Основен елемент на военната пропаганда на Русия е твърдението за пряка, непрекъсната морална приемственост от Великата отечествена война (така руснаците наричат източния фронт във Втората световна война) до така наречената специална военна операция, която всички останали назовават с истинското ѝ име - руската война в Украйна. В тази интерпретация историята не е аналогия, а съдба. Плакати и билбордове за набиране на войници, произведени от руското министерство на отбраната, визуално подчертават това - пехотинец от Червената армия в маслиненозелена униформа от 40-те години на миналия век стиска ръката на войник в съвременна руска камуфлажна униформа, сякаш двата конфликта са взаимозаменяеми глави от една и съща война.
Още: Кремъл: Путин е готов да се срещне със Зеленски само в Москва
Сравнението не е само директива отгоре, но и дълбоко вътрешно убеждение сред руснаците. „Можем да го направим отново“ е популярен лозунг от десетилетия, който функционира по-скоро като морално оправдание за днешната агресия, отколкото като носталгия - ако нашите деди някога са се борили срещу абсолютно злия враг и са победили въпреки невъзможните шансове, тогава днешните врагове – каквито и да са те – трябва да са същите, а унищожаването им е също толкова оправдано, тълкува посланията независимият руски журналист Алексей Ковальов в материал за Foreign Policy.
Русия трие от историята това, което ѝ е изгодно
Няма значение, че именно Съветският съюз, а не днешната по-малка и по-слаба Русия, печели Втората световна война, или че Червената армия е многонационална сила. Милиони украинци, беларуси, казахи и други се сражават и загиват, а Украйна и Беларус, в частност, претърпяват катастрофални страдания под германската окупация. Руснаците дори не се опитват да отрекат тези факти – те просто са ги изтрили от историята.
Още: Много жертви и ранени, след като руски дрон падна до автобус в Източна Украйна (СНИМКИ)
С майсторски ход на митотворчество Русия превърна съветската победа в изключително руско постижение, присвоявайки си цялата слава, цялото жертвоприношение и целия символичен капитал на антифашизма. Резултатът е митът за руския валяк, исторически праведен, военно неудържим, който смазва враговете на прах и прави съпротивата не само безсмислена, но и неморална.
Снимка: iStock
Истинска шега: 1418
На 12 януари „Можем да го направим отново“ се превърна в горчива шега за руснаците. На този ден войната на диктатора Владимир Путин в Украйна официално надхвърли 1418 дни – число, което е забито в съзнанието на всеки съветски и руски ученик. То отбелязва времето, необходимо за постигане на победа във Втората световна война – от момента, в който нацистите нахлуват в страната на своя съюзник през 1941 г., до капитулацията на Германия в тлеещите руини на Берлин.
Още: Успехите на фронта са кът, компенсира се с шумно говорене: Русия с Украйна днес (ОБЗОР - ВИДЕО)
Руснаците сега са изправени пред неопровержими доказателства за неуспеха си да отговорят на избрания от тях исторически стандарт.
Сравнението е още по-болезнено, когато се съпостави с хилядите километри, през които Червената армия е прогонила нацистките сили из Европа, и с няколкото квадратни метра замръзнала земеделска земя, която руските войски се борят да завземат тази зима.
Деморализиращият ефект от преминаването на този символичен праг е труден за количествено измерване, но е видимо разтърсващ дори за най-запалените руски патриоти. Огромният провал на инвазията вече е невъзможно да се отрече, или да се отхвърли като чужда пропаганда.
Украйна не загина – нито в планираните "три дни", за които щеше да се превземе Киев, нито в почти четири години война. Вместо това тя сега представлява сериозна заплаха за самата Русия, в мрачно, иронично самореализиращо се пророчество на собствените оправдания на Москва за инвазията.
Критичната руска инфраструктура е подложена на ежедневни удари от украински дронове, а противовъздушната отбрана е почти безсилна да ги спре. Твърденията, че руските сили все още напредват, звучат празно на фона на суровата реалност на колосалните загуби, понесени за незначителни, предимно символични печалби. Дори сред руснаците, подкрепящи войната, само садист би намерил утеха в този резултат: Без аналог от Втората световна война: "Великата сила" Русия със зашеметяващ брой жертви за почти нищо в Украйна.
Собственият символизъм на руската пропаганда се обърна срещу нея
Символичното значение на 12 януари, изглежда, е било достатъчно голямо, за да бъде просто изтрито от медийните мениджъри на Кремъл – не чрез оспорване на сравнението, а чрез включването му в черния списък. Това не е изключение, а позната рутина. Предишни проучвания на руските медии, включително и на самия Ковальов, показват, че специален отдел в Кремъл прави микроуправление на новинарската програма чрез редовни брифинги и неформални инструкции към старшите редактори. Резултатът е система, в която някои теми се раздуват агресивно.
Снимка: Kremlin.ru
1418-ият ден се вписва идеално в този модел - същите медии, които години наред отразяваха войната в Украйна с образи от Втората световна война и реторика от типа „Можем да го направим отново“, изведнъж не намериха ефирно време или място в колоните си за датата, която обърна техния собствен символизъм срещу тях.
Още: Нечовешко: Русия атакува с дрон родилен дом в Запорожие (ВИДЕО)
И все пак мълчанието не продължи дълго. Веднъж създаден, символът мигрира към единствените места в рускоезичната информационна екосистема, където може да бъде публично обработен извън обсега на Кремъл - руските медии в изгнание, рускоговорещите украински блогъри и полуавтономната, предимно базирана в Telegram провоенна „Z“ сфера (военните канали).
Антивоенно настроените руснаци като журналиста в изгнание Кирил Набутов третираха този важен момент като окончателно доказателство, че митът за „малката победоносна операция“ се е сринал в дълга, унизителна война – точно като в Афганистан, Чечня и други конфликти, в които се забъркаха Руската империя, Съветският съюз и съвременна Русия.
Известният украински журналист и блогър Денис Казански използва символичната цифра като пропаганден бумеранг в рускоезичния си канал в YouTube, като посочи, че приликата с Втората световна война важи само докато не се направи сметката. В този момент наративът вече не мобилизира, а става унизителен.
Друга група руснаци – яростни поддръжници на войната, но като цяло антикремълски ултранационалистични дисиденти – също признава символиката. Това им дава прикритие да критикуват правителството за неправилното управление на войната.
Още: Мирните преговори за войната в Украйна се отлагат с няколко дни
В широко цитирани публикации в Telegram Максим Калашников, дългогодишен сътрудник на затворения провоенен критик на Кремъл Игор Гиркин, написа, че Русия е останала с „кръв, руини и загуби“, докато други страни като Китай и САЩ жънат ползите.
Сближаването на тези гласове – антивоенни руски изгнаници, украински наблюдатели и руски ултранационалистични дисиденти – както и официалното мълчание около 1418-ия ден от началото на войната, бележат нещо рядко срещано: момент, в който емпиричната реалност надделява над контрола на Кремъл върху наратива.
„Специалната военна операция“ на Русия обективно се провали по всички стандарти, поставени от нейните архитекти. Първоначалните обявени цели – „денацификация“, „демилитаризация“ и смяна на режима в Киев – не само не са постигнати, но и са по-далечни, отколкото в момента на руската инвазия. Украинската армия не се е разпаднала, украинската държава не се е разградила, а западната подкрепа не е изчезнала въпреки хроничните забавяния и самоналожените ограничения: Зеленски с нови критики към Европа: Защо ракетите идват ден след като Русия вече ни е потопила в мрак?
Сравнението, което руските пропагандисти изграждаха в продължение на години, сега се превърна в точно обвинение, основано на календара. За същото време, което отне на Съветския съюз да напредне от покрайнините на Москва до Райхстага в Берлин, Русия на Владимир Путин се бори за украински села с жертви в размер на дивизия, като все още не успява да окупира напълно руините на Покровск и Купянск. Това са сравнително малки градове, които Путин фалшиво обяви за „освободени“.
Снимка: iStock
Руската медийна машина се плаши да не стане като с Иран и Венецуела
Още по-разкриващо е сриването на доверието сред най-преданите поддръжници на войната. Руската държавна телевизия – пропагандната машина, която години наред разпространяваше наратива за неудържимия валяк – сега признава „тотален хаос“ и предупреждава, че руската икономика може да сподели съдбата на Венецуела или Иран.
Този месец Владимир Соловьов, водещ на токшоу и един от най-надеждните пропагандисти на Путин, заяви пред зрителите, че войната ще продължи „дълго време“ и че Русия трябва да се подготви за икономика, която вече не разчита на приходите от петрол. Той едновременно признава „колосални проблеми“ и „реална стагнация“. Военни блогъри, подкрепящи войната - като Юрий Котенок - се оплакват от сериозен недостиг на войски и украински контраофанзиви, които са изтласкали руските сили от защитените им позиции. Това са твърдения, намиращи се далеч от предишната реторика за неизбежна победа.
1418-ият ден не е само символично унижение, а емпиричен праг, отвъд който митовете, поддържащи тази война, вече не могат да функционират. Когато пропагандистите на Кремъл признават „тотален хаос“, ултранационалистичните блогъри говорят за „кръв, руини и загуби“, а времевата линия, която трябваше да оправдае войната, вместо това я осъжда, контролът над наратива се е сринал. Остава не дебат за резултатите, а бавното, мъчително признаване на катастрофата, видимо във внимателно формулираните признания на държавната телевизия и горчивите обвинения, които заливат националистическите канали в Telegram.
Митът за Русия като непобедим валяк, движен от историческата съдба, е изчерпан – унищожен от Украйна и победен от календара, пише Алексей Ковальов за Foreign Policy.
Още: ЕС ще накаже Путин навръх четвъртата годишнина от войната в Украйна (ВИДЕО)
