"Правно обвързващото" споразумение за прекратяване на войната в Украйна трябва да включва клаузи за отмяна на всички санкции срещу Русия и за връщане на замразените ѝ активи. Това заяви руският външен министър Сергей Лавров в интервю за унгарския вестник Magyar Nemzet - то е насочено към публиката в централноевропейската страна от ЕС, чието правителство, ръководено от Виктор Орбан, е считано за приятелски настроено към Москва.
Още: Уволнен и след няколко часа - мъртъв: Съдбата на руския транспортен министър
Това е цел, добавена към списъка от максималистични искания на руския диктатор Владимир Путин, за да има мир в Украйна. Той настоява за признаване на четирите незаконно окупирани украински региони за руски - Донецка, Запорожка, Херсонска и Луганска област, плюс незаконно анексирания Крим. Иска гаранции, че Украйна няма да се присъединява към НАТО, настоява за намаляване на числеността на украинската армия и стоп на снабдяването ѝ с оръжия от западните съюзници. Не крие и дългогодишните си амбиции да свали украинското правителство и президента Володимир Зеленски и да инсталира марионетен режим. За всичко това Путин настоява под претекст, че Киев бил "заплаха" за Руската федерация.
Лавров иска и оттегляне на съдебните искове срещу Русия
"Отмяната на антируските санкции, оттеглянето на всички съдебни искове срещу Русия и връщането на нейните активи, незаконно иззети на Запад" - така Лавров описа новите цели на страната агресор във войната, докато диктаторът Владимир Путин отказва прекратяване на огъня.
Снимка: Kremlin.ru
В същото време външният министър отбеляза, че войната няма да приключи без премахване на нейните "първопричини", така че списъкът с искания на Кремъл все още включва "демилитаризация, денацификация" и статут на Украйна като необвързана страна.
Още: Война на дронове: Путин говори с числа – колко на брой са лъжите му? (ОБЗОР - ВИДЕО)
Но това не е всичко. Световната общност трябвала да признае Крим, самопровъзгласилите се Донецка и Луганска република, Херсонска и Запорожка област като част от Русия. Лавров смята, че основата за това са "референдумите", които се проведоха в тези територии през есента на 2022 г. Дори ООН обаче подчерта, че гласуването в условията на окупация и военни действия, "представено като воля на народа", не се счита за законно съгласно международното право и не може да има правни последици. Самите руснаци не скриха тогава колко фалшиви са допитванията.
Русия искала траен мир, не примирие
Лавров добави, че Русия "е била и остава отворена за политическо и дипломатическо решение на украинския конфликт, но трябва да говорим за траен мир, а не за примирие".
"Не се нуждаем от паузата, която киевският режим и неговите външни куриери биха искали да вземат, за да прегрупират войските, да продължат мобилизацията и да укрепят военния си потенциал", каза руският външен министър в интервюто, цитиран от The Moscow Times.
Още: Рюте: Лавров е министър още от времето на Исус и оттогава нищо полезно не е излязло от устата му
Украйна и западните ѝ партньори, а и редица международни експерти и анализатори, правят всъщност оценка, че именно Руската федерация би се възползвала по този начин от спиране на военните действия. Украинският президент Володимир Зеленски обаче настоява за пълно 30-дневно прекратяване на огъня, за да може то да се превърне в основа на по-нататъшна дипломация. Друг е въпросът как се преговаря с делегация на Кремъл, която не отстъпва от напълно неприемливите за Киев и Запада искания.
Още условия на Кремъл
По-рано Министерството на външните работи на Русия заяви, че в рамките на мирното уреждане страната щяла да поиска от Украйна да се отърве от оръжията, прехвърлени от Запада, да определи максимален брой войници и техника за тях, както и отказ от обучение на украинските въоръжени сили в чужбина и забрана за разполагане на чуждестранни войски и военни бази.
Снимка: Getty Images
Още: Какво оръжие е поискала Украйна от Германия?
Освен това Украйна трябва да потвърди статута си на държава, която не притежава ядрени оръжия, със забрана за тяхното приемане, пренасяне и разполагане, подчертават от министерството.
Москва също така ще поиска от Киев гаранции за правата на рускоезичното население и предоставянето на официален статут на руския език: "Защитени от Путин": Рускоговорещите украинци са с негативно мнение за Русия.
На 2 юни в Истанбул делегациите на враждуващите страни си размениха меморандуми, в които бяха очертани условията за прекратяване на огъня. Путин заяви, че документите са диаметрално противоположни. Украинският президент Володимир Зеленски нарече предложените условия на Москва "ултиматум", който никой няма да "приеме сериозно".
Преговори имаше и в средата на май, отново в Истанбул. Двата кръга обаче не доведоха до голям пробив, като се изключи размяната на хиляди военнопленници и тела на загинали войници: Поредна размяна на военнопленници между Русия и Украйна: Ще бъдат ли пуснати всички? (ВИДЕО и СНИМКИ).
