Дроновете, появили се късно вечерта на 25 септември над Шлезвиг-Холщайн, най-северната германска провинция, не са летели по обичайните хаотични маршрути, които човек би очаквал от заблуден аматьор. Според вътрешен доклад, с който се е запознала редакцията на германското списание Der Spiegel, те са летели по прецизни, успоредни траектории, сякаш са оглеждали какво се намира под тях. А под тях се е намирал цял комплекс от критични инфраструктурни съоръжения - електростанция, петролна рафинерия, болница и оръжейна фабрика, собственост на конгломерата Thyssenkrupp.
По-късно дронове са се появили над военна база в провинция Мекленбург-Предна Померания и над пристанището на неговата столица Росток. Няколко дни по-рано, малко по-на север, дронове бяха забелязани над летищата в Копенхаген и Осло, както и над датски петролни находища в Северно море и около датски и шведски военни бази.
"Няма съмнение, че всичко сочи, че това е дело на професионалисти", категоричен бе министърът на отбраната на Дания Троелс Лунд Поулсен, определяйки случващото се като "хибридна атака".
Още: Космическото командване на Великобритания: Русия постоянно пробва да заглуши сателитните ни сигнали
Реална заплаха, която все още внимателно заобикаля директната война
От избухването на войната в Украйна руските разузнавателни служби водят кампания на саботажи и подривна дейност в цяла Европа. Тези враждебни действия, наричани по различен начин - от "хибридна война" до "тактики в сивата зона" са средният етап между мира и откритата война. Тези действия включват всичко - от свалени изтребители до кибератаки.
И заплахата е съвсем реална, пише в своя статия The Economist. Неотдавнашно проучване на британския мозъчен тръст Международен институт за стратегически изследвания установи, че броят на потвърдените случаи на руски саботаж срещу европейска инфраструктура се е увеличил повече от три пъти между 2023 и 2024 г.
Норвежката разузнавателна служба наскоро отбеляза, че по-рано тази година руски хакери са поели контрол над местен язовир, причинявайки незабелязано изтичане на вода в продължение на няколко часа.
На 17 септември пък литовските власти обвиниха 15 лица, свързани с руското военно разузнаване, в поставяне на взривни устройства в товарни самолети, което причини пожари в Германия, Полша и Обединеното кралство миналата година.
Дилемата на защитника
Какъв отговор ще избере Западът на тази вълна от провокации, при много от които е трудно да се проследят вероятните извършители, ще има сериозни последици за сигурността на Европа.
Защото тук се появява "дилемата на защитника", казва Елизабет Брау от Атлантическия съвет - от една страна ако се отговори твърдо, това може да се счете за прекалена реакция; от друга страна липсата на отговор би означавала загуба на доверие в способността за защита.
Западните страни признават, че Русия ги тества, но имат разминавания относно това как трябва да действат в отговор. И именно това е една от целите на руските действия: да посеят раздори и съмнения сред съюзниците, по-специално, относно готовността на САЩ да защити европейските си партньори.
Дроновете, изпратени да разузнават над Германия и Скандинавия, са само част от по-широк въздушен проблем. Припомняме, че на 10 септември руски дронове-примамки навлязоха дълбоко над полска територия, а на 19 септември три руски изтребителя МиГ-31 прекараха 12 минути във въздушното пространство на Естония. Норвегия от своя страна твърди, че Русия е нарушила въздушното ѝ пространство три пъти през тази година.
Не само че тези нарушения са се удвоили през последната година, но те са станали и много по-сериозни. Нарушаването на въздушното пространство на Естония е най-фрапиращото от 20 години насам. Атаката с дронове срещу Полша бе също с много голям мащаб.
Снимка: istock
Нищо не се случва случайно в Русия
Западните страни не могат да кажат със сигурност защо Русия е засилила провокациите си. "Нищо не се случва случайно в Русия", казва обаче естонският министър на отбраната Хано Певкур. А германският външен министър Йохан Вадефул на 29 септември добави, че едно нещо поне е сигурно - че "Русия изпитва нашата решителност".
Част от обяснението може би се крие в поведението на американския президент. През последните дни Доналд Тръмп звучеше много по-малко дружелюбно настроен към Владимир Путин. В същото време обаче изглежда, че той се опитва да си измие ръцете от войната в Украйна. Друг момент е, че проектът на новата Национална отбранителна стратегия на САЩ омаловажава значително значението на Европа. "Сега Путин започна нахлувания на границата на НАТО", отбеляза министърът на финансите на САЩ Скот Бесент на 24 септември. "Единственото, което мога да ви кажа, е, че САЩ няма да се намесят с войски или нещо подобно", добави той.
Още: Въоръжаване, всяване на несигурност и страх: Стратегията на Путин е прецизно изчислена
Когато Тръмп беше попитан дали смята, че НАТО трябва да сваля руски самолети, нарушаващи въздушното му пространство, той отговори без заобикалки: "Да, смятам." Миг по-късно обаче, когато беше попитан дали би помогнал на съюзниците си в подобен сблъсък, той отговори уклончиво: "Зависи от обстоятелствата." Тази амбивалентност на САЩ едва ли е добър сигнал за Европа, която трябва да реши как да реагира.
Русия буксува в Украйна затова търси други начини за действие
"Мисля, че търсят нови начини за действие, защото не могат да направят нито една крачка напред в Украйна", каза румънският министър на отбраната Ливиу-Йонут Мостяну. Неговият естонски колега Певкур споделя това мнение: "Вероятно това е, защото не се справят много добре на бойното поле затова се опитват да окажат натиск върху Европа и Запада като цяло, да им кажат: "Занимавайте се с вашите си неща, с вашата си противовъздушна отбрана и не предоставяйте противовъздушна отбрана на Украйна."
Неслучайно действията на Русия са насочени специално срещу някои от страните, които предоставят най-голяма помощ на Украйна. Например, срещу Дания, която е първата членка на НАТО, която ще започне производство на украински оръжия на своя територия. Както вече бе обявено, очаква се компанията "Fire Point", която произвежда украинските крилати ракети с голям обсег "Фламинго", да започне да произвежда твърдо ракетно гориво близо до датска авиобаза през декември.
А що се отнася до Полша - руската атака срещу нея очевидно е свързана с факта, че Полша, конкретно чрез летище Жешув, отдавна е основен център за прехвърляне на военна помощ към Украйна.
Още: Украински военен обясни как Русия ще пробие НАТО: Алиансът не си вади поуки
Изпращайки дронове във въздушното пространство на НАТО докато в същото време отрича, Путин иска да покаже, че страните, които пряко участват в производството на украински ракети с голям обсег и в доставките на оръжие за Украйна, ще търпят преки загуби, казва Александър Габуев, ръководител на Центъра "Карнеги Русия Евразия" в Берлин, цитиран от The Economist.
Заплахи не съм политиците, а към населението
Путин няма нужда да плаши западните политици и генерали. Вместо това той се опитва да постигне целите си като всява тревога у населението на страните, към които е насочил атаките си, като по този начин подкопава доверието им в техните правителства. Така иска да накара избирателите да се замислят два пъти преди да подкрепят Украйна и да заемат враждебна позиция спрямо Русия.
В това отношение тактиките на Русия в "сивата зона" са много сходни с тези, които Китай използва по отношение на Тайван. Постепенното обграждане на Тайван с все по-смели и чести военни учения на китайската армия е отчасти насочено към подкопаване на морала на обикновените тайванци и създаване на впечатлението, че анексирането на острова от Китай е неизбежно.
Още: Путин е в ситуацията на Хитлер от лятото на 1941 г.
Китай може да си позволи да чака докато Русия е в параноя
Разликата обаче е, че Китай притежава значително икономическо влияние, което може да използва, за да окаже натиск върху съседните страни. Освен това, времето е на негова страна, казва Майкъл Мазар от RAND Corporation, вашингтонски мозъчен тръст. "Китайските лидери вярват, че историята вече се движи в тяхна посока и затова не са така параноични и нетърпеливи да нанесат удар както руснаците. Докато Русия е в неизгодно положение и смята, че трябва да поеме по-големи рискове."
Може би най-добрият отговор за Европа би бил да се съсредоточи не толкова върху тези атаки в "сивата зона", колкото в усилване на помощта за Украйна - с други думи именно върху това, на което Русия се опитва да попречи с действията си. Именно то би било по-продуктивно.
Още: Суперармията на Украйна затъмни всички на континента - кошмарът, който Путин сам си създаде
Както естонският министър на отбраната Певкур каза: "Трябва да бъдем по-умни и да забравим за това (руските хибридни атаки - бел.ред.). Да, ще отговорим военно, ако е необходимо. Разполагаме с необходимите средства и ще отговорим. Но от стратегическа гледна точка трябва да окажем по-голям натиск върху Русия чрез санкции, контрол върху цените на петрола и военна помощ за Украйна."
Остава да разберем дали Европа ще се обедини около това.
