Социалната подкрепа на държавата се разширява, но цената е все по-голяма зависимост на осигурителната система от данъците. Над 45% от разходите на държавното обществено осигуряване вече се покриват с трансфери от централния бюджет. Това показва одит на Сметната палата за социалните плащания от бюджетите на социалното министерство и на държавното обществено осигуряване в НОИ за периода 1 януари 2020 г. - 30 юни 2026 г.
ОЩЕ: На комисия: Мина важно предложение за ТЕЛК-овете, опозицията не го одобрява
Според одита социалните плащания растат значително по-бързо от икономиката и приходите в държавата. Това подобрява защитата на уязвимите групи, но създава сериозен риск за публичните финанси. Осигурително-социалната система става все по-скъпа и негъвкава и губи финансовата си самостоятелност, предупреждават експертите и препоръчват по-задълбочени предварителни оценки на въздействието, пише в. "Сега".
Социални помощи
За 6,5 г. по осем специални закона от бюджета на социалното министерство са изплатени 7,4 млрд. евро. Подпомогнати са над 5 млн. случаи и лица, като най-много средства - около 4,4 млрд. евро, са насочени към хората с увреждания и личната помощ.
Одитът откроява три промени, силно увеличаващи разходите. От юни 2023 г. социалните помощи вече се изчисляват на базата на линията на бедност, а не на гарантирания минимален доход. Така основата скача от 75 лв. на 504 лв. през 2023 г. и достига 764 лв. през 2026 г. Това разширява кръга на правоимащите и води до ръст от 110% на изплатените помощи по Закона за социално подпомагане, достигнали 145 млн. лв. през м.г.
Обвързването на възнагражденията на социалните и личните асистенти с минималната работна заплата, която за периода 2020-2026 г. се увеличава двойно, води до скок на разходите за асистенти от 202 млн. лв. през 2020 г. на 1,3 млрд. лв. през 2025 г.
ОЩЕ: Мирчев показа документ, доказващ намеренията на управляващите за втората пенсия (СНИМКА)
Третата мярка е отпадането през 2023 г. на доходния критерий за еднократната помощ за ученици в 1. и 8. клас и разширяването ѝ до всички ученици от 1. до 4. клас. Плащанията нарастват почти 9 пъти - от 9,47 млн. лв. през 2020 г. до 73,31 млн. лв. през 2025 г.
Осигуровките не смогват на разходите
Още по-сериозен е проблемът в държавното обществено осигуряване. Промените в максималния и минималния осигурителен доход, пенсионната формула и начина на определяне на обезщетенията подобряват доходите на хората, но увеличават зависимостта на системата от държавния бюджет.
Приходите от осигурителни вноски почти се удвояват - от 7,88 млрд. лв. през 2020 г. на 14,87 млрд. лв. през 2025 г. Според одиторите това се дължи основно на увеличението на минималния осигурителен доход, минималната заплата и инфлацията, а не на икономически растеж. За периода броят на осигурените лица нараства едва с 6,4%.
Увеличението на минималния осигурителен доход нараства с въведения автоматичен механизъм (50 на сто от средната брутна работна заплата за 12 месеца) за определяне на минималната работна заплата от 2023 г. Скокът за осигуряващи и самоосигуряващи се е около 77%. Това обаче увеличава и разходите, тъй като минималният осигурителен доход е база за изчисляване на различни обезщетения.
В същото време разходите на ДОО нарастват с 91% - от 14,28 млрд. лв. през 2020 г. до 27,28 млрд. лв. през 2025 г. За 2026 г. се очаква да достигнат близо 30 млрд. лв. Покритието им със собствени осигурителни приходи пада от 59,9% на 54,9%. За балансирането на системата през 2025 г. са необходими над 12 млрд. лв. от централния бюджет - повече от 45% от всички плащания на ДОО.
Пенсиите са все по-голям дял
Делът на пенсиите в общите разходи на ДОО нараства от 78% през 2020 г. до 89% към 30 юни 2026 г. Според одита нормативните промени в пенсионната формула и при определянето на обезщетенията водят до изпреварване на разходите спрямо приходите с над 17 процентни пункта.
Сред основните фактори са увеличаването на тежестта на една година осигурителен стаж на 1,35 от декември 2021 г., довело до преизчисляване на всички пенсии и допълнителен разход от 449,1 млн. лв. през 2022 г. През юли 2022 г. COVID добавките от 60 лв. са включени в основния размер на пенсиите. Така временната подкрепа става постоянен разход, а следващите индексации по швейцарското правило се изчисляват върху по-висока база - 10% вместо 6,1%. През октомври същата година са преизчислени и пенсиите на 928 000 души, което генерира постоянен допълнителен разход от над 1 млрд. лв. годишно.
Минималната пенсия нараства с близо 188% за периода, изпреварвайки значително кумулативното увеличение на средния размер на пенсиите от 155%. В резултат 45,3% от пенсионерите получават минимална пенсия. Според одиторите това обезсмисля в известна степен реалния осигурителен принос и демотивира хората да се осигуряват върху действителните си доходи.
