Парламентът окончателно прие държавния бюджет за 2026 г., с който управляващите от "Прогресивна България" прокараха редица промени, излизащи далеч извън финансовата рамка на държавата. Сред тях са замразяване на минималната работна заплата по досегашната формула, нов начин за изчисляване на трудовия стаж, промени във финансирането на общините, ограничаване на бордовете на държавните предприятия, увеличение на винетките и акцизите върху тютюневите изделия.
След повече от 12 часа дебати парламентът прие закона на второ четене. Между първо и второ четене бяха внесени над 70 предложения, повечето от които бяха отхвърлени. Не получиха подкрепа исканията за по-високи майчински, за увеличение на данъчните облекчения за родители, за по-високи ученически стипендии и за пълна забрана на рекламата на хазарт.
Минималната работна заплата
Още: Депутат на Радев обиди грозно Теменужка Петкова от парламентарната трибуна (ВИДЕО)
Една от най-оспорваните промени е отпадането на действащата формула, според която минималната работна заплата се определя като 50% от средната брутна работна заплата за страната.
Депутатите решиха през 2026 г. механизмът да не се прилага, а минималната заплата да остане 620,20 евро до приемането на нов модел, който трябва да бъде договорен между държавата, работодателите и синдикатите.
Асен Василев от "Продължаваме промяната" настоя първо да бъде приета новата формула и едва след това да се замразява минималната заплата, но предложението му не беше подкрепено. Текстът беше приет с гласовете на "Прогресивна България" и "Демократична България". В бюджетната комисия мярката получи подкрепа и от ГЕРБ, но при окончателното гласуване партията гласува "против".
От минималната работна заплата зависят и редица социални плащания. Още: Официално: Парламентът прие бюджет с 5.7% дефицит
Почасово изчисляване на трудовия стаж
С промени в Кодекса на труда се въвежда нов начин за изчисляване на трудовия стаж. От началото на 2027 г. той ще се натрупва според реално отработените часове.
Това означава, че служителите на четиричасов работен ден ще трупат трудов стаж два пъти по-бавно от работещите на пълен работен ден. Промените ще се прилагат само за бъдещия стаж, а вече придобитият ще бъде признат по досегашния ред. Новите правила засягат и хората с повече от един трудов договор, като стажът ще се изчислява по всяко правоотношение поотделно.
Отпадат автоматичните увеличения на заплатите
Още: "Не сме като при Жан Виденов, но вървим натам": Георги Ангелов с предупреждение за бюджета
Бюджетът спира за 2026 г. действието на автоматичните механизми за увеличение на възнагражденията на учители, университетски преподаватели, военнослужещи и служители в МВР. Те не се отменят окончателно, но няма да се прилагат през следващата година.
Министрите, заместник-министрите, председателите и членовете на държавни комисии и други еднолични и колективни органи няма да получават бонуси за постигнати резултати.
В същото време възнагражденията на ръководителите на редица държавни комисии и агенции бяха обвързани с депутатските заплати, които в момента са замразени. Аналогично правило беше прието и за съдебната власт.
Нов ред за общинските проекти
Парламентът премахна създадената през 2024 г. Общинска инвестиционна програма, известна като "Приложение №3" към бюджета.
Вместо проектите да бъдат включвани в приложение към закона за бюджета, общините вече ще кандидатстват пред Министерството на регионалното развитие и благоустройството, а окончателното решение ще се взема от Министерския съвет.
Разширява се и кръгът на допустимите за финансиране проекти. Освен вече договорените с регионалното министерство ще могат да бъдат финансирани и проекти, за които общините са подали необходимите документи в срок. Регионалният министър ще може да променя параметрите им, без това да увеличава максималната им стойност.
По-малки бордове в държавните предприятия
Парламентът ограничи броя на членовете на управителните и надзорните органи в държавните предприятия до трима души, а по изключение - до петима.
Първоначалното предложение възнагражденията им да не надвишават заплатата на ресорния министър беше оттеглено от самите управляващи с обещание по-късно да бъде предложен нов механизъм.
Закриване на Комисията по досиетата
С бюджета се поставя началото на закриването на Комисията по досиетата. До 15 септември вицепремиерът Иво Христов трябва да подготви законови промени за прехвърляне на дейността ѝ към Държавна агенция "Архиви". Още: Гълъб Донев: Призовавам за реалистични нагласи и очаквания към бюджет 2026 г.
Промяната беше остро критикувана от опозицията. Мартин Димитров от "Демократична България" заяви, че комисията не трябва да бъде закривана, преди да приключи проверките на новите министри, заместник-министри, областни управители и други длъжностни лица. Финансовият министър Гълъб Донев увери, че тези проверки ще бъдат извършени.
По-високи винетки и акцизи
От 1 август винетните такси се увеличават с 30%.
Повишават се и акцизните ставки за тютюна за пушене. Те ще бъдат 130 евро за килограм от 1 август 2026 г., 138 евро от 1 март 2027 г. и 146 евро от 1 януари 2028 г.
Въвежда се и лицензионен режим за т.нар. афилиейт оператори в хазартния сектор, като комисионите им ще се облагат с 10%. Не беше приета нито пълната забрана на рекламата на хазарт, предложена от "Продължаваме промяната", нито предложението на "Демократична България" за увеличение с 50% на таксата върху хазарта.
Други решения
Депутатите одобриха отпускането на 2 млн. евро за реставрацията на паметника "Шипка", като средствата ще бъдат осигурени чрез намаляване със същата сума на бюджета на Народното събрание.
Запазва се данъчното облекчение за деца в размер на 306,78 евро на дете, но предложението то да бъде удвоено не беше прието.
Отхвърлени бяха и предложенията на ГЕРБ, "Продължаваме промяната" и "Възраждане" за увеличение на ученическите стипендии, чийто минимален размер не е променян от 1999 г.
