X
 
 

Митко Павлов: 90'те минаха с бой

4916 0
Митко Павлов: 90'те минаха с бой
Един от любимите ни герои, Митко Павлов не обича да го наричат „известен“ или „звезда“, въпреки че според нас е сред малкото, които наистина са такива. Но го разбираме, защото в България смисълът на тези думи се е поизкривил. На нас господин Павлов винаги ни е забавен и с интересна гледна точка. Ето, една от последните му такива е „Разкошно“, серията от интересни и откровени видео интервюта с чудесен подбор на гостите, поканени да седнат в тоалетната. Прочетете в нашия разговор какво мисли Митко за катаджиите и за Кобилкина, какво сънува обикновено, на какво се дължи младоликостта му и как му е викал чичо му като малък:

Кога да очакваме новият сезон на „Разкошно“? 

Забавих се, признавам, но искам да е подплатено финансово. Тоест, искам да се продаде, за да може да имам свободата да правя още безумия вътре. За момента само преговарям с различни агенции и отделни клиенти.

Кого никога няма да поканиш там? 

Няма такъв човек. По-скоро въпросът трябва да е обратен, защото много от така наречените „звезди“ (щот' тук е пълно със звезди и нямза кой да работи), та, повечето от така наречените звезди отказват. Не обичат да ги бъзикат, да седнат на тоалетна, да се вадят от зоната си на комфорт. Това само по себе си е комично, но и тукашните звезди са такива – комични сами по себе си.

Изглеждаш като голям бърборко и в личния си живот, така ли е? 

Уви, да. Философствам много. Чичо ми, когато бях малък, ми викаше „Досьо“. Мисля, че е показателно (смее се).

Когато те е спирал катаджия или са искали да те бият примерно – успяват ли да те взимат насериозно и да си нямаш проблеми в такива ситуации? 

Както се казва „били сме ги и пак че ги биеме“... Когато те спре КАТ, знаеш, че има винаги едно първоначално стъписване. Дори без да си виновен, започваш наум да изреждаш възможни причини. Защото тук те спират по всевъзможни причини. В общи линии, когато ме е спирал КАТ, и двете страни сме сериозни. Хубавото е, че въпреки наложеното мнение относно социалното животно „катаджия“, аз мога само добри неща да кажа за тези хора. Когато съм бил виновен, съм си понасял наказанието, отнемана ми е и книжката, както и са ми правили компромис за дребни неща като колан или фарове. Мисля, че това е двупосочен процес, когато подходиш към друг човек с агресия и ненужни нападки, той няма как да ти отговори с усмивка. Да, вероятно и там има много „слаб материал“, но аз съм се сблъсквал само с изключително любезни и професионални служители.

А относно боя... Навремето много бой имаше. 90-те минаха с бой. Аз обикновено бягах, защото не блестях с физика, но пък имах доста яки приятели, които спасяваха положението. По кварталите много бой се ядеше. По чуждите такива. А ние доста ходехме по купони и обикновено всичко завършваше с бой. Прибирал съм се полугол от Люлин, примерно (смее се) и то не от любов към еротиката. 

Да, понеже не ни приличаш на човек с такива увлечения. Кога си бил най-сериозен? Ако може да ни отговориш сериозно на този въпрос 

Мисля, че на погребение. И на една сватба.

А какъв би бил несериозният ти отговор на "Кога си бил най-сериозен?"? 

По време на секс.

Има хора, които като деца са вярвали, че притежават само определен брой думи, които могат да изговорят и като той свърши, ще загубят умението да говорят. Ти явно не си от тях. Но какви други странни вярвания си имал като дете? 

Не си спомням. Честно! По-късно имах мои си суеверия. Че ми върви когато излизам с точно определени гащи, примерно. Или определена песен. Но и това отмина.

Кога си бил най-мълчалив в живота си? 

Когато съм виновен. И ме е яд на мен си.

А като се нацупиш, как реагираш? Млъкваш и не говориш на човека или? 

Напоследък, да. Преди се обяснявах в началото защо съм ядосан. Което е мега глупаво. Сега пак се обяснявам, ма след време. Което също е мега глупаво.

Кога те е било най-много срам от хората? А от себе си? 

От хора не си спомням да ме е било срам. От мен си – сравнително скоро, когато си позволих да кажа неща, които не биваше. И то на близък приятел. Той прости, но мисля, че винаги ще ми е терсене в тоя аспект. И извинението тук не върви. Щот' вече е сторено.

А кога си се чувствал най-най-велик последно и си стъпвал на 5 сантиметра над земята? 

Мога да отговоря с поне три ситуационни клишета. Не съм се чувствал чак толкова най-най. Всяка положителна емоция или признание от околните те кара да повярваш в себе си и да летиш.

Изглеждаш ни така, както преди 10-15 години. Каква е тайната на младостта ти? Скрит портрет някъде с реалната ти възраст и греховете ти, изобразени на него, или?

Пия анасон (смее се).

Любимият ти инфуенсър/влогър/мотиватор?

Наталия Кобилкина. Изумявам се от находчивостта на тази жена и как успява от тъпотията и откровената идиотия на други жени да изкарва съвсем приятни доходи. Дълбок поклон без никакъв майтап. Иначе се надявам скоро тая тъпотия с инфлуенсъри и тем подобни изкопаеми да приключи. Едно на ръка, че не продават нищо, както се очаква, но съвсем друго е, че всеки искащ да е известен с това , че е известен, намери своето его (смее се) или алтер его. Доста неразбираем отговор, признавам, но не мисля, че хората имат нужда да бъдат напътствани, водени и т.н. А може би греша. 

Последно какво те разплака? 

Филм. „Животът такъв, какъвто е“. Препоръчвам. Сладникав, но такова ми беше настроението.

А кога последно плака заради себе си, от самосъжаление? 

Отдавна трябва да е било. Не помня. Не помня да съм се самосъжалявал някога. Било ме е яд на мен си, търсил съм начини да се впиша примерно в нещо, но никога не съм се съжалявал. Не познавам подобно чувство.

Застраховал ли си си гласа? Този, с който говориш, не за гласуване по време на избори, нали.

Не. Защото трябва да спазвам точно определен режим, който застрахователят ще съгласува с лекар. А нямам желание. Другият глас винаги го продавам, търсен съм много при балотажи (смее се).

Какво сънуваш най-често? 

Сънувам филми. В повечето случаи някакви екшъни. Обикновено сънувам конфликти. И сутрин чета съновник.

Мъчно ли ти е, че си роден на 30 декември, събираш ли гости, скромно ли минава? Защото все пак кой би искал да посреща Нова година с махмурлук? 

Е, теб мъчно ли ти е, че си роден?! Мъчно ми е много, да. Да не се бях раждал. Баси нелепостта. Вече 42 години живея в мъка, че съм роден.

Коя е най-веселата простотия, която си прочел за себе си в медиите? 

Че съм спрял алкохола. Казвам го с презумпцията, не че пия много, а че го четох с баща ми в един ресторант, точно когато поръчвахме и беше много смешно защото сервитьорът ми донесе вестника и ме попита „Сигурен ли си, че това поръчваш?“. Но аз не съм интересен, защото водя съвсем ординарен начин на живот и не се правя на интересен, и не ме касаят проблемите на известните. Да не говорим, че имам познати из жълтите издания и обикновено съгласуват с мен това, което ще пишат.

А колко често те бъркат с вицеадмирал Димитър Павлов? 

Всеки път на учèния.

Има ли бранд, чийто маркетолози би искал да подсетиш колко чудесно рекламно лице си за него? 

За нищо не ставам аз, има си известни.

Нещо супер мъдро за финал? 

Здрави да сме!

 

Интервю на Милен Антиохов

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
Последно в Актуално