"ВАР-ът на Actualno" е спортна рубрика на Actualno.com, в която чрез коментари и анализи правим по-детайлен преглед на най-наболелите теми в българския и световен спорт.
Българският национален отбор по футбол затвърди традицията от последните 22 години и ще пропусне пореден голям шампионат. Вероятно всеки знае тези две "заветни" години - 1998 и 2004-а, когато за последен път играхме съответно на световен и европейски шампионат. Падението на националите се дължи на няколко причини, сред които липсата на родни кадри в първенството, управлението на Българския футболен съюз и като цяло нивото на спорта у нас. Но докато ние свикнахме с новата реалност, то ако има световно първенство по пропуснати световни първенства, "лъвовете" вече са ветерани, а на сцената изгрява нов обещаващ талант, които всъщност върви по стъпките ни.
"Поредният неочакван срив" на италианския футбол
В Италия имат един израз "L’ennesimo crollo inatteso", който съвсем точно отразява случилото се с националния им отбор по футбол - "поредният неочакван срив". "Адзурите" за трети пореден път ще отсъстват от световното първенство и това вече не е случайност или изненада. След неуспешния опит да се класират на Мондиал 2018 и 2022, всички си мислеха, че няма как историята да се повтори още веднъж, но футболът за пореден път демонстрира бруталната си страна. След като празнуваха като победители факта, че Босна и Херцеговина отстрани Уелс, се случи съвсем логичното - "драконите" изхвърлиха Италия от най-големия форум.
След края на мача разочарованите играчи, повечето от които не за първи път изпитват този срам, се опитаха да останат непокорни. Те излязоха с дълги позиции в профилите си в социалните мрежи, в които написаха, че ще дадат всичко от себе си, за да върнат Италия там, където ѝ е мястото. Проблемът обаче е, че италианският футбол в момента е точно там, където му е мястото, след години наред на лошо управление от А до Я, което прави почти невъзможно да се бъде оптимист по отношение на възстановяването на бившия блясък на света на "калчото".
Въпреки че италианците успяха да спечелят полуфиналния си сблъсък от баражите за Мондиал 2026 срещу Северна Ирландия, никой не си правеше илюзии относно силата на селекцията на Дженаро Гатузо. Това не беше класическият състав на "адзурите", както подчертава фактът, че те бяха разгромени с 4:1 у дома от Норвегия само преди няколко месеца. Разбира се, те все пак трябваше да имат достатъчно качество, за да победят Босна - и вероятно щяха да го направят, ако не беше червеният картон на Алесандро Бастони, който дойде четири минути преди почивката, когато гостите водеха с 1:0 благодарение на ранния гол на Мойзе Кийн.
Ще плати ли Гатузо цената на провала?
Въпреки че по време на мача редица спорни съдийски решения бяха в ущърб на Италия, никой не се осмели да търси оправдания за поредната самопричинена загуба. Все пак това е четирикратният световен шампион, който се изправи срещу национален отбор, класиран на 71-о място в световната ранглиста. Падението беше пълно. Веднага след мача поста на Гатузо бе поставен под въпрос. Макар че се справяше значително добре с отбор, останал в пълен хаос след шокиращо слабото управление на Лучано Спалети, самият Гатузо наскоро заяви, че съдбата му ще бъде ясна, ако не успее да класира Италия на световното. Поради това изглежда много вероятно договорът му да не бъде подновен след изтичането му през юни. Вече дори се говори, че той може да бъде заменен от Роберто Манчини, който поведе "адзурите" към триумфа на това славно изключение, което беше Евро 2020.
Струва си да се отбележи обаче, че Гатузо запазва подкрепата на играчите и на няколко влиятелни фигури в италианския футбол, като например Франко Барези, който твърди, че треньорът със сигурност е сред най-малко отговорните за тази загуба. Всъщност президентът на Италианската футболна федерация Габриеле Гравина беше широко считан за основния виновник след втория провал по време на неговото управление и в крайна сметка той се поддаде на силния натиск да напусне поста си преди дни. За оставката призова и италианският министър на спорта Андреа Абоди, който заяви, че "италианският футбол трябва да бъде преустроен, а този процес трябва да започне с обновяване на ръководството на федерацията" - добра инициатива, която и в България трябва да последваме.
Гравина зае поста начело на централата през 2018 година. Наскоро обаче той загуби доверието и някои клубове стартираха петиция в италианския сенат, призоваваща за отстраняването му. Самият Гравина по никакъв начин не помогна на шансовете си за оцеляване, като описа другите спортове като аматьорски в сравнение с професионалния футбол. На фона на нарастващата враждебност, която включваше и хвърляне на яйца по офисите на федерацията от страна на някои фенове, Гравина в крайна сметка подаде оставка. Търсенето на негов наследник вече е в ход, като денят на изборите е предварително насрочен за 22 юни, а имената на Джовани Малаго, Джанкарло Абете, Умберто Гандини, Джани Ривера и Бепе Марота се споменават като възможни кандидати за поста.
Липсата на родни кадри в първенството
Някои кандидати безспорно са по-квалифицирани от други - бившият шеф на Италианския национален олимпийски комитет Малаго е ранният фаворит, но който и да поеме поста, ще има огромна задача да спре и след това да обърне години на упадък, които са довели до намаляващ интерес към футбола сред италианците. При напускането си Гравина отличи един огромен проблем около националния отбор, който е добре познат и по родните терени. Той заяви, че опитите на ръководството да изгради успешен тим на "адзурите" са били възпрепятствани от факта, че само по-малко от една трета от играчите, които в момента играят в Серия А, отговарят на критериите за националния отбор. Това е теза, която Гатузо също е изтъквал на няколко пъти.
На този етап е болезнено очевидно, че италианският футбол има множество проблеми - както показва фактът, че необичайно добре управляваната Аталанта беше единственият отбор от Серия А, който се класира за 1/8-финалите на Шампионската лига през този сезон. Изглеждащата безкрайна бюрокрация, която блокира изграждането на отдавна очакваните модерни стадиони, доведе до отчаяние сред редица клубове, а президентът на УЕФА Александър Чеферин разкри, че Италия може дори да бъде отстранена като домакин на Евро 2032, ако инфраструктурните проблеми в страната не бъдат решени. Определяното като тъжно състояние на стадионите също допринася за негативното възприемане на футбола, който сега се разглежда като лига за пенсионери, тъй като много от най-големите имена в първенството отдавна са отминали разцвета на силите си. Това е малко вероятно да се промени в близкото бъдеще поради неспособността на отборите от Серия А да се състезават с най-добрите на трансферния пазар.
Всеки опит за промяна може да последва съдбата на "Баджо"
По-голяма част от клубовете не притежават стадионите, на които играят, което ги лишава от милиони приходи от мачовете, а първенството на печели нищо значително от продажбата на телевизионни права, тъй като италианският футбол се е превърнал в непривлекателен продукт по гореизброените причини. Крайният резултат ни е добре познат - порочен кръг на регресия, който изглежда невъзможно да бъде обърнат без истинска революция. За съжаление, радикалните реформи са били многократно отхвърляни в Италия. След катастрофалното представяне на Мондиал 2010, когато "адзурите" в ролята си на действащи шампиони отпаднаха ощe в груповата фаза в компанията на Парагвай и Словакия, Италианската футболна федерация възложи на великия Роберто Баджо да изготви план за реформа на спорта. Впоследствие той представи доклад дълъг 900 страници, основан на експертния анализ на повече от 50 сътрудници.
Освен че застъпи важността на техниката пред тактиката при младежките възрастови групи, Баджо се застъпи за създаването на училище близо до Коверчано. От централата пренебрегнаха по-голяма част от предложенията му и това доведе до подаване на оставка от негова страна. Разбираемото притеснение сега е, че всякакви опити за драстична реформа на италианския футбол ще претърпят подобна тъжна съдба. След катастрофата през 2010 се предприеха тези "мерки", но след неуспеха да се класират на Мондиал 2018 по всичко пролича, че нищо не се направи, а доказателството за това се отплаща и днес. През 2022 година легендата на италианския футбол Ариго Саки каза, че се говори много, но проблемите не се решават само с думи. Това беше през 2022 година. Сега е 2026-а. И нищо не се е променило през това време. Напротив, може да се каже, че ситуацията само се е влошила, което означава, че ако този път не бъдат предприети конкретни мерки, италианският футбол рискува да влезе в порочния кръг, в който българският национален отбор се върти вече 20 години.
Но докато при нас това е съвсем очаквано събитие, то в Италия това е все едно да отидеш в петзвезден ресторант и да ти поднесат лоша паста. Да не говорим за психологическия ефект. Българският фен вече е закален и гледа на ситуацията с типичния си философски поглед. Италианците все още минават през фазите, които ние отдавна сме преживяли - шок, гняв, срам. Иронията е почти поетична. Отборът, който е символ на стабилност, тактическа дисциплина и защитна непробиваемост, сега не може да "защити" собствената си гордост.
... добре, че са италианците
Разбира се, с управление "тип БФС" и липса на родни кадри, добре знаем, че няма как да се получи. В допълнение с това, смяната на няколко едни и същи селекционери с очакване, че нещо ще се промени, също не сработва. Със сигурност италианският и българският футбол не могат да се поставят на една везна, но проблемите им са същите... само че на различко ниво. Всъщност добре, че са италианците, че ние да се успокоим. Щом такава страна не може да се класира за трето поредно световно, ние няма какво да го мислим... а пък си имаме и трофей.
Но да не бъдем прекалено сурови. Италия винаги е била страна на противоречия - гениалност и хаос, красота и трагедия. Може би това е просто новата форма на драматично изкуство. Не опера като на Джузепе Верди, а футболна трагикомедия в три действия. А и кой знае... ако историята ни е научила на нещо, то е, че когато най-малко очакваме, Италия се връща и печели всичко. Така че нека следим случващото се със "Скуадра адзура". Защото четвъртият сезон може да е обратът, който никой не е очаквал.
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "ВАР-ът на Actualno": България е на прага на нещо значимо, но Сашо Димитров трябва да спре да прави "сечено" на Тодор Янчев
