Народното събрание прие на първо четене бюджета на Държавното обществено осигуряване (ДОО) за 2026 г., който предвижда увеличение на пенсиите, по-високи осигурителни прагове и въвеждане на лични осигурителни вноски за държавните служители. Законопроектът беше одобрен със 131 гласа "за", 70 "против" и без "въздържал се". Подкрепа получи от "Прогресивна България" и "ДПС-Ново начало" на санкционирания за корупция от САЩ и Великобритания Делян Пеевски, докато ГЕРБ , "Демократична България", "Продължаваме промяната" и "Възраждане" гласуваха "против".
Преди вота лидерът на "Продължаваме промяната" Асен Василев поиска проверка на кворума. Регистрираха се единствено депутатите от "Прогресивна България" и деветима народни представители от "ДПС-Ново начало". По предложение на председателя на бюджетната комисия Константин Проданов ("Прогресивна България") срокът за предложения между първо и второ четене беше съкратен на пет дни.
Според проекта средната пенсия през 2026 г. ще достигне 543,46 евро. От 1 юли всички пенсии, отпуснати до края на 2025 г., ще бъдат осъвременени по "швейцарското правило" със 7,8%. Така минималната пенсия за осигурителен стаж и възраст при пълен стаж ще се увеличи от 322,37 евро на 347,51 евро. Още: Бюджетът за пенсии мина на първо четене през комисия: Проблемите в него остават
Максималната пенсия остава без промяна на равнище 1738,40 евро, а COVID добавката от 30,68 евро няма да се изплаща на новите пенсионери.
Правителството очаква реален ръст на пенсиите от 4,5% при прогнозирана средногодишна инфлация от 4,3%. Средният брой на пенсионерите през следващата година се очаква да достигне около 2 070 700 души.
За изплащането на всички пенсии и добавките към тях са предвидени 13,503 млрд. евро, което е с 1,179 млрд. евро повече спрямо 2025 г. Общите приходи и трансфери по бюджета на ДОО възлизат на 15,265 млрд. евро, като 6,745 млрд. евро ще бъдат осигурени чрез трансфер от държавния бюджет за покриване на недостига. Делът на този трансфер леко намалява - от 42,7% през 2025 г. на 42,5% през 2026 г.
От 1 август минималният осигурителен доход за самоосигуряващите се ще стане 620,20 евро, колкото е минималната работна заплата, а максималният осигурителен доход ще бъде увеличен на 2300 евро. Предвижда се и повишаване на минималните осигурителни прагове в редица икономически дейности. Още: На комисия: Мина важно предложение за ТЕЛК-овете, опозицията не го одобрява
Съществена промяна е предвидена и за държавните служители и служителите в съдебната власт. От 1 август те ще започнат да плащат лични осигурителни вноски, като първоначално съотношението между работодател и служител ще бъде 80:20, а от 1 януари 2027 г. ще стане 60:40, както е при останалите работещи.
Без промяна остават обезщетението за отглеждане на дете до 2-годишна възраст, както и това за бащите, които ползват отпуск за отглеждане на дете до 8 години - по 398,81 евро месечно. Запазва се и срокът за изплащане на обезщетението за бременност и раждане от 410 дни, както и двумесечният отпуск за бащите.
Не се променят и обезщетенията за безработица - минималният дневен размер остава 9,21 евро, а максималният - 54,78 евро.
През 2026 г. жените, работещи при условията на трета категория труд, ще могат да се пенсионират при навършени 62 години и 6 месеца и 36 години и 10 месеца осигурителен стаж. За мъжете изискванията ще бъдат 64 години и 9 месеца възраст и 39 години и 10 месеца стаж.
"Не е идеален, но гарантира всички плащания"
Социалният министър Наталия Ефремова определи бюджета като неоптимален, но съобразен с финансовите възможности на държавата.
По думите ѝ най-важният ефект от проекта е, че гарантира изплащането на всички социалноосигурителни плащания - пенсии, болнични, майчинство и обезщетения за безработица.
Ефремова призна, че министерството е искало по-голямо увеличение на част от социалните плащания, особено за майките и безработните, но бюджетът не позволява това.
"Ако искаме веднага да увеличим пенсиите под линията на бедност, означава, че веднага трябва да вдигаме данъци. Ние не сме заявявали, че ще вдигаме данъци", каза министърът. Според нея увеличението на осигурителните прагове няма да създаде сериозни затруднения нито за бизнеса, нито за работещите.
Опозицията: По-високи осигуровки без реформи
Основните критики на опозицията бяха насочени срещу увеличението на осигурителните прагове, запазването без промяна на обезщетенията за майчинство и безработица и липсата на структурни реформи в пенсионната система.
От ГЕРБ определиха бюджета като задълбочаващ структурния дефицит и заявиха, че се нарушава принципът "принос срещу права", тъй като максималният осигурителен доход се увеличава, а таванът на пенсиите остава замразен.
Според партията по-високите осигурителни прагове ще натоварят бизнеса, ще увеличат административната тежест и могат да стимулират сивата икономика. Критики бяха отправени и към въвеждането на лични осигурителни вноски за държавните служители.
От "Демократична България" също се противопоставиха на проекта. Анна Бодакова заяви, че "българската средна класа не е банкомат", чрез който да се запълват бюджетните дефицити, а Владислав Панев предупреди, че прекомерното увеличение на осигурителните прагове може да навреди на пазара на труда и да засили сивата икономика.
От "Продължаваме промяната" определиха документа като "бюджет на прогресивното обедняване". Според Венко Сабрутев увеличението на осигуровките ще засегне всички работещи, докато социалните плащания остават без промяна.
От "Възраждане" обвиниха управляващите, че предлагат бюджет, който не се различава съществено от този на предишното правителство.
Хората на Пеевски подкрепиха бюджета на първо четене, но обявиха, че ще внесат предложения между двете четения. От партията настояха за по-силна връзка между бюджетната и демографската политика, повече подкрепа за семействата с деца с увреждания и представяне на актуализирана средносрочна финансова прогноза.
Бившият финансов министър Владислав Горанов, който сега е депутат от ДПС, изрази резерви към проекта, като определи промените в осигуряването на държавните служители като погрешни и предупреди, че те могат да доведат до по-високи бъдещи обезщетения за тази категория служители.
