България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Иван Арабаджията е сред най-значимите дейци на българското националноосвободително движение през XIX век. Макар името му да не е толкова популярно като това на Левски, Бенковски или Каблешков, съвременниците му го определят като един от най-верните помощници на Апостола.
Кратки биографични данни
Иван Атанасов (Танов) е роден, според повечето изследователи, около 1833 г. в село Каратопрак (днешното Черноземен, Пловдивско). Има и предположения, че е роден в Карлово, но те не са широко приети. Той е по-малкият брат на революционера Петър Арабаджията.
В младежките си години известно време пребивава във Влашко, където усвоява занаяти. По-късно се установява в село Царацово, край Пловдив, където работи като арабаджия (майстор на коли и каруци). Именно от професията си получава прозвището "Арабаджията".
Още: Момчето, спасило руската армия в Кримската война: Трагичната орис на невероятния капитан Райчо
Срещата с Левски
Животът му се променя след срещата с Васил Левски. Той става един от най-доверените хора на Апостола. Придружава го при изграждането на комитетската мрежа в Пловдивско, изпълнява куриерски и организационни задачи, укрива го в дома си. В своите "Записки по българските въстания" Захарий Стоянов описва как Левски е имал пълно доверие в Арабаджията и е обсъждал с него дори най-опасните решения.
След гибелта на Левски през 1873 г. Иван Арабаджията не прекратява революционната си дейност, а се включва в подготовката на Априлското въстание.
На събранието в Оборище е изпратен като представител на революционния комитет в Царацово.
Априлското въстание
След избухването на въстанието през април 1876 г. организира въстаническа чета в района на Царацово.
Още: Как една пиеса, преведена от Кръстьо Пишурка, разплака българите и влезе в "Под игото"
Въстанието обаче е потушено. Иван Арабаджията е заловен от османските власти и подложен на тежки изтезания. Въпреки това не издава никой от другарите си. След няколкомесечен арест е освободен.
Захарий Стоянов за Арабаджията
В "Записки по българските въстания" Захарий Стоянов разказва развълнуван за срещата си с Арабаджията:
Бай Иван Арабаджията "който е бил на Левски дясната ръка още от 1864 година, при когото са дохождали за съвети Димитър Общият, Ангел Кънчев, Ст. Стамболов, Бенковски, Волов и пр. Бай Иван Арабаджията!
Дали има събитие, извършено в Тракия от 1862 година за нашето освобождение, в което той да не е вземал участие. Бае Иван е едничкият селянин по цяла България и Тракия, който е работил най-деятелно и усърдно, който е стълб на българските движения. Село Царацово е столицата на българските революционерни апостоли, бай Иван Арабаджията им е баща или съветник, а скромната му къщица е тяхно прибежище! Цели пет години, през месец, през два, Левски ни в туй, ни в онуй време е посещавал Царацово, преседявал е при бай Ивана или у верния му съсед Божила по няколко деня, а много пъти и по неделя. Щом е имало да се върши нещо сериозно, Левски е вземал за себе си ако не бай Ивана, то поне неговите съвети."
След Освобождението
След 1878 г. Иван Арабаджията взема участие в подготовката и осъществяването на Съединението през 1885 г., като предвожда малка доброволческа чета. Заради авторитета си е избран за народен представител в IV, V и VI Обикновено народно събрание.
Още: "Бедни, бедни Македонски": Кой е реалният българин зад известния герой на Вазов
Съвременниците му го описват като изключително честен, скромен, безусловно отдаден на революционното дело. За разлика от някои други революционери, той не търси слава и остава в историята преди всичко като организатор и надежден помощник. Без хора като него изграждането и функционирането на комитетите на Левски би било практически невъзможно.
Иван Арабаджията умира на 13 февруари 1901 г. в Пловдив.
