Когато правите над 4% бюджетен дефицит при прегряваща икономика и практически нулева безработица, очевидно хвърляте още гориво на пазара, а то избива във внос и инфлация. Това предупреди Лъчезар Богданов, главен икономист в ИПП, в ефира на Нова телевизия относно състоянието на държавните финанси и параметрите на Бюджет 2027. Той и колегите му Михаил Кръстев и Любослав Костов изразиха различни оценки за финансовата политика на правителството, но се обединиха около мнението, че държавата се нуждае от далеч по-ефективно управление на публичните средства.
ОЩЕ: Проданов опонира на Асен Василев за обедняването с Бюджет 2027
Скандалът с пенсионните фондове
Според Михаил Кръстев вниманието трябва да се фокусира върху реално заложените мерки в законопроекта, вместо да се профанизира най-важният дебат за държавната политика. Любослав Костов отбеляза, че подобна комуникация с ЕК е стандартна процедура, но акцентира върху по-съществения въпрос - дали доходността от частните фондове наистина компенсира намалението на пенсията от ДОО за осигуряващите се там лица.
На обратното мнение е Лъчезар Богданов, който изтъкна противоречието: „С едната ръка казваме, че искаме частен капитал за инфраструктурни проекти, а с другата режем вноските в личните пенсионни партиди“.
Проектът за бюджет предизвика разнопосочни коментари. Михаил Кръстев отчете положителни тенденции като ограничаването на преразпределението под 40% от брутния вътрешен продукт и по-реалистичното планиране на приходите, които преди са били изкуствено напомпани от нереални очаквания за ДДС.
Любослав Костов определи бюджета като „скучен“, но спасителен, изтъквайки намалението на разходите спрямо предходната година и по-умерената капиталова и доходна политика.
Лъчезар Богданов обаче отправи сериозни критики към средносрочната картина, определяйки я като „плаха“. Според него правителството отлага свалянето на дефицита под 3%, което оставя публичните финанси изключително уязвими. Той изчисли, че страната ще плати рекордна цена за дълга си: догодина разходите за лихви ще достигнат 1,5 милиарда евро при едва под 300 милиона евро преди четири години, като влошаването на фискалните показатели оскъпява външното финансиране.
Администрация и реформи
Голяма част от дебата се фокусира върху публичния сектор и доходите. Според Лъчезар Богданов държавата има нужда от радикално свиване на заетите в публично финансираните дейности с около 100 000 души, за да се преодолее неефективността.
ОЩЕ: Константин Проданов си изми ръцете с МФ и опозицията за втория стълб, не вижда основания за оставки
Михаил Кръстев контрира, че реформата не трябва да се свежда до механично чистене на бройки. „Трябва да има реално възнаграждаване на служителите, които създават стойност и успяват да изпъкнат“, посочи той, отбелязвайки, че докато в едни звена има излишък, в други сериозно липсват квалифицирани експерти.
В заключение експертите се съгласиха, че овладяването на инфлацията и защитата на покупателната способност на гражданите минават през строга фискална дисциплина и обвързване на растежа на доходите с реалната производителност на икономиката.
