъй като руската заплаха може да се насочи към тях, ако войната в Украйна се проточи. Въпросът дали Путин ще атакува друга суверенна съседна държава може да зависи и от това дали в крайна сметка той ще може да представи своята кървава война в Украйна като успех пред руското общество.
Още: Путин говори с президентите на Финландия и Норвегия за Украйна
Именно това искат да избегнат Осло и Хелзинки, които са сред най-верните поддръжници на Украйна, посочва вестникът.
Критиките
Същевременно след като Дания и Швеция се изказаха критично за телефонния разговор с Путин, същото направиха и в Италия. Източници от италианското правителство характеризират разговора като лична инициатива на Стуб и Стьоре, а не като координирано европейско усилие, пише ДПА. Отделно от това, според Рим разговорът е подчертал неспособността на Европа да се споразумее кой трябва да представлява интересите ѝ в мирните преговори.
Норвежкият премиер Йонас Гар Стьоре обаче настоява, че всички съюзници и партньори са били информирани предварително за телефонния разговор с Путин, пише норвежкият вестник Dagbladet.
Освен това Стьоре не е съгласен с твърдението, че подобни контакти с Путин водят до раздори в Европа: "През последните четири години ЕС няма единно послание или единен подход... Не сме говорили от името на никого освен от свое. Норвегия граничи с Русия, имаме огромна морска територия и трябва да поддържаме здрави и добросъседски отношения, които ще гарантират нашата сигурност. Финландия споделя с Русия граница от 1300 километра, така че поддържането на политически контакти в тази област не означава разделение. Това означава защита на нашите интереси".
Заглавната снимка е илюстративна и е направена с инструмента за ИИ ChatGPT5 на OpenAI
