България има с какво да се гордее, но много често българите или забравяме, или не знаем. В новата ни рубрика "Невъзпятите герои", като отговорна медия Actualno.com ще запознава и припомня на читателите си имената на достойни хора, които са неразривно свързани с България и са постигнали много. Те са причина и повод за гордост за всеки българин.
Сред тях е Тодор Пеев - писател, общественик и участник в национално-освободителните борби.
Биографични данни
Тодор Пеев е роден в Етрополе през 1842 година. Първоначално учи в родния си град, след това в Ловеч и София. След това завършва образованието си във Френския колеж в Цариград.
След завършването на колежа, Тодор Пеев преподава в Силистра, Кюстендил и Етрополе. Участва в национално-освободителните борби и е председател на Етрополския частен революционен комитет на ВРО, основан при едно от посещенията на Левски в града.
Дейно участва и в Общото събрание на БРЦК в Букурещ. Има отношение към Арабаконашкия обир и след извършването му заминава за Браила. Там работи като деловодител на Българското книжовно дружество. Изявява се и като редактор на "Периодическо списание на Българското книжовно дружество".
Тодор Пеев участва активно в подготовката на Старозагорското въстание, а след това и на Априлското въстание.
Снимка: Wikipedia
В следосвобожденска България той заема редица важни административни длъжности - назначен е за окръжен началник на Златишко, Кюстендилско, Варненско, Плевенско и Свищовско, а след това и за окръжен управител във Варна.
Творчество
Тодор Пеев членува в Българското книжовно дружество. Автор е на фейлетона "Браилски искрици", на драмите "Даскал Генко" и "Фудулеску, прокопцаният зет на хаджи Стефания".
Личните си спомени от срещите си с Васил Левски той публикува в сборника "Сборниче Васил Левски. За спомен на 25-тата годишнина от смъртта на Левски", който излиза през 1898 година.
Още: Единственият българин, снабдявал руските дворяни с кожи, става най-големият дарител на София
Трагичният край
През 1882 г. Тодор Пеев е уволнен и пенсиониран, макар и само 40-годишен. Огорченият писател пише писмо до Захари Стоянов с молба да му разреши да продължи да работи като учител. Но така и не получава отговор.
През 1899 г. властта се сеща отново за забравения писател и участник в национално-осовободителните борби и той е назначен за окръжен управител на Варна. Но след това е уволнен лично от цар Фердинанд. Огорченият Пеев се завръща в София и заживява със спомените си. Но животът в уж освободената родина, за чиято свобода се е борил, не го радва. На 26 юли 1904 г. той слага край на живота си като се прострелва.
