Руската централна банка понижи днес основния си лихвен процент с 25 базисни пункта (0,25 процентни пункта) до 14,25 на сто на фона на икономически затруднения, свързани с войната в Украйна и наложените западни санкции. "Икономическият растеж продължава с умерени темпове след временно забавяне в началото на годината“, посочват от централната банка в съобщение, с което обосноват решението си.
Намалението е по-малко от очакваното
Намалението е по-малко от очакваното от анализаторите, въпреки че редица показатели сочат отслабване на руската икономика.
Още: Руската централна банка подаде нов иск в съда на ЕС заради замразените руски активи
Повече от четири години след началото на пълномащабната военна операция срещу Украйна, Русия продължава да е изправена пред наложените западни санкции, висока инфлация, високи разходи по заеми и недостиг на работна ръка.
Централната банка на Русия поддържаше лихвения процент близо до нивата около 20 на сто в продължение на две години, докато икономиката на страната се възползваше от ръста във военните разходи, свързани с пълномащабното военно нахлуване в Украйна, започнало през февруари 2022 г.
Въпреки това тези разходи допринесоха за повишаване на инфлацията и оказаха натиск върху икономическия растеж, докато предприятията се оплакваха от високите разходи по заемите, въведени с цел ограничаване на ценовия натиск.
Руската икономика се сви с 0,2 на сто през първото тримесечие, което е първият тримесечен спад от три години насам. Кремъл също така понижи прогнозата си за растежа през 2026 г. до 0,4 на сто спрямо очакваните по-рано 1,3 на сто.
Още: Признак за срив: Руснаците теглят пари в брой както никога от 15 години насам
През 2025 г. икономическият растеж на Русия вече се беше забавил значително до 1 на сто след 4,3 на сто през 2024 година.
Бюджетният дефицит на страната продължава да се увеличава и през първата половина на 2026 г. достигна близо 80 милиарда долара, като надхвърля с около 60 на сто заложената прогноза за цялата година.
Централната банка предупреди, че може да се наложи поддържането на по-висока от очакваното траектория на лихвения процент предвид фискалната политика през следващите три години.
Правителството се опитва да ограничи дефицита чрез допълнителни приходи, включително чрез увеличаване на данък добавена стойност (ДДС) с два процентни пункта от началото на годината.
