"Точно преди четири години ни казаха, че Централният военен окръг е започнал война, която продължава и до днес. И не се знае кога и как ще завърши. Четири години война са чудовищно дълго и обезсърчително време. Както ни е учила културата и историята, такава годишнина изисква известен анализ, заключения и обобщаване на междинните резултати. Тези резултати са разочароващи - за четири години загубихме страната си и сега живеем в друга, която все още се казва Русия, разположена на същото място, но... е различна страна". Тези думи са на Никита Третяков - един от т.нар. Z-военни кореспонденти, който е мобилизиран като десантчик в руските ВВС за пълномащабната война в Украйна.
"Нашата страна е, преди всичко, образ, който пазим в главите и сърцата си, и едва след това е всякаква информация за нейните победи и поражения, лоялност и предателство, просперитет и състояние на духа", обяснява Третяков. И прави сравнение между Втората световна война, Великата отчествена война и сегашната в Украйна. За сегашната, според него, в началото руснаците се почувствали като наследници на победителите от Великата отчествена война. "Чувствахме, че страната ни е, ако не най-силната на планетата, то една от най-силните. Вярвахме, че страната ни, въпреки възхода на капитализма, винаги е отстоявала справедливостта, за разлика от повечето други страни. Вярвахме, че нашият народ, макар и никак не единен в своите мнения и стремежи в мирно време, ще се обедини във войната, ще застане рамо до рамо, като един могъщ воин, могъща нация. Накрая, ние повярвахме, че нашето ръководство, израснало в нашата страна, споделя нашите фундаментални възгледи".
Горчивото разочарование
2/ In comments that illustrate the political dangers which the Putin regime will face when the war ends, Tretyakov – a mobilised paratrooper, military correspondent, and volunteer – writes on his Telegram channel: pic.twitter.com/QJq9hSqpyp
— ChrisO_wiki (@ChrisO_wiki) February 25, 2026
"Изминаха четири години – и от тази страна (нашата концепция за страна) не остана нито един камък. Ако сме били наследници на СССР и Победата, ние пропиляхме това наследство много преди началото на сегашната война. Нашата страна се оказа не най-силната, нито дори най-могъщата, а слаба – във военните въпроси, в управлението, в технологиите, в дипломацията и в информацията. Оказа се, че интересът на страната ни към справедливостта е само на думи, докато народът е толкова разединен и толкова отчужден от държавата, че дори войната не може да го обедини и мобилизира да се бори за оцеляването си", заключва Третяков.
"Когато научихме за избухването на войната, беше трудно за всички, но не и опустошително – водехме се от собствения си, както се оказа, неточен образ за страната – и се надявахме на всеобщ подем на духа, единство, солидарност и сравнително бърза победа. Днес, когато загубихме страната си... няма на какво повече да се надяваме. Всички надежди и илюзии са разбити", добавя той.
Според него, няма начин да няма големи промени в Русия: "Настоящата форма на организация на живота на страната – държавата – е несъстоятелна и нестабилна. Тя просто не може да съществува дълго време без фундаментална промяна. Метаморфозата ще бъде бавна, болезнена за повечето и фатална за мнозина. Какво можем да направим? Какво трябва да направим? Не, да умреш на барикадите е детинско и твърде лесно. Барикадите са твърде модерни в днешно време, те се строят с или без причина. Нашата истинска историческа задача е да пренесем образа на нашата страна, каквато е била някога, през всички тези катаклизми".
Още: Числото 1418: Митът, поддържащ войната на Русия в Украйна, рухна грандиозно
