При изготвянето на доклада за България нито една страна в ЕС не е "извадена" при формирането на критерия за инфлация, за разлика от случая с Хърватия от 2023 г., става ясно от конвергентния доклад на ЕЦБ. Тогава бе преценено, че данните от Малта и Португалия не трябва да бъдат взети предвид заради значително по-ниската им инфлация от останалите страни в ЕС. За последно Словакия през 2008 г. се присъедини към еврозоната, без да има страни, чиито данни не са отчитани. Оттогава, освен Хърватия, еврото приеха Естония, Латвия и Литва.
Инфлацията
По отношение на критерия за ценова стабилност през април 2025 г. средният 12-месечен темп на инфлацията по хармонизираната европейска методика в в България е 2,7 процента, т.е. малко под референтната стойност от 2,8 процента. Референтната стойност се основава на трите държави членки с най-добри резултати по ценова стабилност, т.е. Ирландия (1,2 процента), Финландия (1,3 процента) и Италия (1,4 процента), като се вземе средната им инфлация през последните 12 месеца и се добавят 1,5 процентни пункта, пише в доклада на ЕЦБ.
Още: Приемаме еврото: Зелена светлина за България в еврозоната
Състояние на публичните финанси и равнище на държавния дълг
По отношение на фискалния критерий ЕЦБ отчита, че България не е била обект на процедура за прекомерен дефицит от 2012 г. Бюджетният дефицит на консолидирания държавен бюджет на страната е 3,0 процента от БВП през 2024 г., т.е. на нивото на референтната стойност от 3 процента. Съотношението на брутния държавен дълг към БВП е 24,1 процента, т.е. доста под референтната стойност от 60 процента, и е доста под 60 процента от БВП през последните 20 години.
Лихвени проценти по държавния дълг
Дългосрочните лихвени проценти в България са средно 3,9 процента през референтния период от май 2024 г. до април 2025 г. и следователно са под референтната стойност от 5,1 процента за критерия за конвергенция на лихвения процент.
Още: "Политико" за България: "Най-бедната страна в ЕС се готви да влезе в еврозоната"
Членството в ЕРМ 2
По отношение на валутно-курсовия критерий българският лев участва в ЕРМ 2 през двегодишния референтен период от 20 май 2023 г. до 19 май 2025 г. През референтния период левът не показва отклонение от централния курс от 1,95583 лв. за евро, отчитат от ЕЦБ.
България е изпълнила почти всички поети ангажименти след влизането си в ЕРМ 2 и е поела ангажимент да изпълни оставащите мерки, свързани с реформите в държавните предприятия и рамката за несъстоятелност. Всички отворени въпроси са включени в Плана за възстановяване и устойчивост на страната, се посочва в анализа на ЕЦБ.
От ЕЦБ допълват, че е необходим по-нататъшен напредък за справяне с оставащите недостатъци в областта на борбата с прането на пари и финансирането на тероризма. В тази връзка от ЕЦБ отчитат, че основните политически ангажименти са реализирани, но е необходимо по-нататъшно напредване за отстраняване на оставащите слабости. По-конкретно България е насърчена да ускори усилията си за изпълнение на елементите от плана за действие, приет от Групата за финансови действия (FATF), след като страната бе включена в така наречения сив списък на FATF през октомври 2023 г.
Съответствие с правото на ЕС
От финансовата институция, базирана във Франкфурт, отчитат, че "що се отнася до съвместимостта на националното законодателство, българското законодателство е съвместимо с Договора за функциониране на Европейския съюз и Устава на Европейската система на централните банки (ЕСЦБ), както се изисква по член 131 от ДФЕС".
Последната ключова промяна в тази посока беше приемането на изменение в Закона за БНБ, чрез преходни и заключителни разпоредби към Закона за държавния бюджет през тази година. С тях се регламентира това, че в случай че управителят или някой от подуправителите на БНБ реши да приеме да бъде служебен министър-председател, то той подава оставка от поста си в централната банка. За промените настояваха от ЕЦБ, за да се запази независимостта на БНБ.
