Работодатели не подкрепят Бюджет 2024

Мотиви

В мотивите на БСК се казва, че предложеният законопроект, като цяло, предлага запазване на философията и основните политики, прилагани и към настоящия момент, като липсват намерения за: преминаване към реално програмно бюджетиране; административна реформа и повишаване на качеството на предоставяните обществени услуги; обвързване на държавните и местни такси с разходите за предоставяне на съответните публични услуги; промяна в т.нар. механизъм за определяне на минималната работна заплата (МРЗ), установен в началото на 2023 г. в чл. 244 на КТ, съгласно който МРЗ е равна на 50 на сто от средната работна заплата; децентрализация на публичните финанси; определяне на размера на таксата за битови отпадъци на база количество; мерки, стимулиращи инвестициите, и реформи, осигуряващи благоприятна бизнес среда (с обективни измерители) - възприемане и прилагане на принципа "1-in-1-out", т.е. при въвеждане на нова регулация или изисквания към бизнеса да се извежда/премахва съществуваща; стимулиране на брутните частни вътрешни инвестиции; мерки, стимулиращи компаниите да инвестират в т.нар. зелен и дигитален преход, допълващи заложеното в НПВУ, с акцент върху кръговата икономика, декарбонизация на икономиката и премахване на административните и регулаторни пречки.

Още: КНСБ за Бюджет 2024: Напрегнат, но изпълним

Според БСК, икономическият растеж не е основна цел на проекта за бюджет за 2024 г., а в условията на спад на българския БВП и рецесия в множество държави в ЕС, това би следвало да е задължително. Притеснение буди и предвиденото рязко нарастване на дълга, което поставя под съмнение темпа на икономически растеж и ефективността на публичните разходи.

"Допълнително финансиране на по-високи заплати в обществения сектор следва да е обвързано с реформи и постигнато по-високо качество на публичните услуги“, се казва в позицията на БСК. Камарата предлага осигуровките на държавните служители изискват значителен финансов ресурс и следва да се поемат от самите тях, за да е равнопоставен държавният сектор на частния.

Според БСК, продължаващата експанзивна фискална политика, която не е насочена към ускорено създаване на икономически растеж, в условията на продължителна висока инфлация и недостатъчно силно рестриктивна парична политика, може да постави под съмнение членството на България в Еврозоната от 1.1.2025 г. В тази връзка, БСК предлага акцентът на бюджета за експанзивна проинфлационна фискална политика да бъде преосмислена и ограничена в условията на нисък икономически растеж и ниска производителност.

Неефективно управление на държавните предприятия води до 16 млрд. лв. задължения, които се отразяват в бюджета. В тази връзка, БСК предлага да се обсъдят мерки за подобряването на ефективността на държавните предприятия и намаляването на техния брой, което може да облекчи дефицита в бюджета.

Още: Асен Василев: Отивам си, ако не се справя с бюджет 2024

Против е и АИКБ

Подобна е и позицията на Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ). Тя няма да подкрепи проектобюджета за 2024 г., съобщи пред журналисти председателят на Управителния съвет (УС) на АИКБ Васил Велев.

"За един мандат само ще се увеличи дългът близо два пъти и лихвите близо 4 пъти без никакви реформи срещу това", заяви Велев.

Председателят на УС на АИКБ добави, че трябва да се предвидят антикризисни мерки, защото статистиката отчита, че безработицата започва да нараства. Вместо това се планира оптимистично събиране на приходите, счита Велев. Има и увеличаване на административната и финансова тежест за малкия и среден бизнес, вместо да се предвидят мерки за облекчаване на бизнеса в страната. Той допълни, че административно се увеличава прекомерно минималната работна заплата в страната, както и максималният осигурителен доход. Административно се определя и минималният осигурителен доход.

Против бюджета се обяви и ССИ 

Съюзът за стопанска инициатива също не подкрепя приемането на предложения Проект за бюджет за 2024 г. и изразява своите сериозни резерви по отношение на полезния ефект, който ще възпроизведе предложената рамка.

За съжаление, заложената фискална политика не е насочена към постигане на балансиран бюджет или излишък. При наличието на повишаващ се темп на реален икономически растеж в проекта е предвиден бюджетен дефицит в размер на 3% от БВП, като обаче не е обяснено защо е необходим този висок бюджетен дефицит и как той стимулира устойчив икономически растеж.

Всъщност няколко основни мерки, заложени в бюджета, изглеждат като фактори, които биха създали пречки пред развитието: въвеждане на 15% ставка по данъка върху печалбата за предприятия с приходи над 1,5 млрд. лв., повишаване на максималния осигурителен доход на 3 750 лв., което е твърде високо и увеличаване на минималната работна заплата и на минималния осигурителен праг на 933 лв., срещу което ССИ се обяви против още през лятото.